Решение № 114 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1550/2013 г.

Решение № 114 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1550/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е образувано по чл. 303, ал. 1, т. 3/1/ ГПК. Т. А. Ф. и Г. Н. Ф., и двамата от [населено място] чрез адв. Й. М. - АК В. са поискали отмяна на влязло в сила Решение № 172 от 15.02.2010 г. по гр. възз. д. № 2619/2008 г. на ОС- Варна, в частта, с която е отменено Решение № 2712/29.08.2008 г. по гр. д. № 3068/2007 г. на РС-Варна, X. с-в по отхвърления иск за съдебна делба на сгради, подобрения и насаждения в имот пл. № * по ПК на "Т." между страните по делото и вместо него е постановил ново решение, с което е допусната съдебна делба на двуетажна жилищна сграда, изградена в имота с РЗП от 420 кв. м., между страните по делото при права за В. С. Ж. от 5/7 идеални части и за Г. и Т. Ф., в режима на СИО, от 2/7 идеални части. Отмяната се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 3/1/ ГПК, с довод, че по време на делбения процес и след приключването му са били издадени - Заповед № ДК-10-СИР/03.04.2012 г. на Н-ка на РДНСК Северозападен район В. за отмяна, като незаконосъобразен, на Акт за узаконяване № */ 30.07.2004 г. и Заповед № */25.03.2010 г. на М. за премахване на незаконен строеж- двуетажна масивна сграда, както и Решение от 07.09.2010 г. по адм. д. № 2676/2009 г. на Варненския Адм. С, с което е обявена нищожността на Заповед № Г**/ 24.02.2004 г. на К. на р. "П." В. за одобрение на ПУП на района и Решение № 2110/20.09.2011 г. на Варненския Адм. съд за отмяна на Удостоверение № 25 от 08.02.2005 г. за въвеждане в експлоатация на двуетажната сграда. По делото, в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпил писмен отговор - възражение от ответниците по молбата за отмяна. При данните по делото и релевираните основания за отмяна, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 и т. 1 ГПК е неоснователна. С разпоредба на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК законодателят визира, като основание за отмяна на влязло в сила решение, онези хипотези, при които решението на съда е основано на постановление на съда или на друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено. Като основания, въз основа на които може да се допусне исканата отмяна, посочените две хипотези, изискват да се установи в хода на отменителното производство, че т. н. "постановления", на които се основава влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска, са надлежно отменени т. е. по съответно предвидения за това от закона съдебен респ. административен ред и съответно тяхната "липса" би се отразила на изводите решаващия съд в различна насока от тази, въз основа на която са изградени решаващите мотиви на съда. За да се постанови решението чиято отмяна се иска, в частта по "допусната съдебна делба на двуетажна жилищна сграда, изградена в имота с РЗП от 420 кв. м., между страните по делото при права за В. С. Ж. от 5/7 идеални части и за Г. и Т. Ф., в режима на СИО, от 2/7 идеални части", решаващите мотиви на въззивния съд са в насока, че съсобствениците на терена са съсобственици, на основание чл. 30, ал. 2 ЗС, и на сградата, построена в терена по време на действие на алеаторния договор между страните, тъй като развалянето на договора за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, не създава в полза на неизправните приобретатели на терена суперфициарна собственост по отношение на построеното преди разваляне на договора по съдебен ред. В мотивите си, въззивният съд само е посочил, че от материалите по приложено като доказателство гр. д. № 6570/98 г. на РС-Варна е установено, че "в имот пл. № * към 1992 г. е констатирано изграждането на сграда с площ над 120 кв. м., със сутерен и два етажа по одобрен арх. проект но без издадено разрешение за строеж, а съобразно Констативен акт от 18.11.1998 г., изготвен от РДНСК е установено, че се строежът е със застроена площ от 140 кв. м., и разгъната площ от 450 кв. м. и е въведен в експлоатация през 1992 г. без разрешение за ползване, такова е издадено през 2005 г. - видно от удостоверение № 25 от 08.02.2005 г. за въвеждане в експлоатация на двуетажната сграда." Анализ на тези доказателства не е правен, и от тези факти не е последвал никакъв правен извод, поради което не може да се приеме тезата на молителя в настоящото производство, че като доказателства посочените 1./ Заповед № */ 03.04.2012 г. на Н-ка на РДНСК Северозападен район В. за отмяна, като незаконосъобразен, на Акт за узаконяване № */30.07.2004 г., 2./Заповед № */25.03.2010 г. на М. за премахване на незаконен строеж- двуетажна масивна сграда, както и 3./ Решение от 07.09.2010 г. по адм. д. № 2676/2009 г. на Варненския Адм. Съд, с което е обявена нищожността на Заповед № Г**/ 24.02.2004 г. на К. на р. "П." В. за одобрение на ПУП на района и 4./ Решение № 2110/20.09.2011 г. на Варненския Адм. съд за отмяна на Удостоверение № 25 от 08.02.2005 г. за въвеждане в експлоатация на двуетажната сграда, са "постановления" на държавни органи, на които се основава решението, чиято отмяна се иска и това, че са отменени по съответния съдебен и административен ред би имало доказателствено значение по делото по спора за допускане на делбата на сградата, квалифицирана от правна страна като подобрения по см. на чл. 92 ЗС. Не може да се приеме, че посочените писмени доказателства Заповед № */03.04.2012 г. на Н-ка на РДНСК Северозападен район В. за отмяна на Акт за узаконяване № */ 30.07.2004 г. и Заповед № */25.03.2010 г. на М. за премахване на незаконен строеж, Решение от 07.09.2010 г. по адм. д. № 2676/2009 г. на Варненския Адм. съд и Решение № 2110/20.09.2011 г. на Варненския Адм. съд за отмяна на Удостоверение № 25 от 08.02.2005 г. за въвеждане в експлоатация на двуетажната сграда, могат да се възприемат като нови писмени доказателства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основания за отмяна на влязло в сила решение. Посочените доказателства за неотносими към конкретния правен спор за собствеността на сградата. Дори и да биха били приети за нови писмени доказателства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК/ каквито не са/, то дори и приобщени към доказателствения материал, не биха могли да обусловят правни изводи, различни от тези по атакуваното решение, тъй като касаят установяване на неотносими към спора факти - а именно за законността или незаконността на постройката, предмет на делбата. По изложените съображения и на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия