Решение № 12111 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11215/2010 г.

Решение № 12111 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11215/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Зафирка Христова Янулова, Тинка Александрова Заднепровска, Петя Александрова Ямболова, Станка Петрова Стоянова, Катина Анестева Стоянова, Христо Стоянов Христов и Тинка Стоянова Германова, чрез пълномощника им адв. Станислав Славов, против решение № 651 от 16.12.2009 г., постановено по адм. дело № 623/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, административно отделение, втори състав, в частта му, с която е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за местността "Траката", землище Виница, гр. Варна, област Варна, по отношение имоти № № 3304, № 3305, 3306, 3307, 3308, 3254, 3274, 3275 и 3277 по ПНИ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да се отмени заповедта на областния управител, в обжалваната част по отношение посочените по-горе имоти. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Георги и Светослава Свещникови, чрез пълномощника им адв. Коста Ставрев, в писмено възражение, оспорват касационната жалба по отношение имот № 3304 по ПНИ, като молят същата да бъде отхвърлена. Развити са подробни доводи за правилността на съдебното решение. Заинтересованата страна - Йорданка Йорданова, оспорва жалбата по отношение имот № 3307 по ПНИ, като представя съдебно решение по гр. дело № 2227/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отхвърлен иска на настоящите касатори против нея за приемане на установено, че същите са собственици на посочения имот. Заинтересованата страна - Станимир Стойков в писмено възражение оспорва жалбата по отношение имот № 3309 по ПНИ, като сочи, че е собственик, за което представя доказателства. Заинтересованата страна - Жана Георгиева Димитрова, чрез процесуалния й представител адв. Филчева, в писмено възражение оспорва жалбата по отношение имот № 3306 по ПНИ. Развити са подробни доводи за правилността на оспореното съдебно решение. Заинтересованите страни - Мария Серафимова Павлова, Тодорка Владева Димитрова, Донка Симеонова Николова, Панчо Димов, кмета на община Варна, Гачо Стойков Янакиев, Даринка Пенева, Екатерина Ганчева, Дина Недева, Маруся Ганчева, Николай Колев, Валентин Митрев и Станислав Иванов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че не са налице сочените от касатора нарушения на процесуалните норми и материалния закон. Решението е обосновано. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, съобразил е приетата СТЕ при преценката за законосъобразност на атакувания пред него административен акт. ПНИ, одобрен с атакуваната заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на Областния управител на област Варна, относно имотите, по отношение на които жалбата на касаторите е отхвърлена, правилно е преценен от първоинстанционния съд като законосъобразен, изработен при спазване на нормите на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Указанията за прилагане на § 4, § 4л от ППЗСПЗЗ, издадени на основание чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, утвърдени от МЗ и МРРБ. Необосновани са твърденията на касаторите за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизясняване и неконституиране като участници в процеса всички заинтересовани страни. Видно е от делото, че с определение от 27.07.2006 г., съдът, след преценка е конституирал като заинтересовани страни всички, посочени от административния орган лица. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския окръжен съд се е развило по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е образувано по жалба на настоящите касатори, против заповедта на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен ПНИ за посочената местност, в частта му по отношение имоти № № 3304, 3305, 3306, 3307, 3308, 3309, 3252, 3253, 3254, 3275 и 3277. Жалбоподателите са искали, в качеството на възстановени собственици, процесните имоти да им бъдат отредени и вписани в регистъра към плана. Поради оттегляне на жалбата за имот № 3253, в тази част производството е прекратено с влязло в сила определение от 26.03.2009 г. Жалбата е уважена за имот № 3308 по ПНИ. От доказателствата по делото, в това число и от неоспореното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, които е обсъдил, съдът е приел за установено, че жалбоподателите се легитимират като собственици с признати права за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, по силата на цитираните решения на ПК гр. Варна, находящи се в терени по § 4 в посочените местности в землището на Виница, върху които са разположени спорните имоти. По отношение заинтересованите страни съдът е изследвал правата им по отношение всеки един от имотите поотделно. Имотите № 3304, 3305, 3306, 3307, 3309 по ПНИ са придобити не чрез трансформация на право на ползване в право на собственост, а на други придобивни основания - по наследство, прехвърлителни сделки, в това число и замени по силата на решения на ТПС комисии. По отношение същите имоти съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като