Решение № 9217 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2026 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София подадена чрез гл. юрк. Кирова срещу решение № 506/23.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1253/2025 г. по описа на Административен съд - Област, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-22002323002818-091-001/17.11.2023г., издаден от Р. Б. Милева, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията, и Б. П. Тодоров, на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №334/12.03.2024 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- "Михайлов 88" ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за основателност на касационната жалба в мотивирано становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22002323002818-091-001/17.11.2023г., издаден от Р. Б. Милева, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията, и Б. П. Тодоров, на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №334/12.03.2024 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” София при ЦУ на НАП. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчните органи. Правилно съдът е приел с оглед събраните доказателства, че Необосновано и в разрез със събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са приели, че не са представени безспорни доказателства за реално извършени облагаеми доставки като основна и най-важна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Основателни са доводите на дружеството-жалбоподател, че наличието на техническа и кадрова обезпеченост на всеки един от доставчиците да изпълни конкретните доставки не е сред законовите предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, както и че получателят на доставка не разполага с механизъм да извършва проверка относно наличието на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика му да изпълни конкретната доставка. В нарушение на материалния закон приходната администрация е отказала признаване правото на данъчен кредит на „Михайлов 88“ЕООД поради това, че не се доказва произхода на стоките от доставчика на стоки, както и ме не са представени счетоводни регистри за заприхождаването и изписването на стоките от доставчика и поради това, че даден доставчик не е подал ГДД по чл.92 от ЗКПО, тъй като за да бъде признато правото на данъчен кредит на получателя на доставки установяване на такива предпоставки не се изисква. Наличието на кадрова обезпеченост на „ТОНИ М 2020“ЕООД, на „ГУМИ НН 1“ЕООД, на „ТОП МЕТАЛ 2022“ЕООД, на „ЕНТЕР ШОП“ ЕООД и на „СТАРС МЕТАЛС“ЕООД, както и не представянето на доказателства за произхода на стоките, които тези доставчици са доставили на „Михайлов 88“ЕООД не е сред кумулативните предпоставки за признаване правото на данъчен кредити и е недопустимо данъчната администрация да въвежда нови изисквания и предпоставки, нерегламентирани в закона, за да бъде признато на ревизираното дружество правото на приспадане на данъчен кредит. Не е основание за отказ да бъде признато правото на данъчен кредит на жалбоподателя това, че неговите доставчици за даден период са били дерегистрирани по ЗДДС, доколкото регистрацията на доставчика по ЗДДС не е сред законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит.Доводите на съда в тази насока са правилни и следва да бъдат изцяло споделени. Споделя се и изводът на съда, че че извършеното от ревизираното дружество осчетоводяване на разходите по въпросните фактури е документално обосновано чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, като въпросните разходи по аргумент от чл.26,т.2 от ЗКПО следва да бъдат признати за данъчни цели. Като са преобразували финансовия резултат на дружеството и са увеличили с непризнати за процесните периоди разходи по фактури, издадени от „ТОНИ М 2020“ЕООД, на „ГУМИ НН 1“ ЕООД, на „ТОП МЕТАЛ 2022“ЕООД, на „ЕНТЕР ШОП“ ЕООД финансовите резултати на „Михайлов 88”ЕООД и след това са установили допълнителни задължения за корпоративен данък на ревизираното дружество, органите по приходите са издали незаконосъобразен РА в тази му част, който РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,