Решение № 9690 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 961/2012 г.

Решение № 9690 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 961/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Мария Минчева и Сергей Добрев против решение № 528/8.12.2011 г. по адм. д. № 673/11 г. на Административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу заповед № СА-03-07-35/20.06.2011 г. на областния управител на област Велико Търново, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите, редовно призован, не се явяват в съдебно заседание и не изпращат процесуален представител, но в становище от 20.06.2012 г. от тяхно име адвокат Владова поддържа жалбата. Ответникът - областният управител на област Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касаторите, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че определеното с оспорената заповед обезщетение на правоимащите лица по ЗПГРРЛ в размер на 1112 лв., или по 556 лв. за всеки един от тях е законосъобразно изчислено, тъй като на тях е изплатено еднократно обезщетение от 15 000 лв. и това се явява разликата до пълния размер на обезщетението съобразно целия срок на изтърпяната репресия. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. В настоящия случай по делото е било установено по безспорен начин, че с присъда № 624/24.08.1950 г. по н. о. х. д. № 906/50 г. на Ямболския окръжен съд наследодателят на жалбоподателите е бил осъден по политически причини на 12 години строг тъмничен затвор, от които реално е изтърпял 131 календарни месеца и 5 дни. За тази репресия на 15.01.1991 г. на наследниците на осъденото лице е било изплатено еднократно парично обезщетение в размер на 15 000 лв., което се равнява на обезщетение за 108 календарни месеца. Правилно съдът е приел, че обезщетението, което жалбоподателите следва да получат за пълния срок на репресията, е за още 23 календарни месеца и 5 дни, което се равнява на 1112 лв., или по 556 лв. на всеки един от наследниците - жалбоподатели. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,