Решение № 2602 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13986/2012 г.

Решение № 2602 от 22.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13986/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Василев Дзънгов, от гр. Пазарджик против решение № 502/11.10.2012 г. по адм. дело № 317/2012 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че за жалбоподателя не е възникнало право на обезщетение за безработица, тъй като няма качеството на осигурено лице поради неупражняване на трудова дейност. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 502/11.10.2012 г. по адм. дело № 317/2012 г. Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Стоян Василев Дзънгов, от гр. Пазарджик срещу решение № К - 734#1/04.04.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 121 - 00 - 1241 - 1 от 07.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал, че е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО най-малко 9 месеца през последните 15 месеца, преди прекратяване на осигуряването, вследствие на което не са налице предпоставките за упражняване правата по чл. 54а от КСО. Признал е за недоказано оспорването на трудов договор № 3/28.05.2010 г., сключен между Стоян Дзънгов и "Кримтекс 01" ЕООД, гр. Пазарджик. Признал е за неистинска ведомост начисления и удръжки за м. декември 2010 г. на "Кримтекс 01" ЕООД, гр. Пазарджик в частта относно подписа на жалбоподателя и е изключил същата от доказателствата по делото. Разпоредил е изпращането и на Районна прокуратура гр. Пазарджик. Тези свои изводи е обосновал позовавайки се на заключението на приета по делото съдебно-почеркова експертиза. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е изяснил относимите факти досежно общия осигурителен стаж, изискуем съгласно хипотезата на правната норма на чл. 54а от КСО и не е отговорил на важния за спора въпрос какви са последиците за осигурителното правоотношение на жалбоподателя при установените обстоятелства на нередовно оформена ведомост за месец декември 2010 г. Фактът, че последната не е подписана от работника и срещу неговото име фигурира подпис на друго лице не означава автоматично, че за този месец е налице прекъснато или прекратено осигуряване. Установеното неподписване следва да бъде съобразено с останалите обстоятелства, касаещи осигуряването. Относимите факти са свързани с конкретните условия на труд и осъществяваната трудова дейност, с извършените регистрации на трудовия договор, подаваната ежемесечна информация от осигурителя към Регистъра на осигурените лица, с ползването на отпуски (редовни или поради временна неработоспособност) и др. В нарушение на разпоредбата на чл. 163, ал. 3 от АПК съдът не е указал на страните необходимостта от изясняване на тези обстоятелства. Процесуално целесъобразно е било да се изследват и причините за възникналите пропуски по оформянето на ведомостта за месец декември 2010 г., както и досежно останалите първични счетоводни документи, имащи отношение за спора. Макар и за част от относимите факти да са налице доказателства по делото, съдът не ги е изследвал и анализирал, поради което е постановил своето решение при условията на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като последици същото е необосновано. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,