Решение № 1950 от 22.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез директора на Дирекция Правно нормативно обслужване Направление Архитектура и градоустройство СО, против решение 3233/12 май 2022 г., постановено по адм. д. 8618/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от МД Строй 07 ЕООД против мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да съгласува инвестиционни проекти и издаде разрешение за строеж за обект: Спешни и неотложни укрепителни действия с цел предотвратяване на аварийна ситуация Стоманобетонова конструкция до кота +0,00м за жилищна сграда с магазини, офиси, мултимедийна зала, аптека, медицински център и подземни гаражи с местонахождение УПИ ІІ-5448, кв. 170а, м. Студентски град, гр. София. За да отмени мълчаливия отказ на главния архитект на Столична община и да върне преписката за ново произнасяне, решаващият съд е приел, че внесеният конструктивен проект отговаря на всички технически изисквания за спешни и неотложни укрепителни действия, както и че добрата практика изисква да се изпълни конструкцията на сградата до кота +0,00м, за да се укрепи трайно теренът и да се избегне опасността от последващи аварии. Мълчаливият отказ да се одобри проектът е в драстично нарушение на принципа за съразмерност, тъй като не само че засяга правата и законните интереси на жалбоподателя по един неоправдан спрямо целта на закона начин, но и представлява най - неблагоприятното решение за обществото, тъй като продължава да поставя сигурността и здравето на гражданите в риск. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Изложените мотиви от първоинстанционният съд са подробни, верни и обосновани. Този съд ги споделя. Правилно съдът е приел, че административният орган не е съобразил специалната разпоредбата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ, като не е издал разрешение за строеж за неотложните укрепителни работи за избягване на бъдещи аварии. Същата допуска при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение да се издават по частични работни проекти. Строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. В настоящия случай, видно от представената по делото СТЕ е, че ситуацията е аварийна и не се касае за строеж Укрепване на изкоп и изкопни работи, във връзка с който има издадено разрешение за строеж 117 от 20 юли 2020 г. на Главния архитект на Столична община и впоследствие има изготвен и утвърден проект по чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Внесеният конструктивен проект отговаря на всички изисквания за спешни и неотложни укрепителни действия, както и че едва след изпълнението на конструкцията на сградата до кота +0,00 окончателно ще бъдат предотвратени бъдещи аварийни ситуации. От представените по делото доказателства е видно, че липсват пречки административният орган да съгласува проектната документация и да издаде исканото РС за стоманобетоновата конструкция до кота +0, 00 м. по реда и на основанието на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. Искането за спиране на съдебното производство, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на адм. д. 10328/2021 г. и адм. д. 10326/2021 г. по описа на АССГ, съдът намира за неоснователно, тъй като цитираните административни дела касаят разрешение за строеж 117 от 20 юли 2020 г. на Главния архитект на СО и заповед РА51-22/27 януари 2021 г. за допълване на даденото РС, с искане за обявяване на тяхната нищожност, но не касаят внесения проект за издаване на исканото разрешение за строеж за Спешни и неотложни укрепителни действия с цел предотвратяване на аварийна ситуация Стоманобетонова конструкция до кота +0, 00м за жилищна сграда с магазини, офиси, мултимедийна зала, аптека, медицински център и подземни гаражи" с местонахождение УПИ ІІ-5448, кв. 170а, м. "Студентски град", гр. София. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Предвид изхода на настоящото производство и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 2000 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Налице е искане за редуциране поради възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., поради което същите ще следва да се редуцират до минималния такъв, с оглед липсата на фактическа и правна сложност при изясняванията по касационното производство. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав