Решение № 5670 от 10.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС) София, подадена чрез главен юрисконсулт Л. Цонева срещу решение 384 от 08.12.2021г. по адм.дело 410/2021г. на Административен съд Добрич, с което е отменено по жалба на Н. Захариев, от гр.Дупница, негово разпореждане 4505-40-1105 от 12.07.2021 г., в частта, с която не е предвидено изплащане на гарантираното му вземане за начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода м.август2018г. до м.януари 2019г., както и начисленото обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 от КТ, делото е изпратено като преписка на директора на Фонд "ГВРС" при НОИ за ново произнасяне по заявление - декларация с вх. 4502-24-8 от 31.03.2020 г. на Н. Захариев при спазване на указанията на съда, дадени в мотивите на решението, като е определен 14-дневен срок за произнасяне, и са присъдени разноски. В жалбата се навеждат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът Н. Захариев чрез пълномощника си адвокат Ю. Сапунджиева в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски за касационното производство при условията на чл.38 от ЗА. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-Добрич е разпореждане 4505-40-1105 от 12.07.2021 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС) София в частта, с която не е предвидено изплащане на гарантирано вземане на Н. Захариев за начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода м.август 2018г. до м.януари 2019г., както и начисленото обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 от КТ, на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСН по заявление-декларация вх. 4502-24-8/31.03.2020 г. Установено е от фактическа страна, че Н. Захариев е бил в трудовоправни отношения с "Евроманган" ЕАД на длъжностите "началник рудник", "началник участък подземен рудник" и "началник участък подземен транспорт" за периода от 19.07.2012 г. до 15.01.2019 г., на която дата трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. С решение 218 от 27.12.2019 г. по гр. д. 119/2019 г. по описа на Районен съд Балчик по предявени искове от жалбоподателя с правна квалификация чл. 128, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, чл. 220 и чл. 222 от Кодекса на труда, работодателят, "Евроманган" ЕАД, е осъден да заплати на Захариев следните задължения: 1/ сумата от 19 645, 06 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода м. август 2018 г. м. януари 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на задължението; 2/ сумата от 6847, 28 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ; сумата от 6847, 28 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда; сума в размер на 698, 90 лева, представляваща мораторна лихва върху претендирания размер на брутното трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, както и разноски по делото. Решението е влязло в сила, поради което въз основа на него в полза на жалбоподателя е издаден изпълнителен лист 35 от 10.02.2020 г. за горепосочените суми, за които по делото няма данни да са изплатени. По делото не е спорно, че с решение 29 от 11.03.2020 г. по т. д. 15 / 2019 г. по описа на Окръжен съд Добрич, поправено с решение 39 от 18.05.2020 г., е открито производство по несъстоятелност на "Евроманган" ЕАД, като едновременно с това дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността му на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Решението е публикувано в Търговския регистър на 13.03.2020 г., което се установява от данните в Констативен протокол КГ-5-24-00937064/14.06.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ- Добрич . Н. Захариев е поискал със заявление - декларация вх. 4502-24-8 от 31.03.2020 г. до ТП на НОИ Добрич отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Със заявлението е декларирал, че от 18.07.2012 г. е бил на длъжност "началник рудник" в "Евромангавн" ЕАД, трудовото му правоотношение е прекратено на 15.01.2019 г. и че за периода от 08.11.2019 г. до 09.11.2021 г. той е е освидетелстван с Решение на ТЕЛК с 80% трайно намалена работоспособност. Видно от представеното в преписката решение на ТЕЛК, жалбоподателят е освидетелстван с водеща диагноза [диагноза]. Синдикът на "Евроманган"ЕАД (в несъст.) е предоставил Справка 76 от 25.03.2021 г. за начислени за месеците август, септември и октомври 2018 г., но неизплатени трудови възнаграждения, както и за начислено м. януари 2019 г., но неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 5602, 40 лева обезщетение. По делото е представена същата справка, със същия номер и дата, изготвена от едно и също длъжностно лице, синдика