Решение № 5346 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1210/2013 г.

Решение № 5346 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1210/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба пълномощника на Любомир Александров Димитров от гр. Плевен срещу решение № 717 от 19.12.2012 г. по адм. д. № 783/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, 5 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. С решение № 717 от 19.12.2012 г. по адм. д. № 783/2012 г., Административен съд - гр. Плевен, 5 състав е отменил решение № 40 от 16.08.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен, в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Любомир Александров Димитров от гр. Плевен срещу разпореждане № 851 от 14.05.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен и вместо него е постановил оставяне без разглеждане на жалбата на Любомир Александров Димитров от гр. Плевен срещу разпореждане № 851 от 14.05.2012 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен. Отхвърлил е жалбата в останалата й част. Решението, в частта му, с която е отменено решение № 40 от 16.08.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен и е оставена без разглеждане жалбата на Димитров срещу разпореждане № 851 от 14.05.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен, е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С цитираното разпореждане е изменено разпореждане № 779 от 26.04.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен, като е прието, че вноските по § 9, ал. 3 КСО са неоснователно внесени и подлежат на възстановяване по реда на чл. 129 ДОПК, във връзка с чл. 45а, ал. 2 от НПОС. От цитираното съдържание на разпореждане № 851 от 14.05.2012 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен, се налага извода, че с него не се извършва възстановяване на посочените вноски, а Димитров се насочва към процедурата по чл. 129 ДОПК, която включва извършване на ревизия или проверка от компетентните органи, издаване на акт за прихващане или възстановяване и едва тогава, при наличие на остатък, след извършване на прихващането, сумата се връща на лицето. В тази връзка следва да се има пред вид и съществуването на задължение на Димитров към НОИ за възстановяване на неправилно изплатена пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 4193,74 лв. и лихви към него. Следователно разпореждане № 851 от 14.05.2012 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен, не е благоприятно за лицето, какъвто неправилен извод е направил първоинстанционния съд. Стигайки до него той не е изложил никакви мотиви по същество относно законосъобразността на обжалваното решение на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен, в частта му, с която е потвърдено това разпореждане. Липсата на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на решението при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. В разпореждане № 851 от 14.05.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен, са посочени разпоредбите на чл. 99 КСО, чл. 10 и чл. 45а НПОС. В чл. 45а, ал. 2 НПОС се съдържа записа, че когато са внесени осигурителни вноски на основание чл. 9а, ал. 2 КСО за по-дълъг период от изискващия се, то лицето може да поиска възстановяване на неоснователно внесените суми за осигурителни вноски по реда на чл. 129 ДОПК въз основа на разпореждане по чл. 98, ал. 1 КСО. Съгласно този текст, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ. Следователно тези въпроси са предоставени на конкретно посочен в кодекса административен орган. Съгласно чл. 173, ал. 1 АПК, само когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Според втората алинея на същия текст, когато естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изложеното в тези мотиви решението в частта му, с която решението на директора на РУСО е отменено поради неправилни изводи за недопустимост на произнасянето и е оставена без разглеждане жалбата на Димитров срещу разпореждане № 851 от 14.05.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" гр. Плевен, без да се изложат мотиви относно законосъобразността на административния акт, е постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Проверката на решението в тези му части се извършва въз основа на касационната жалба, с която съдебният акт се обжалва изцяло, независимо че конкретни оплаквания срещу решението в тази му част липсват. Преценява се също така, че независимо от обстоятелството, че решението на директора на РУСО се отменя частично, то оставянето без разглеждане на жалбата на Димитров срещу разпореждане № 851 от 14.05.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Плевен, не е благоприятен за него резултат. Освен това съществено е, че съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационната инстанция следи и служебно. В останалата му част съдебният акт е правилен и законосъобразен по следните съображения: По първоначалното дело е било установено, че на 26.05.2010 г. Димитров е подал заявление вх. № МП 17825, с което е поискал да му бъде отпусната пенсия при условията на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. В това заявление лицето е посочило, че не се осигурява от 24.02.2010 г. На 22.06.2010 г. той е попълнил декларация, че е съгласен да се възползва от предвидената в § 9, ал. 3 и ал. 4, т. 2 ПЗР КСО възможност да изплати осигурителните вноски за недостигащия му осигурителен стаж на разсрочено плащане. В цитираната декларация лицето изрично е посочило, че към датата на подписване на утвърдения погасителен план - 22.06.2010 г., не е осигурен. С разпореждане № 5 от 28.06.2010 г. на Димитров е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО в минимален размер 136,08 лв., който в последствие е изменен на 200.43 лв. при ежемесечна удръжка в размер на 37,74 лв. На 13.03.2012 г. Димитров е подал заявление вх. № МП-8063, с което е поискал зачитане на осигурителен стаж след пенсиониране за периодите от 3.05.2010 г. до 30.06.2010 г. и от 1.07.2010 г. до 2.02.2012 г., съгласно удостоверение обр. УП-3 № 017 от 7.02.2012 г., издадено от ЕТ "Импорт - Експорт 2000 - Величко Великов". В тази връзка е правилен извода на първоинстанционния съд, че към момента на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, осигуряването на Димитров не е било прекратено, тъй като той е бил в трудови правоотношения с цитираната фирма и е бил осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Следователно в случая не е била налице една от предпоставките на чл. 94, ал. 1 КСО, а именно прекратяване на осигуряването. Изложените обстоятелства не се променят от факта, че с писмо № 141 от 26.05.2010 г. Димитров е бил уведомен от органите на РУСО - гр. Плевен за възможността да се получи пенсия за осигурителен стаж и възраст при недостигащ такъв от 2 години 9 месеца и 21 дни. При изложената фактическа обстановка не може да бъде възприета поддържаната от касатора теза, че лицето е било добросъвестно. Димитров изрично е посочил, че осигуряването му е прекратено при условие, че същият е знаел, че не е прекъсвал трудовата си дейност, включително и към момента на подаване на документите за отпускане на пенсия и оформянето на декларацията от 22.06.2010 г. и на погасителния план от същата дата. Категорично доказаното противоправно поведение на лицето води закономерно до негативни правни последици за него и това не означава, че са нарушени принципите, посочени в чл. 8 и 13 АПК. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази му част. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,