Решение № 129 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10348/2009 г.

Решение № 129 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10348/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Митко Петров" - гр. Балчик чрез процесуалния му представител адв. Розета Заркова срещу решение № 969/5.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2192/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 08000574/18.02.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Добрич в частта за установените задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период декември 2006 г. - начислен ДДС в размер на 1 518, 25 лв. и лихви 239, 26 лв. на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.) за липса на грах и кориандър, както и в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 515, 25 лв. за периода месец юли 2005 г. до месец януари 2006 г. по данъчни фактури, издадени от ЕТ "Томи - СН - Тодорка Петрова" и вследствие на това са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 20 577, 25 лв. и лихви в размер на 6 453, 12 лв., както и в частта за разноските в размер на 1 025, 76 лв. Ревизионният акт в обжалваните му части е потвърден с решение № 226/21.05.2008 г. от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правили необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че независимо от данъчното събитие по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), каквото е авансовото плащане, доставката е настъпила в по-късен момент и не е индивидуализирана в достатъчна степен. За начисления ДДС на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.) неправилно съдът бил приел, че е установена липса на грах и кориандър, като тази констатация според касатора е направена произволно, без данни за каквато и да е била инвентаризация. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, а при условията на евентуалност след отмяна на решението, делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. След приключване на съдебното заседание по същество е постъпило писмено становище от адв. Заркова. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е постановено след подробен анализ на доказателствата по делото и приложимия материален закон. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу РА № 08000574/18.02.2008 г. в частта за установените задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период декември 2006 г. начислен ДДС в размер на 1 518, 25 лв. и лихви 239, 26 лв. на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.) за липса на грах и кориандър, Варненският административен съд е приел, че е законосъобразна констатацията на приходния орган за установена липса на грах и кориандър, като този извод е направен въз основа на предоставената от жалбоподателя справка за движение на продукцията през 2006 г., от което е видно, че към 1.01.2006 г. е установено налично количество грах, а към 31.12.2006 г. липсва налично количество. По същия начин според съда е подходено от приходния орган при установяване липсата на кориандър и е направен извод за правилно приложение на чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.). Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 515, 25 лв. за периода месец юли 2005 г. до месец януари 2006 г. по данъчни фактури, издадени от ЕТ "Томи - СН - Тодорка Петрова" и вследствие на това са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 20 577, 25 лв. и лихви в размер на 6 453, 12 лв., първоинстанционният съд е приел, че доколкото това право е поставено в зависимост от наличието на доставка и данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството, които в случая не били налице, правилно органът по приходите отказал правото на приспадане на данъчен кредит. Установено е от съда различие в констатациите относно съставените вторични счетоводни документи и съответствието на данните за осчетоводения разход за гориво при жалбоподателя на признатия приход от продажби на гориво при доставчика по периоди, видове и количества. Наред с установените от експертизата отразяване на всички фактури за авансови плащания в отчетните регистри и в справки-декларации при доставчика, както и начисления ДДС и плащането по "ДДС-сметка" поставя като условие за признаване правото по чл. 64 и чл. 65, ал. 1, т. 2 и 6 ЗДДС (отм.) възникването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от същия закон. Авансовото плащане като данъчно събитие по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) според съда не е равнозначно на доставката, така както е определена в чл. 6 ЗДДС (отм.). При преценката на доказателствата съдът е направил извод, че изискването за наличие на данъчна фактура, която да отразява доставката, конкретизирана по предмет, количество и стойност е императивно и не може да бъде заместено от други първични документи, съставени от страните по сделката, както и съставянето на вторични счетоводни документи. В тази връзка съдът е обсъдил издадената фактура за авансово плащане, която не съдържа данни за количество на стоката, за да бъде изпълнено изискването на чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.) при реалното осъществяване на доставката е следвало да бъде издадено кредитно известие съобразно чл. 95 ЗДДС (отм.). Направен е извод от съда, че обстоятелството, че за отделните доставки не са съставяни изискваните от закона данъчни документи налага извод, че не са изпълнени императивно предвидени от закона изисквания за признаване правото на приспадане на данъчен кредит и затова ревизионният акт в атакуваната част е прието от съда, че е законосъобразен. Обжалваното решение е правилно в частта за начисления ДДС на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.) и неправилно в частта за отказаното право на приспадане на данъчен кредит. За облагането по чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.). Няма спор по делото и е видно от представените от касатора