Л. Баждеков, но с различно съдържание. Във втория вариант на справка 76 от 25.03.2021 г. не се съдържат данни за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения на Захариев, а е вписано единствено начисленото и неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 5602, 40 лева. Със заявление до синдика Захариев е възразил срещу справката в първия вариант с данните за начислени, но неизплатени възнаграждения за месеците август, септември и октомври 2019 г., като е заявил, че е полагал труд през целия период на 2018 г. Няма данни дали втората справка, в която не фигурират начислени и неизплатени трудови възнаграждения е доведена до знанието на Захариев. В отговор на възражението (наречено заявление), синдикът е представил уведомление, без данни за дата, до директора на ТП на НОИ-Добрич, с което е представил справка за осигурителния доход, решението по гр. д. 119/2019 г. по описа на РС-Балчик и издадения въз основа на него изпълнителен лист. По преписката е приложена неоспорена от административния орган справка на НАП за осигурителния доход на Захариев от 20.02.2020 г., от която е видно, че работодателят, "Евроманган" ЕАД (в несъст.), е подавал данни за осигурителен доход и начислени месечни възнаграждения на Захариев за 12 месеца през 2018 г., т. е. за целия период от м. януари 2018 г. до м. декември 2018 г. От мотивите на решението по гр. д. 119/2019 г. по описа на РС-Балчик, е видно, че именно въз основа на тези данни от НАП, съдът е приел за установено, че "Евроманган" ЕАД дължи на Захарие неизплатено трудово възнаграждение от 19 654, 06 лева за периода на м. август 2018 г. - м. януари 2019 г. Видно от справката на НАП начисленият месечен облагаем доход на жалбоподателя за 2018 г. е както следва: м. януари 6479, 81 лв., м. февруари 6479, 82 лв., м. март 6523, 52 лева, м. април 6523, 51 лв., м. май 6523, 53 лв., м. юни 6523, 52 лв., м. юли 3558, 36 лв., м. август 6523, 49 лв, м. септември 6523, 49 лв., м. октомври 2749, 97 лв., м. ноември 2291, 89 лв., м. декември 1556, 22 лева. С писмо от 21.08.2020 г. началникът на сектор КП при ТП на НОИ-Добрич е поискал от Захариев да представи справка по чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на ГВНР или съдебно решение и изпълнителен лист. В отговор на направеното искане, на 28.08.2020 г. Захариев е представил съдебното решение по гр. д. 119/2019 г. по описа на РС-Балчик и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Оспореното разпореждане е издадено едва на 12.07.2021 г. и с него е отпуснато гарантирано вземане в размер на 2 240 лева, като е разпоредено на Захариев да се изплати сумата от 1 839 лева след направени удръжки за задължителни осигурителни вноски и данък върху дохода. В разпореждането е посочено, че гарантираното вземане е за периода на м. януари 2019 г. Разпореждането е съобщено на Захариев на 23.07.2021 г. и е обжалвано на 28.07.2021 г. Видно от заключението на вещото лице по допусната по делото съдебно-икономическа експертиза, за месеците август, септември, октомври, ноември, декември 2018 и януари 2019 г. работодателят "Евроманган" ЕАД е подавал данни за Захариев в НАП с декларации образец 1 по реда на Наредба Н-13 по КСО и в персоналния регистър на НОИ за осигурените лица, но не е начислявал във ведомостите за заплати брутен и нетен размер на възнаграждения за жалбоподателя. При съобразяване на съдебното решение по гр. д. 119/2019 г. по описа на РС-Балчик, с което съдът е приел за установено, че "Евроманган" ЕАД дължи на Захариев неизплатено трудово възнаграждение от 19 654, 06 лева за периода на м. август 2018 г. - м. януари 2019 г., размерът на полагащото се на жалбоподателя обезщетение от Фонд "ГВРС" би бил 8541, 34 лева след приспадане на удръжките и 10 % данък по ЗДДФЛ, съобразно данните в таблица 2 на заключението. Във втория вариант, експертът е посочил, че съгласно данните във водените от работодателя ведомости за заплати, размерът на дължимото обезщетение на Захариев от Фонд "ГВРС" би бил 1 839 лева. Заключението не е оспорено от страните и съдът го приел за компетентно изготвено и обосновано. С оглед на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е отменил оспорения в съответните части пред него акт и е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне, на когото е дал конкретни указания за събиране на съответните доказателства. Решението е правилно. Захариев е предоставил на органите на ТП на НОИ изисканите му с уведомление съдебно решение и изпълнителен лист, но административният орган в нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР и без да изложи мотиви, не е приел за доказано признатото от