за същите не важат ограниченията за площ, а следва да бъдат отразени в ПНИ по граници и размер, съобразно правата на собственост. По отношение имоти № 3252, 3254, 3274, 3275 и 3277, като такива прибодите чрез трансформация на правото по ползване в право на собственост, съдът е изследвал предпоставките за придобиването им, съответно за съответствието на отразяването им в ПНИ с изискванията на ППЗСПЗЗ. Приел е, че от имот № 3252, който граничи с имоти № 3253 и № 3275 остават 197 кв. м разлика над нормативното ограничение от 600 кв. м, но тъй като производството е прекратено по отношение имот № 3253 не би могло да се отреди нов имот чрез обединение на двете разлики от имотите. По отношение съставянето на нов имот от разликите от имоти № 3252 и № 3274, съдът е приел, че евентуално новообразувания имот няма да отговаря на изискванията на ЗУТ за площ, тъй като се касае до урегулиране на урбанизирана територия. Този извод не може да бъде споделен, тъй като в случая от оставащите разлики може да се образува нов имот с площ над 250 кв. м, който размер е приложим, тъй като се касае до специални норми в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, но решението не може да бъде коригирано, тъй като понастоящем по отношение имот № 3252 не е подадена касационна жалба. За имот № 3254 съдът е приел, че от оставащата разлика от 42 кв. м не може да се образува самостоятелен имот, а и в тази част имотът е застроен, посоченото се отнася и за имот № 3274. Имот № 3277 е отреден с площ от 583 кв. м, т. е. по-малко от ограничението от 600 кв. м, поради което отговаря на изискванията на закона. При тези данни съдът е приел, че издадената заповед е законосъобразна в оспорената част, като имотите, за които претендират жалбоподателите правилно са отредени на техните собственици, в това число и на ползувателите с надлежно трансформирани права на ползване в права на собственост, като не може да бъде удовлетворена претенцията за образуване на нови имоти от разликите над 600 кв. м от съседните имоти. Липсва техническа възможност затова и имотите няма да отговарят на изискванията на закона. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал процесуални нарушения като се е позовал само на заключението на назначената експертиза, както и че не е конституирал всички заинтересовани страни. Съдът изключително подробно е обсъдил и всички останали доказателства и доводите на страните. За всеки имот поотделно е проследил правото на собственост, съответно спазването на изискванията при отреждането и записването в регистъра на собствениците. Заключението на вещото лице не е оспорено и понастоящем не могат да се слушат възражения против верността на констатациите му, а впрочем такива не са и направени в касационната жалба. Неоснователно е и възражението, че съдът не е обсъдил възможността за образуване на нови имоти от разликите над 600 кв. м или чрез присъединяване на разлики към имоти, възстановени на жалбоподателите. За всеки един имот са развити подробни мотиви. Същите се споделят от настоящата инстанция, с изключение на изводите по отношение имот № 3252, но в тази част липсва касационна жалба. Не е налице твърдяната от жалбоподателите възможност - наличие на разлики над 600 кв. от които да се образяват нови имоти. Отрежданията по плана са съобразени с изискванията на чл. 28 от ППЗСПП, като границите са съобразени и със съществуващото застрояване и изискванията за площ. Възражението, че съдът не е конституирал всички заинтересовани страни, следва да бъде отхвърлено, тъй като касаторите не могат да предявяват чужди процесуални права. Неоснователно е възражението, че съдът не е отчел нарушенията относно обявяването на плана, изработването му от лице без съответната техническа правоспособност, неотговарянето на техническото задание на изискванията на чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, липсата на съвместна заповед на министъра на МРРБ и на министъра на земеделието и горите относно техническите изисквания. По отношение всички тези възражения, по делото от ответника се представени доказателства, които са обсъдени от съда и ги опровергават, които доказателства не са оспорени от жалбоподателите. Съдът правилно е приел, че възраженията са неоснователни. Начинът и срокът за обявяване на оспорената заповед не са се отразили на възможността за упражняване на право на жалба от страна на настоящите касатори, поради което дори и да се приеме, че са налице нарушения, то същите не са съществени. Неоснователно е и възражението за нарушаване на материалния закон. Както бе посочено и по-горе, съдът е преценявал съответствието на плана с изискванията на чл. 28, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, като правилно е приел, че с оглед правилното устройство на територията така образуваните имоти отговарят на всички изисквания и липсва друга възможност от техническа страна за оформяне на имотите, отредени за ползувателите и собствениците на други придобивни основания и за образуване на нови имоти за бившите собственици, с признати права по ЗСПЗЗ. Решението е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,