Решение № 96 от 3.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 59/2015 г.

Решение № 96 от 3.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 59/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия З. Д. Д. и на защитника му адвокат К. срещу решение № 335/09.10.2014 г. по въззивно нохд № 716/2014 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, I състав. В двете се поддържат доводи за нарушение на закона поради необоснованост и за допуснати процесуални нарушения при оценката на свидетелските показания. Иска се отмяна и оправдаване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбите и прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: Софийският градски съд, наказателно отделение, 31 състав с присъда № 187/01.07.2014 г. по нохд № 1105/2014 г. признал подсъдимия Д. за виновен в това, че при условията на опасен рецидив на 09.07.2013 г. в [населено място] в съучастие като извършител с неустановено лице извършил грабеж на имущество от владението на И. И. на обща стойност 142 лева като употребил сила. На основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А вр. чл. 54 НК го осъдил на 5 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание определил при условията на чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Приложил чл. 59, ал. 1 НК и осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 716/2014 г. изменил присъдата и оправдал подсъдимия Д. по първоначалното обвинение по чл. 20, ал. 2 НК и за сумата 60 лева. Потвърдил в останалата й част. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, в която по сходен начин е мотивирал несъгласието си с изводите за авторството на деянието. Съдът е изложил подробни съображения за решението си да приеме жалбата му за неоснователна съобразно изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК. Неоснователно се поддържа, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с липсата на експертиза за свидетелска годност на пострадалия И. И. Поначало съгласно чл. 144, ал. 2 НПК такава експертиза е задължителна когато съществува съмнение относно способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. На досъдебното производство разследващият, предвид поведението на пострадалия и съдържанието на показанията му за относимите обстоятелства, не е намерил основание за назначаването на такава експертиза. В съдебното производство не е бил разпитан, защото според доказателствата - справка-удостоверение за наследниците и показанията на св. З. -майка, е починал. Съдът не е имал процесуална възможност да прочете показанията поради липсата на съгласие от подсъдимия и защитника му и наличие на друго основание от предвидените в чл. 281 НПК. Затова не ги е включил в доказателствения материал и не ги е обсъждал при решаване на въпросите от предвидените в чл. 301 от НПК за отговорността на подсъдимия. Доколкото е допуснато нарушение от първоинстанционния съд, това е констатираното от въззивния съд приобщаване и обсъждане на заявлението до полицията, но видно от мотивите е изключено по изложените съображения, че е негоден доказателствен източник. Не се подкрепя от фактическа страна и възражението, че показанията на свидетелите Г. К. и Г. М., както и обясненията на подсъдимия са оценявани едностранно и в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК. Въззивният съд е констатирал, че имат съществено значение, тъй като подкрепят позицията на подсъдимия за невиновност. Затова задълбочено ги е обсъдил и упражнил е правото си като инстанция по същество да направи самостоятелен анализ. Съпоставил ги е поотделно и помежду им, както и с останалия доказателствен материал и е направил несъмнен извод, че установяват неотносими към предмета на доказване обстоятелства, че са противоречиви, опровергани от останалите доказателствени източници. Оценил ги е с оглед действителното им съдържание и е обосновал верен извод, че не подкрепят тезата на подсъдимия. Като е приел, че извършването на деянието от подсъдимия макар и обосновано въз основа на косвени доказателства е установено, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на установените фактически положения материалният закон е приложен законосъобразно за конкретното поведение. Предвид изложеното доводите в жалбите за необоснованост не следва да бъдат обсъждани. Касационната проверка е допустима в рамките на основанията по чл. 348, ал. 1 НПК и е недопустимо в това производство съдът да приема различни фактически положения, с които да замени приетите от инстанциите по същество. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение