Решение № 13561 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4691/2017 г.

Решение № 13561 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4691/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Б. чрез процесуален представител срещу решение № 8030 от 15.12.2016 г., постановено по административно дело № 10620/2016 г. от Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата ? в лично качество и като директор на СОУДНЗ "Луи Брайл" против решение № 325/13.09.2016 г., постановено по преписка № 197/2015 г. от комисията за защита от дискриминация. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания от нея административен акт бъде отменен в тази му част. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация (КЗД) в представена писмена защита от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба – В. К. лично и чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като му присъди и деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - СОУ ДНЗ "Луи Брайл" не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт, но разгледано по същество е неправилно. Административното производство е образувано по жалба с вх. № 44-00-1956/14.05.2015 г. на В. К. единствено срещу Е. Б. в качеството ? на директор на СОУ за деца с нарушено зрение (ДНЗ) "Луи Брайл" в която са изложени твърдения, че при подаване на писмено запитване до нея с конкретно посочени въпроси, копие от което е приложено с жалбата при констатация, че същото макар и подписано лично от жалбодателя не е написано лично от него при приемането му заявила, че това не е неговия почерк. Повторила тази констатация, което го разстроило дотам, че се наложила употребата на медикаменти. Освен това не бил даден входящ номер на запитването от Б., при което останало в подателя. След около две седмици отново подал запитването, при което му бил издаден входящ номер, въпреки отсъствието на секретарката, т. е. при същите обстоятелства, при които му било отказано завеждането в регистъра на училището при предходното му подаване на 31.03.2015 г. Като друга проява на дискриминационно отношение и неравно третиране жалбодателят сочи обстоятелството, че на работното си място няма достъп до интернет, макар на долния етаж на колегите му такъв да бил предоставен от училището. Въз основа на тези факти жалбодателят заявява пред КЗД, че по отношение на него е извършена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), като директорката на училището е проявила към него унизително и обидно отношение, свързано с неговото увреждане при упражняване на трудовите му права. С жалбата е представено Експертно решение № 1041 от заседание № 133/15.07.1996 г. на ТЕЛК Очна – София, от което се установява, че К. е оценка на трудоспособност – инвалидност първа група с чужда помощ поради [диагноза]. Също с жалбата е представено и копие от запитването на К. до СОУДНЗ "Луи Брайл", с което иска да му бъде отговорено на два въпроса: 1. Защо не получава полагаемата му се надбавка за старши възпитател, считано от 01.02.2015 г. при положение, че отговаря на изискванията и е подал молба през месец януари 2015 г. и 2. Защо при отработени 13 часа на 03.03.2015 г. са му изплати като отработени 8 часа и то като работа през почивен ден, а не като за положен труд по време на национален празник. Посочено е и обстоятелството, че на 01.11.2014 г. също е положил труд, за което не му заплатено и счита това за лично отношение. Определеният за докладчик по преписката член на КЗД започва проучването по чл. 55 ЗЗДискр., при което по преписката постъпва писмено становище от Б. – директор на СОУДНЗ "Луи Брайл", в което излага твърдения, че действително е направила констатация, че това не е почеркът на К., но е сторила това именно защото знае, че същият е незрящ и прави това във всички случаи на подадени писмени документи от незрящи хора за да се увери, че същите са запознати със съдържанието на подписаните от тях документи, а освен това знаела, че К. може да пише самостоятелно. Освен това заявява, че в повечето случаи при представяне на писмени документи, подписани от незрящи лица чете на глас съдържанието им отново с цел да се убеди, че подателите им са се съгласили да положат подпис именно под това съдържание, поради което счита, че не е проявила обидно или унизително за жалбодателя отношение. В отговора е посочено и обстоятелството, че на 31.03.2015 г. реално заявлението не е подадено, тъй като К. го взел със себе си, но при подаването му на 23.04.2015 г. и завеждането му в регистъра с писмо изх. № 39/29.04.2015 г. е отговорено на поставените в него въпроси. По отношение на твърдението за извършена спрямо К. дискриминация, изразена в липсата на интернет на етажа, на който К. полага труд и наличието му на друг етаж в училището е обяснено, че интернет е осигурен, съобразно нормативните изисквания в класните стаи, в които се провежда компютърно обучение на учениците, библиотеката, печатницата, техническия кабинет и администрацията, определени учители са закупили и монтирали със собствени средства рутер, който осигурява достъп до интернет на първия етаж, който поддържат сами. Към становището са приложени запитването с вх. № 24/23.04.2015 г., отговор с вх. № 39/29.04.2015 г., допълнително споразумение от 01.02.2015 г., доказателства за изплатени заплати и направена корекция – 3 бр. заповед № 201/30.10.2014 г., график за месец ноември 2014 и копие от удостоверения за компютърна грамотност. КЗД разширява предмета на жалбата като включва като оплакване за извършена дискриминация и въпросите поставени от жалбодателя до директора на училището свързани с трудовите му правоотношение и съответно конституира като ответник и училището като работодател, макар според настоящия състав в хода на цялото производство да липсват оплаквания от страна на жалбодателя срещу този ответник, а такива са направени единствено срещу действията на директора на училището на 31.03.2015 г. На проведените общо четири на брой открити заседания съставът на КЗД, който е заседавал с различен членски състав, като по преписката липсват доказателства за основателна причина за извършените персонални промени в заседателния състав, определен по чл. 48, ал. 1 ЗЗДискр., не са събрани доказателства, въз