Решение № 10706 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9674/2010 г.

Решение № 10706 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9674/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1086 от 28.05.2010 г., постановено по адм. д. № 3333/2009 г. Административен съд гр. Варна е отхвърлил жалбата на "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ Алма Медика" ООД гр. Варна, представлявано от Янко Димитров Панделиев, против Писмена покана изх. № 29-05-6705/24.11.2009 г., издадена от директора на РЗОК гр. Варна, с която дружеството е приканено да възстанови сума в общ размер на 607,87 лв., представляваща заплатени средства за МДД и СМД за I-во тримесечие на 2009 г., извън регламентираните в регулативните стандарти надвишения и задължението за компенсиране на основание чл. 37, ал. 3 от ИД № 03-0576/12.03.2009 г. Осъдил е "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ Алма Медика" ООД гр. Варна, представлявано от Янко Димитров Панделиев, да заплати на Регионалната здравно-осигурителна каса - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Срещу това решение чрез адв. Димова е подадена касационна жалба от "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ Алма Медика" ООД гр. Варна с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или постановено друго по съществото на спора, с което бъде отменена оспорената писмена покана. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от процесуален представител, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и излага допълнително становище. Ответникът, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита така подадената касационна жалба за допустима, но по същество неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора и изложил обосновани правни доводи, че оспореният административен акт - писмена покана от директора на РЗОК - Варна от 24.11.2009 г., за възстановяване на неоснователно получени суми, издаден на основание чл. 233, ал. 1 и чл. 234, ал. 2 от НРД 2006 г. и чл. 37, ал. 3 от Индивидуалния договор, е законосъобразен. Съдът подробно е проследил процедурата по издаване на акта и не е констатирал допуснати от административния орган нарушения, водещи до отмяна на писмената покана. В хода на процеса не са оборени изводите на контролния орган, че жалбоподателят е получил средства, надвишаващи определените за първото тримесечие на 2009 г. лимити на регулативни стандарти за бланка МЗ-НЗОК № 4 в размер на 607,87 лв. За да обоснове законосъобразността на оспорената писмена покана, съдът е установил релевантните за спора факти, подведени към материалноправните норми. Правилно са приети за доказани фактическите основания за издаване на акта. Административният орган е посочил наличието на превишение на определените регулативни стандарти за I тримесечие на 2009 г. за направления, назначени с бланка МЗ-НЗОК № 4 - превишение в размер на 607,87 лв. Административният орган в мотивите на оспорената писмена покана подробно е изложил фактическата обстановка по спора, констатираното превишение броя на определените по индивидуален договор регулативни стандарти и обосновал размера на сумите, подлежащи на възстановяване. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Установил е, че поканата е издадена от компетентен орган при спазена административнопроизводствена процедура и материален закон, като е съобразена приложимата разпоредба на чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 г. Съгласно трайно установената съдебна практика, изразявана многократно в съдебни решения, отношенията по договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ имат административноправен характер и събирането на сумите, дължими от изпълнителите на медицинска помощ, се извършва по административен ред. За да се осигури защита на правата на ИМП, в административното производство за установяване и събиране на вземанията на НЗОК се прилага установеният ред от чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 г. Възстановяване на неоснователно получени суми от ИМП не е обвързано непременно с прилагане на санкция, както и с производство пред Арбитражната комисия, каквото е проведено в случая. Първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани мотиви относно правната допустимост на регулативните стандарти. В съдебната практика не е спорно, че ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравно-осигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор, поради което дължи възстановяването им. Неоснователно се явява направеното подробно възражение за неспазване на срока от страна на административния орган (до 5 число на м. февруари) и закъснението при довеждане до знание на медицинското заведение на определения му брой РС за I-во тримесечие на 2009 г. Сроковете, касаещи дейността на административния орган поначало имат инструктивен характер. От друга страна, до изготвяне на окончателните РС изпълнителят на медицинска дейност следва да съобрази броя на РС от предходното тримесечие, независимо, че в случая то е от предходна година. След подписване на спуснатите му РС, би следвало да коригира дейността си, като съобрази и възможността за допустимо превишение на регулативните стандарти през следващото тримесечие. Подобно компенсиране е предвидено по реда на чл. 37 от индивидуалния договор. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,