работодателя, но неизплатено трудово възнаграждения за шест месечен период на 2018 г., т. е. от м. август 2018 г. до м. януари 2019 г., съгласно фактите, установени от съда по гражданското дело с влязъл в сила съдебен акт. Правилно съдът е приел, че забавянето на синдика в представянето на две противоречиви справки, не е отчетено от административния орган, видно от съставените в административното производство документи констативен протокол КГ-5-24-00937064/14.06.2021 г. с най-общо съдържание. В самия констативен протокол не са обсъждани и не са констатирани несъответствията в данните за Захариев. Независимо от това, административният орган, без да изложи мотиви е приел, че на Захариев се дължи обезщетение от Фонд ГВРС в по-малък размер- единствено за обезщетението, начислено през м. януари 2019 г. по чл. 222, ал. 1 от КТ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на разпореждането са допуснати и множество съществени процесуални нарушения. Липсват доказателства за това контролните органи на НОИ да са оказали съдействие за правилното изготвяне и оформяне на справката, както и да са изискали доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 1 3 от Наредбата. От материалите по делото е видно, че не е извършвана и задължителната проверка по изготвената справка съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Липсва съставен констативен протокол относно верността на данните за вида и размера на гарантираните вземания на лицето. Не става ясно, въз основа на какви документи е изведена информацията от контролните органи че се дължи обезщетение единствено за м. януари 2019 г., след като по първочаналната справка на синдика, на л. 13, за Захариев има начислени но неизплатени трудови възнаграждения за месеците август, септември и октомври 2018 г. Контролните органи на НОИ, освен че са били длъжни да изследват цялата счетоводна документация на работодателя за този период, за да установят какъв е действителният размер на гарантираните вземания на правоимащото лице и за кой период се отнасят те, са били длъжни да се съобразят и с постановените влезли в сила съдебни актове. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че териториалното поделение на НОИ разглежда подаденото заявление-декларация и приложените към него документи, като ги съпоставя с данните от констативния протокол, от Регистъра на осигурените лица и от Регистър "Трудови договори". Безспорно е, че в случая административният орган не се е съобразил не само с влязлото в сила съдебно решение, но и с данните в регистъра на осигурените лица, определени за правно релевантни за възникването и упражняването на правото на гарантирано вземане от Фонда. По делото липсват данни за извършени проверки в тези регистри и за съпоставка на резултатите по тях с подадените документи от Захариев. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административния акт в оспорените му части е постановен в противоречие и с материалния закон- нормите на чл.5 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР. Събраните доказателства сочат, че работодателят е признал размера на претендираните гарантирани вземания на Захариев. Издадената въз основа на тях справки от НАП, в които е отразено, че на работника са начислявани възнаграждения за всички 12 месеца на 2018 г., са индиция, че Захариев има право на пълния размер гарантирано вземане съобразно чл.22, ал.1 от ЗГВСРНР. Изложените в обратната насок оплаквания са еноснователни. Административният орган е нарушил основния принцип по чл. 9, ал. 2 АПК - да се съберат всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е в тежест на административния орган. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на пълномощника на ответника по касация - адвокат Ю. Сапунджиева за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие между Н. Захариев и адвокат Ю. Сапунджиева е сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА - безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на роднина. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, съдът по искане на адвоката може да му присъди възнаграждение. Това е право на адвоката. Адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда директно на процесуалния представител на страната, като в случая са налице необходимите за това предпоставки-безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие на лице, попадащо в някоя от посочените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица и основание за възлагане на разноските на насрещната страна. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размера по чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,