справки в хода на ревизионното производство, че към месец януари 2006 г. е имало налични количества грах - 127960 кг. и кориандър към месец юни 2006 г. - 15500 кг., а към 31.12.2006 г. няма налични количества от същите стоки. Органът по приходите правилно е отчетено от съда, че е съпоставил наличните количества с извършените продажби и е констатирал към края на 2006 г. липса. Липсата не е задължително да се установява чрез инвентаризация. Такава наистина не е извършена в хода на ревизионното производство, но както правилно е отразено в решението на горестоящия орган и на съда и жалбоподателят не е извършвал такава, въпреки че е бил задължен поне веднъж годишно да го направи - чл. 21 ЗСч в сила до 31.12.2006 г. Твърдението на касатора пред горестоящия административен орган при административното обжалване на ревизионния акт и пред първоинстанционния съд, че определено количество грах е използвано за изхранване на животни, не е доказано. Във връзка с това твърдение е поставена изрична задача на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, която на база счетоводните записвания не е установила влагане на "грах - реколта 2005 г." за изхранване на животни, а само едно записване в края на 2006 г. за цялото количество. С оглед представяне на това доказателство едва при административното обжалване на индивидуалния административен акт правилно и решаващият орган и съда са приели, че това е доказателство, съставено по повод на обжалване на ревизионния акт. Нещо повече това доказателство представлява една тетрадка, която като частен документ не се ползва с материална доказателствена сила, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд. При аналогични мотиви и за стоката кориандър първоинстанционният съд правилно е установил, че органът по приходите законосъобразно е приложил материалноправната норма на чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.), начислявайки ДДС върху установената липса на грах и кориандър. За непризнатото право на приспадане на данъчен кредит. Касае се за данъчен период от 1.07.2005 г. до 31.01.2006 г. за издадени данъчни фактури от ЕТ "Томи - СН - Тодорка Петрова". Предметът на всички издадени фактури е аванси за гориво. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.) предвижда, че данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати - датата на прехвърляне правото на собственост върху стоката или извършване на услугата и втората - датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). В процесния случай с фактурите от посочения доставчик е извършено авансово плащане, т. е. би трябвало да се приеме, че данъчното събитие е определено на по-ранната дата, която е плащането. Законодателят в тази правна норма изрично е посочил, че при преценката за данъчното събитие следва да се държи сметка коя е по-ранната от двете дати - датата на извършване на услугата или датата на плащането. Това означава, че за да се извърши преценката трябва да се държи сметка кога е извършена самата услуга и че плащането, както се твърди в процесния случай е извършено преди осъществяване на услугата. Доказателства за осъществяване на прехвърляне на стоката са представени по делото и това са приемателно-предавателни протоколи, които неправилно не са ценени от съда. Съдът не се е съобразил и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието от него и неоспорено от страните по делото. От него се установява, че е налице счетоводно отчитане на авансите и при получателя и при доставчика, като закупеното гориво по фактурите е отразено директно като разход за материали, като със стойността по приемателно-предавателните протоколи е закриван разчета по с/ка 4021 "Доставчици по аванси". Освен това съдът не е отчел и констатацията на експерта, че е налице пълно съответствие между данните за осчетоводения разход за горивата при получателя (касатора) и прихода от продажби на същите горива при доставчика, както и че последният е превел данъка по "ДДС-сметка" и че същият е начислен съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с решение № 15493/16.12.2009 г. по адм. дело № 8871/2009 г. на ВАС, I отделение е потвърдено решение № 743 от 30.04.3009 г. по адм. дело № 2175/2008 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отменен РА № 08000575/18.02.2008 г. на доставчика "Томи - СН - Тодорка Петрова" за същия данъчен период по повод издадените на ЕТ "Митко Петров" фактури за авансово плащане на гориво. С посоченото решение, оставено в сила от тричленен състав на ВАС, I отделение е прието, че процесните фактури са осчетоводени и че горивото е предадено на получателя и е направен извод, че няма неотчетени продажби, а само изместване на отчитането на продажбите в периоди, за които те не се отнасят. При положение, че ревизионният акт на доставчика е отменен с влязло в сила решение и двете съдебни инстанции са приели, че приходите от продажби са отчетени и горивото е предадено на получателя и като се имат предвид доказателствата по настоящето дело и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета от първоинстанционния съд се налага изводът, че неправилно съдът е потвърдил констатациите на приходния орган за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит за процесните периоди. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в тази обжалвана част е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по съществото на спора, с което РА № 08000574/18.02.2008 г. бъде отменен като незаконосъобразен в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 515, 25 лв. за периода месец юли 2005 г. до месец януари 2006 г. по данъчни фактури, издадени от ЕТ "Томи - СН - Тодорка Петрова" и вследствие на това определените данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 20 577, 25 лв. и лихви в размер на 6 453, 12 лв. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските в размер на 990, 60 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,