основа на които да може да се установи безпротиворечиво осъществени ли са фактите твърдени в жалбата до КЗД, но са събрани обилни доказателства, свързани с отговорите на въпросите поставени от жалбодателя в запитването до директора на СОУДНЗ "Луи Брайл", при подаването на което се твърди, че е осъществена дискриминация спрямо него. В тази насока следва да бъде отбелязано поведението на административния орган при разпита на свидетелката П., която е прекъсвана, а по някои зададени въпроси не ? е предоставена възможност да отговори, като членове на състава са давали отговори вместо нея. Същевременно не са положени усилия свидетелката, която е единствен очевидец на случилото се на 31.05.2015 г. да обясни точно какво е било отношението на ответницата Б. към К. – проявила ли е същата обичайното си поведение към незрящи, каквито обяснения е дала ответницата или е било налице тенденциозно поведение, изразено с интонация или по друг начин, което на първо място да е различно от поведението ? към други лица със същото увреждане, както и дали същото е било унизително и обидно. Не са положени усилия и за установяване на начина, по който е възприел жалбодателя поведението на директорката, както и евентуално настъпилите последствия. Обстоятелството, че същият е вземал медикаменти, при установения факт на предхождащо заболяване сам по себе си не може да обоснове извод за негативни последствия от поведението на Б. На следващо място не са събрани доказателства извън качеството си на директор на училището в личен план Б. проявявала ли е нежелано поведение по отношение на К. Въпреки липсата на такива доказателства и въпреки, че от оплакванията в жалбата се установява, че жалбодателят твърди, че ответницата единствено в качеството ? на директор на училището е осъществила нарушение на антидискриминационното законодателство в решението си КЗД приема, че е установено, че Б. и в лично качество и в качеството ? на директор е осъществила спрямо К. дискриминация по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 ЗЗДискр на основата на признак увреждане. При това по преписката не са събрани доказателства относно главния предмет на доказване по конкретната преписка – осъществена обидно и унизително поведение от страна директора на училището към жалбодателя. При това административният акт в обжалваното му част е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, като е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, без да бъдат обсъдени възраженията и обясненията на заинтересованите лица, при което същият е незаконосъобразен. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, като в частта, с която КЗД установява извършено нарушение по чл. 13, ал. 1 и чл. 14 ЗЗДискр. от страна СОУДНЗ "Луи Брайл", представлявано от директора Б. за постановено в нарушение на материалния закон (в която част решението не е обжалвано и съответно е влязло в сила), а в частта, с която е прието за установено, че Б. е извършила тормоз по отношение на К. за постановено в съответствие с материалния закон. В мотивите на административния акт е прието, че Б. е осъществила тормоз спрямо К. със словесното си поведение "базирано на неговото увреждане" е накърнила достойнството на жалбодателя, при което е доказано негативното отношение на Б. към него. АССг без да извърши задълбочен анализ на доказателствата възприема констатацията на КЗД, че със задаване на въпрос дали текстът е изписан от К. е осъществен съставът на тормоз по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 ЗЗДискр. Очевидно е било за него, че в тази насока не са събрани достатъчно доказателства, като не е установен начина на задаване на въпроса и проявено специално негативно отношение към К., при което допълнително изводът за осъществен тормоз е обоснован с факта, че привеждането в съответствие на трудовото възнаграждение на К. от възпитател в старши възпитател е направено едва през месец април, считано от 01.02.2015 г. при положение, че директорът е бил сезиран за това още през месец януари, макар да приема, че в случая не е извършено нарушение по чл. 13 и чл. 14 ЗЗДискр. Предвид установените по-горе нарушения при постановяване на административния акт, изразени в неизясняване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства и с оглед на това, че и първоинстанционния съд не е изяснил спора по същество, а постановеното решение е необосновано доколкото изводите не се подкрепят безспорно и еднозначно от събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че решението на АССг в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде отменен и обжалвания административен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на закона, като преписката на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато като преписка на КЗД за ново произнасяне, при което следва да бъдат събрани доказателства относно поведението и проявеното от Б. отношение към К. на 31.03.2015 г., включително за това дали в случая е проявено неравно третиране или е налице нежелано поведение, довело до накърняване достойнството на К. В тази връзка следва да бъде проведен повторен разпит на единствения очевидец П., на която следва да бъде дадена възможност да изложи в пълнота възприетото от нея по случая, както и да установи действителната причина поради която не е прието запитването, вкл. какъв е установения в училището реда за приемане на документи. Допълнително за установяване на това дали в случая е извършено нарушение по ЗЗДискр. следва да бъдат събрани доказателства за това дали отношението към К. е било равно или различно с това с останалите незрящи учители и възпитатели, както преди подаване на жалбата пред КЗД, така и след това, както и в какво ? качество. След изясняване на всички релевантни факти обстоятелства и при обсъждане на наведените от страните доводи съставът следва да се произнесе в рамките на предоставената му от закона компетентност. Предвид обстоятелството, че продължителността на производството е продължила повече от година и половина, настоящият състав намира, че следва на основание чл. 174 АПК да задължи органа се произнесе в двумесечен срок от постъпване на преписката в КЗД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение