Решение № 3069 от 23.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт Г. Банев, срещу решение 757 от 09.06.2022 г., постановено по адм.д. 379/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен издадения от него акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. 01-6500/286 от 21.01.2022 г. Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Счита, че представеният от кандидата документ не отговаря на изискванията за сертификат или писмено доказателство, което да удостоверява добита биологична продукция от одобрените площи, съгласно образеца в приложение ХІІ на Регламент (ЕО) на Комисията 889/2008 г. (съкр. Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола.). Намира, че издаденият от него акт е надлежно мотивиран и отговаря на условията на чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на обжалвания акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса. Ответникът по касационната жалба Х. Атанасов, чрез адвокат Р. Сребрева, в представени писмен отговор и писмена защита оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение с потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г., с изх. 01-6500/286 от 21.01.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 (Наредба 4 от 24.02.2015г.), поради неспазване на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от същата наредба. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в липса на мотиви. Намерил е, че в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в акта не са изложени конкретните факти, представляващи фактически основания за издаването му. Прието е, че описанието на фактите се изчерпва с констатацията, че представения от подпомаганото лице документ не отговаря на посочени нормативни изисквания за добита биологична продукция. Съдът също като органа е описал приложимите норми, като е направил извод за неяснота и на правното основание за издаването на акта, заради неуточняване на конкретната приложима хипотеза. От материално-правна страна първоинстанционният съд е преценил, че изискванията за сертифициране на биологичното стопанство на Х. Атанасов са били изпълнени с представения пред съда сертификат BG1323A/1-19 от 10.05.2019 г., издаден от "Балкан Биосерт" ООД. Прието е, че същият удостоверява произведена биологична продукция от парцел 000030 по КВС, със засадена площ от 2. 32 ха в размер на 15 000 кг. ябълки през 2019 г. с биологично качество. Така постановеното решение е неправилно. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но изводите му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби са погрешни. Основният факт оборващ тази неточна преценка и предопределящ крайния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт е, че Х. Атанасов не притежава надлежен документ - сертификат или писмено доказателство, които да удостоверяват произведена биологична продукция, съгласно изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015г. съществувало и към датата на приемането й (обн. ДВ., бр. 16 от 27.02.2015г.) Съгласно чл. 6 от приложимата Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 -2020г., биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и Заявление за плащане". Безспорно е, че като земеделски производител, жалбоподателят е поел ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие", като 2015г. е първата година на поетия ангажимент, а 2019г. е последната пета година от същия. Задължението по чл.33, ал.1, т.2 от наредбата в редакцията й към датата на издаване на обжалвания акт е съществувало още към датата на приемане на Наредбата, което обстоятелство изрично е отбелязано и в обжалвания акт. Съществувало е и към датата на поемане на ангажимента от подпомаганото лице, а именно през 2015г. Разликата в текста на разпоредбите е налице единствено по отношение на срока, в който лицата е следвало да се снабдят с писмено доказателство или сертификат, като в старата редакция към 2015г. този срок е бил до 30 септември на петата година от ангажимента, докато в редакцията на текста, в сила от 27.09.2019г., този срок е удължен до 30 октомври на петата година от ангажимента. От представените по делото сертификат BG1323A/1-19 от 10.05.2019 г., издаден от "Балкан Биосерт" ООД при проведен контрол на 23.04.2019 г. и писменото доказателство по доклада за контрола от същата дата, проведен от П. Герджилов, BG 132 3A 19, подписано от управителя на "Балкан Биосерт" ООД, не се установява произведена продукция отговаряща на съответните изисквания за биологично производство, а само прогнозен добив от 15 000 кг. ябълки. Съгласно изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4 от 24.02.2015г., сертификатът трябва да удостоверява реално произведена биологична продукция, а не прогнозна такава. Следователно правилни са изводите на административния орган за липсата на изискуемия сертификат за съответствие по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Така подпомаганото лице не е изпълнило изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от наредбата, тъй като представените от него писмени доказателства не удостоверяват произведена биологична продукция, каквото е изискването на посочените разпоредби. Заключението на съда, че тези документи удостоверяват произведени биологични продукти е направено при грешен анализ на визираните нормативни изисквания. Липсата на сертификат за произведена биологична продукция за декларираните площи води до извод за наличие на предпоставките за прекратяване на поетия ангажимент на посоченото в акта правно основание на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Според цитираната разпоредба ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал.4, когато подпомаганите лица: не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Касационният състав счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е немотивиран. Мотивите са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата и на заинтересованите лица да узнаят причините за издаването на акта и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверката за неговата законосъобразност. В процесния административен акт са посочени достатъчно ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства наложили издаването му. Най-главното от тях е, че подпомаганото лице не притежава сертификат удостоверяващ, че всички одобрени площи да са преминали периода на преход и е произведена биологична продукция. Този изрично изложен мотив представлява обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на проверката, както и формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Административният орган е спазил изискването при издаването на акта да посочи хипотезата, която счита, че е осъществена, а в случая тя е тази по чл.33, ал. 1,т. 2 на цитираната наредба. По този начин не е била застрашена както ефективността на защитата на адресата на акта, така и възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК така, както изисква чл. 168, ал. 1 от АПК. Посочените в акта разпоредби на чл. 15, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба 4/2015г. съответстват на описаните в акта фактически основания, което сочи на правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган и материална законосъобразност на оспорения пред съда акт. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Искането за присъждане на разноски на касатора следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 1 и 3 АПК. Х. Атанасов следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ разноски за юрисконсултски възнаграждения в размер по 100 лева за първата и за касационната инстанция, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 143, ал. 3 АПК. Освен тях Атанасов следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ и 70 лева за заплатената държавна такса за касационната жалба. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,, пето отделение