Решение № 12984 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11588/2018 г.

Решение № 12984 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11588/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018 г.). Производството е образувано е по жалби на М. Марчев от [населено място]и М. Генева от [населено място], общ. [община] (по присъединеното адм. д. № 11701/2018 г. по описа на ВАС) и двамата от [населено място] срещу решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус, участък от км. 310+940 (пътен възел Буховци при пресичане с път III - 5102) до км. 327+260 (начало на пътен възел "Белокопитово"), участък от км. 310+940 до 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+260, въз основа на одобрен и влезнал в сила подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен със Заповед № РД – 02 – 15 – 17 от 26.02.2018 г. на заместник - министъра на РРБ, В ЧАСТТА относно размера на определеното обезщетение за отчуждените части от имоти № 07154.12.16 и № 07154.12.20, начин на трайно ползване – ниви, намиращи се в землището на с. Буховци, общ. Търговище, обл. Търговище. В жалбите си жалбоподателите оспорват посоченото по–горе решение, в частта, с която е определен размера на паричното обезщетение, и не я оспорват в останалите й части. Твърдят, че е следвало да им бъде определено обезщетение в по–висок размер, като при определяне на обезщетението не са били взети предвид налични за района и в релевантния период сделки с недвижими имоти, като представят и нотариални актове за закупени земеделски земи в района за релевантния период от лицето Б. Митов. Твърдят в тази връзка, че определеното парично обезщетение не съответства на пазарните цени в района за такъв вид имоти. Претендират разноски. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение на МС на РБ – законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Заинтересованата страна Министъра на регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни Министъра на финансите и Агенция пътна инфраструктура, чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение на МС на РБ. Жалбите са подадени в срок по пощата, от лица – адресати на акта и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Воден от горното настоящият състав намира, че жалбите са процесуално допустими. Върховният административният съд, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че жалбоподателите в настоящото производство са съсобственици в качеството им на наследници на Р. Василев и М. Николов на имоти идентификатори № 07154.12.16 с площ от 13, 503 дка и № 07154.12.20 с площ 12, 004 дка, начин на трайно ползване – ниви (орна земя), намиращи се в землището на с. Буховци, общ. Търговище, обл. Търговище. От имотите на жалбоподателите с оспореното решение се отчуждават части, както следва от имот № 07154.12.16 – 12, 811 дка, за който е определено обезщетение в размер на общо 4567 лв. за засегната площ, а от имот № 07154.12.20 – 4, 492 дка, за който е определено обезщетение в размер на общо 1601 лв. за засегната площ. Въз основа на влезнал в сила ПУП – парцеларен план и за изграждането на обект "Автомагистрала Хемус, участък от км. 310+940 (пътен възел Буховци при пресичане с път III - 5102) до км. 327+260 (начало на пътен възел "Белокопитово"), участък от км. 310+940 до 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+260" е взето решение за стартиране на процедура по отчуждаване на имоти. Въз основа на това решение е издадено и оспореното в това производство решение, след приета експертна оценка за стойността на отчуждаваните части от имоти по пазарни цени съобразно правилата на ЗДС. Разгледани по същество жалбите са неоснователни по съображенията, изложени по–долу. С оспореното решение е определен размер на паричното обезщетение за отчуждаваните части на имотите на жалбоподателите в размерите, посочени по–горе, като цените са определени по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, а именно по въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, поради установени налични пазарни аналози – реално извършени сделки с имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти. Спорният по делото въпрос е дали при определяне на пазарните цени по посочения ред са взети предвид всички относими към определяне на обезщетението налични пазарни аналози, реално сключени такива сделки, като жалбоподателят посочва пет сделки и пет нотариални акта, които не са взети предвид, а твърди, че е следвало да бъдат взети предвид. Посочените пет нотариални акта са както следва: нотариален акт № 51, том VIII, рег. № 10593, д. № 1068 от 09.08.2017 г. касае продажбата на идеални части от недвижими имоти – ниви с купувач Б. Митов, с № 196, том XI, рег. № 15464, д. № 1631 от 22.11.2017 г. касае също продажбата на идеални части от нива с купувач Б. Митов, с № 149, том VII, рег. № 9855, д. № 985 от 26.07.2017 г. касае продажбата на цял недвижим имот – нива с купувач Б. Митов, а нотариален акт № 34, том IX, рег. № 12006, д. № 1205 от 05.09.2017 г. касае продажбата на идеални части от недвижим имот – нива отново с купувач Б. Митов и най–накрая с № 168, том I, рег. № 1256, д. № 127 от 31.01.2018 г. отново касае продажбата на идеални части от недвижими имот – нива с купувач Б. Митов. По всички посочени нотариални актове, представени от жалбоподателите продавачите са също физически лица. Нормите на ЗОС относно определяне на паричното обезщетение разписват правилата при които това става, а именно да е налице реална сделка от определен разписан в разпоредбите вид, вписана в службата по вписване, по която поне една от страните да е търговец по смисъла на чл. 32, ал. 2 във връзка с § 1а т. 2 от ДР на ЗДС. Съобразно § 1а т. 1 от ДР на ЗОС "Равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Съобразно § 1а т. 2 от ДР на ЗОС "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки". Видно от цитираното съобразно законовите понятия пазарни са осреднените цени от посочените видове сделки с недвижими имоти, между които и покупко–продажбата, от която категория са представените от жалбоподателите нотариални актове, които са вписани в службата по вписванията и са извършени в релевантния период. Законът изключва от понятието пазарни цели сделките с предмет идеални части от имоти, от която категория са сделките по четири от представените нотариални акта. Освен това законът признава за релевантни сделки при определянето на пазарни цени тези, по които поне едната страна е търговец. В настоящия случай видно от доказателствата представените пет допълнителни нотариални акта не отговарят на това изискване, тъй като са извършени между физически лица на страната на продавача и на купувача. Макар и да са налице индикации, че Б. Митов действа и като едноличен търговец, по представените пет сделки няма данни същият да е участвал като търговец, а напротив от тях се установява, че същият е придобил нивите като физическо лице. Т. е. от изложеното по–горе се установява, че представените пет нотариални акта не отговарят на законовите критерии да бъдат приети като пазарни аналози за определяне размера на обезщетението, тъй като четири от тях касаят продажба на идеални части от имоти, както и петте са сключени между физически лица. В този смисъл е и заключението на вещото лице по представените две експертизи – основна и допълнителна. В тази връзка следва, че при определяне на обезщетението административният орган не е допуснал твърдяното в жалбите нарушение, а именно взел е предвид всички относими и годни сделки, които да бъдат приети за пазарни аналози при определяне на пазарната цена на отчуждаваните части от имотите на жалбоподателите съобразно разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и § 1а т. 2 от ДР на ЗОС. Т. е. оценката е извършена законосъобразно, а размерът й при съобразяване на относимите пазарни аналози, между които по горните съображения не попадат представените от жалбоподателите, се потвърждава и от приетата основна съдебно – техническа експертиза. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че жалбите са неоснователни и като такава следва да бъдат отхвърлени. Предвид изхода на спора е основателно направеното искане за присъждане на разноски от ответника Министерски съвет на РБългария, като следва да бъде уважено съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като настоящият състав намира, че разноските следва да са в минималния размер по Наредбата, а именно 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът