Решение № 8413 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8171/2015 г.

Решение № 8413 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8171/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Борислав Любчев Борисов, подадена чрез адв. Христо Коев, против решение № 206 от 20.05.2015 г., постановено по адм. дело № 782 от 2014 г. по описа на Административния съд - Велико Търново. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поискано е да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че не са налице нарушения на материално и процесуалноправните норми. Съдът е направил обоснован анализ на всички относими правнорелевантни факти и правилно е мотивирал извод за липса на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Борислав Любчев Борисов иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД"ИН"), да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер от 6000 лв., настъпили в следствие на незаконосъобразни бездействия на служителите на следственият арест към ОС "Изпълнение на наказанията" - Велико Търново. От фактическа страна по делото е установено, че сочените от Борисов периоди, за които се претендира обезщетението, са 27.05.2008 г. - 23.07.2008 г., 10.12.2011 г. - 03.04.2012 г. и 27.10.2013 г. - 30.11.2013 г. Претендираното обезщетение за вреди е във връзка с незаконни бездействия на администрацията на областната служба "Изпълнение на наказанията", като част от администрацията на ГД"ИН", като същите се състоят в неосигуряване на необходимата площ на килията, в която е държан по време на престоя си там, като за това е поискал обезщетение в размер на 2000 лв.; в неосигуряването на необходимата хигиена, от неосигуряването на течаща вода и санитарен възел в килията, от неосигуряването на баня, за което също е поискал обезщетение в размер на 2000 лв.; от настаняването му с пушачи при положение, че не е пушач, като посоченият размер на обезщетението в тази част е в размер на 1000 лв.; от неосигуряването на престой на открито по един час дневно, от неосигуряване на съответстващо хранене по утвърдена таблица, от неосигуряването на места за съхранение на хранителни продукти и на маси и шкафчета за хранене. Ищецът е претендирал и обезщетение в размер на 1000 лв. поради липсата на достъп до естествена дневна светлина и липса на аспираторна система в килията. Изложено е, че посочените условия са причинили на Борисов твърдените от него вреди от неимуществен характер, представляващи унизително отношение към личността му и отрицателно въздействие върху достойнството му. За установяване на обстоятелствата, по делото като свидетели са били разпитани Г. Георгиев - началник на следствения арест след 10.10.2012 г. и Р. Цонев, който е пребивавал в следствения арест гр. Велико Търново през 2008 г. От правна страна, състав на Административен съд - Велико Търново приел, че предявеният иск е допустим, но разгледан по същество неоснователен и недоказан. По отношение на търсенето обезщетение за периода 27.05.2008 г. - 23.07.2008 г. съдът е посочил, че исковата молба на Борислав Любчев Борисов е неоснователна в тази й част, поради това, че претенцията е погасена по давнос. По отношение на останалите два периода е приел, че по делото не са установени предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразни бездействия на органи към ГД"ИН" - ОС"ИН" - Велико Търново. Ищецът не е доказал по безспорен начин и реално причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни бездействия на административния орган, респективно не се е установила и третата, основна предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ - причинно-следствената връзка. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът поне е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, относно твърдените от него незаконосъобразни бездействия при и по повод осъществяването на административна дейност на органи към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - Областна служба - Велико Търново. В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните бездействия на органи към ГД"ИН", осъществени в три периода - 27.05.2008 г. - 23.07.2008 г., 10.12.2011 г. - 03.04.2012 г. и 27.10.2013 г. - 30.11.2013 г., в резултат на неспазването на разпоредбите на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, чл. 84, ал. 2 от ЗИНЗС, във връзка с принципите, залегнали в разпоредбите на чл. 3, ал. 2, вр. с ал. 3 от ЗИНЗС. Настоящият състав споделя изводът на административния съд за това, че за периода 27.05.2008 г. - 23.07.2008 г. е изтекла погасителната давност по отношение на твърдените от Борисов вреди, настъпили от бездействието на администрацията на ответника. Както е посочено, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане при незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. Ищецът е посочил като крайна дата на периода (момента на преустановяване на твърдените незаконосъобразни бездействия) 23.07.2008 г., а процесният иск е предявен на 30.10.2014 г. Следователно, и въз основа на установения в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД срок, напълно обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил исковата молба в тази й част, поради изтекла погасителна давност. