Решение № 2836 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2010 г.

Решение № 2836 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по подадена касационна жалба от Ивайло Господинов Палов от гр. Стара Загора срещу решение № 247 от 21.07.2010 г., постановено по адм. дело № 276 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Стара Загора. В жалбата се твърди за незаконосъобразност на решението - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ОД на МВР - гр. Стара Загора, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на касатора, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по горе решение административният съд е отхвърлил жалбата на Ивайло Палов срещу заповед № 910 от 14.05.2010 г. на директора на ОД МВР - гр. Стара Загора, с която на гл. инспектор Палов - началник на група "ООР" към сектор " Охранителна полиция" при РУ "Полиция" - Стара Загора, е било наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. Съображенията за това са били, че действително в нарушение на Инструкция Iз-1231 от 2008 г. Палов е изготвил план за специализирана полицейска операция, като го е поднесъл за утвърждаване на началника на РУ "Полиция" вместо на директора на ОД на МВР - гр. Стара Загора. Освен това като ръководител на операцията служителят не е изпълнил въведените от самия него в изготвения план действия за обезпечаване на обществения ред, допускайки присъствие на маскирани лица и хвърляне на яйце по сградата на областната управа. Допълнително са изложени съображения от съда, че са били спазени материалноправните и процесуалноправните правила при издаването на обжалвания индивидуален административен акт. Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав споделя напълно изводите, направени от административния съд. Те са направени въз основа на напълно изяснената фактическа обстановка, при която е било допуснато дисциплинарното нарушение на посочената по-горе инструкция. По делото са събрани необходимите доказателства и при задълбоченото им обсъждане съдът е направил правилни изводи и е приложил правилно нормативната уредба. Същият се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Правилно е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентния орган при стриктно спазване на разпоредбите на чл. 225, ал. 1 ЗМВР, че е служителят е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР. По делото е било изяснено, че предстоящото провеждане на мероприятието на 18.01.2010 г. в гр. Ст. Загора е било класифицирано съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от Инструкция № Iз-1231 от 2008 г. на МВР с гриф "висока степен на опасност", за което съгласно чл. 17 от същата инструкция е следвало да се изготви план на провеждането му. Не се спори, че изготвянето на плана е възложено на жалбоподателя, който съгласно нормата задължително е следвало да го съгласува с директора на ОД на МВР - Стара Загора, а не както той е сторил - с началника на РПУ - Стара Загора. При провеждането на мероприятието, противно на изискванията на инструкцията, не е предотвратено използването на маски от страна на демонстриращите, поради което е допуснато хвърляне на яйце към входната врата непосредствено преди излизането на официалните лица. Впоследствие, при проведеното разследване, извършителят на деянието не е разкрит. Главната вина за инцидента е на жалбоподателя, който е проявил небрежност при изпълнение на задълженията си. По този повод правилно на същия е наложено наказанието по чл. 224, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3, изр. 1 от ЗМВР. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, които са били вече предмет на обсъждане в решението, че заповедта е издадена след двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. След като в чл. 223, ал. 2 от ЗМВР е закрепено, че дисциплинарното нарушение се счита установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при дисциплинарно наказващия орган, всички други твърдения от страна на жалбоподателя, че последният е знаел за него преди този момент, са ирелевантни. В случая безспорно е установено, че материалите са получени от органа на 14.04.2010 г., а заповедта е издадена на 14.05.2010 г. В тази връзка, както правилно е било констатирано от съда, дори и да се приеме, че входирането на същите да е станало на 19.03.2010 г., срокът отново е бил спазен. Съдът законосъобразно е приел, че за налагане на дисциплинарно наказание, различно от уволнение, в ЗМВР и в Правилника за прилагането му не е предвидено изискване за образуване на дисциплинарно производство по смисъла на чл. 230 от ЗМВР и чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 ЗМВР и чл. 251, ал. 1 от ППЗМВР. Това е така, защото по делото е приложен протокол за изслушване на служител, извършил дисциплинарно нарушение, предхождащ датата на издаване на обжалваната заповед. След като в него служителят не е дал конкретни обяснения по посочените в обобщената справка нарушения и не е поискал събирането на допълнителни доказателства, то твърдението, че не е бил изслушан, е голословно. С оглед изложеното дотук касационната жалба се явява неоснователна, поради което решението на административния съд следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,