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна, исковата молба и в останалата й част, по отношение на претендираните от Борислав Любчев Борисов неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразните бездействия на органи към ГД"ИН", осъществени в останалите два периода - 10.12.2011 г. - 03.04.2012 г. и 27.10.2013 г. - 30.11.2013 г. Твърдените от ищеца факти и обстоятелства не са били доказани. Единственият свидетел, посочен от ищеца, е изложил показания по отношение на условията в затвора през първия период на претенцията. По отношение на предявените искове за останалите два периода по делото липсват свидетелски показания и писмени доказателства, установяващи твърденията на ищеца. По твърдяното бездействие на администрацията на ареста в гр. Велико Търново, да осигури минимална жилищна площ на ищеца в качеството му на арестант в размер на 4 кв. м., правилно съдът е приел, че не е доказан този елемент от посочения по-горе фактически състав. Задължението на администрацията на ареста да осигури минимална жилищна площ за един лишен от свобода, не по-малка от 4 кв. м. произтича от разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / ДВ бр. 25 от 03.04.2009 г. в сила от 01.06.2009 г./. Посочената разпоредба на закона влиза в сила съгласно § 11 от ПЗР от същия закон от 01.06.2012 г., а с изменението и допълнението на закона /ДВ, бр. 103 от 28.12.2012 г./ съгласно § 13 от ПЗР от 01.01.2019 г. Следователно към процесните два периода 10.12.2011 г. - 03.04.2012 г. и 27.10.2013 г. - 30.11.2013 г., не е съществувала норма, по силата на която администрацията на ареста да е била длъжна да осигури посочената жилищна площ, от което следва извода, че липсва бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Напълно обосновано съдът е отхвърлил иска на Борислав Борисов, по отношение и на твърдените от него неосигуряване на необходимата хигиена; неосигуряване на течаща вода и санитарен възел в килията му; неосигуряване на баня; неосигуряване на престой на открито по един час дневно; неосигуряване на съответстващо хранене по утвърдена таблица; неосигуряване на места за съхранение на хранителни продукти и на маси и шкафчета за хранене, както и от настаняването му с пушачи при положение, че той не е пушач. Видно от представените от ответника доказателства по делото, а именно дневници за престой на открито, Борисов се е ползвал от това си право при изявено от негова страна желание. Следователно липсват доказателства за обратното, още повече, че свидетелят Георгиев е заявил, че който не желае престой извън килията трябва да декларира това си желанието писмено. Правилно са приети за неоснователно и другите оплакване на ищеца, а именно, че в следствения арест не са му били осигурени условия за поддържане на хигиената и че не му е осигурявано адекватното хранене. По делото е доказано, че липсата на течаща вода и на тоалетни в килиите, не е свързано с бездействие на конкретно длъжностно лице от страна на администрацията на ареста, а е обусловено от конструктивните особености на сградата. Съдът се е позовал на показанията на св. Георгиев, от които става ясно, че в ареста има както тоалетна и течаща вода, така и осигурена възможност за сутрешен тоалет, къпане, за посещения на тоалетната при нужда. По отношение на храната, същата е била приготвяна в Ловеч, и то три пъти дневно, като видно от извадките от книгата за проверка на храната е установено, че храната е била годна за консумиране. По отношение твърдението на ищеца, че е бил настанен в една килия с пушачи и това довело до увреждане на здравето му, правилно е приетото от съда, че видно от представените разписки за приети и предадени вещи, по време на втория престой на ищеца в ареста, на същия често са предавани цигари, от където и следва, че необосновано той твърди, че е бил непушач. Отделно от горепосоченото е и обстоятелството, че Борисов не е и представил доказателства за твърдяното от него в исковата молба получено заболяване. Изложените съображения водят до извод, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващо се в юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,