Решение № 5686 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 531/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Интернешънъл Асет Банк" АД против решение 22261/4.11.2024 г. по адм.д. 3274/ 2024 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението с доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост. Не са обсъдени наведени от касатора съображения. Кредитирани са твърдения на жалбоподателката, които не са доказани. Липсват създадени от банката пречки за ползване на отпуск, защото при молба по чл.167а от КТ не са представени доказателства за изпълнено условие по отношение на другия родител. Не е съобразено решението по гражданското дело 2285/2021 г. на ВКС, с което по същество е отхвърлен иска за признаване на уволнението за незаконно. Неправилно е разпределена доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗД за пряка дискриминация по признак "пол". Неравното третиране предполага сравняване с лице от срещуположен пол при упражняване на право на отпуск, каквото не е правено в хода на административното производство. Няма годен сравнител, липсва неравно третиране, а оттам решението е необосновано. Липсват мотиви относно съставомерност на нарушението. Не е установен защитен признак "пол" като основание за различно третиране. Иска отмяна на решението на съда и по същество отмяна на решението на КЗДискр. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация оспорва касационната жалба като неоснователна и развива съображения. Твърди, че е доказано в административното производство, че е налице дискриминация по признак "пол" от страна на работодател, която се изразява в неравно третиране на работеща жена, ползвала отпуск за временна неработоспособност и искала неплатен отпуск за гледане на дете на 2 години, при отчитане на периода на искането през 2020 г., когато е обявена пандемия от Ковид 19. Ответницата М. И. З. оспорва касационната жалба като неоснователна. Членовете на Управителния съвет на "Интернешънъл Асет Банк" АД не изразяват становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение 22261/4.11.2024 г. по адм.д. 3274/ 2024 г. по описа на Административен съд София- град е отхвърлена жалбата на "Интернешънъл Асет Банк" АД срещу решение 81/26.02.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация в конкретна част. КЗДискр. в оспорената част на решението е установила, че "Интернешънъл Асет Банк" АД без да обсъди и уважи депозирано искане за ползване на неплатен годишен отпуск на основание чл.167а от КТ , е допуснал нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр във връзка с чл. 4, ал.1 на основата на признак "пол" спрямо служителката М. И. З. от гр.София, като в същия ден е прекратил трудовото правоотношение. Със същото решение на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. е наложена на работодателя имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди / лева. Влязло е в сила като необжалвано пред съда решението на КЗДискр. в следните части:1. в частта, в която е установено, че членовете на Управителния съвет на "Интернешънъл Асет Банк" АД не са извършили дискриминация, 2. в частта, в която е оставена без уважение жалбата на М. И. З. с оплаквания за допуснати нарушения на чл.14 от ЗЗДискр., 3. в частта с оплаквания за дискриминация по признаци "лично положение", "обществено положение" и "семейно положение", 4. в частта, в която е оставена без уважение жалбата срещу Върховния касационен съд за осъществена от него дискриминация с постановяване на съдебен акт. За да отхвърли първоначалната жалба, първоинстанционният съд приема, че решението на КЗДискр. в оспорената част е постановено при установена с доказателства фактическа обстановка, която сочи за поставяне на М. З. в неравностойно положение и същата е неравностойно третирана на основание защитен признак "пол" във връзка с правото й на отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на 8-годишна възраст, а като последица от отправено искане за ползването му е прекратяване на трудовото й правоотношение, с което е осъществено нарушение на забраната на чл. 4, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗЗДискр. Действията на работодателя спрямо З. след завръщането й от отпуск по майчинство сочели на незачитане на правата й чрез възлагане на нови и различни от изпълняваните до този момент трудови функции, като нито се твърди, нито е доказано, че работодателят е постъпвал по този начин и с други служители на банката. В тежест на банката по чл. 9 от ЗЗДискр. е да докаже, че не е осъществила твърдяното от служителката нарушение, което съдът приема, че не е направено. Прието е, че има дискриминация, защото подадената молба за отпуск по чл. 167а от КТ не е разгледана, а трудовото правоотношение е прекратено. Обсъдена е защитната теза на работодателя, че молбата за отпуск е преднамерена и ползването на такъв отпуск препятства изпълнението на целите на новото ръководство на банката. Според съда нямало справка за броя на жените на ръководни длъжности, които са ползвали отпуск за отглеждане на дете, както и статута им на работно място след завръщане от ползването му, за ползван отпуск по чл. 167а от КТ. Съдът приема, че З. е искала само 3 месеца от предвидените в закона 6 месеца по чл. 167а от КТ. По време на отпуск поради временна неработоспособност през м. април и май 2020 г. е помагала на работодателя, обсъдени са ограниченията по време на пандемията. Изводът е за неравностойно положение и неравно третиране на основата на признак "пол" във връзка с право на отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст, а последица от отправянето на молбата за отпуск е прекратено трудовото правоотношение, с което е нарушен чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, в какъвто смисъл е решението на КЗДискр. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 66, т. 2 от ЗЗДискр. решението на комисията трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, като дължи установяване на нарушението по чл. 65, т.1 от ЗЗДискр. В случая КЗДискр. е сезирана с жалба, в която са наведени оплаквания за дискриминация по признак "семейно положение", "пол" и "лично положение" поради прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 2 от КТ след подадена молба от 26.05.2020 г. за ползване на отпуск по чл.167а от КТ за период от 3 месеца. В същата жалба се навеждат доводи за нарушение по чл.14 от ЗЗДискр и конкретни твърдения във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, както и приключилото в нейна вреда гр.д. 2285/ 2021 г. по описа на ВКС с решение 4/7.04.2022 г., с което решенията на първоинстанционен и въззивен съд са отменени, а искът й по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно е отхвърлен като неоснователен. С молба от 31.01.2023 г. в административното производство М. З. е поискала събиране на доказателства за размер на възнаграждението на заемащ позиция директор на дирекция "Бизнес развитие" в банката до м. октомври 2019 г., както и името на служителя, заел нейната длъжност след уволнението и вида на допълнително възложените му функции и задачи, което следва да се тълкува като искане за установяване на сравнител за нарушението по чл. 14 от ЗЗДискр. В изрично писмо от 3.02.2023 г. КЗДискр. е указала на жалбоподателката, че по законността на уволнението не е компетентна да се произнесе, трябва да наведе оплаквания, които попадат за разглеждане в компетентността на комисията по чл. 47 от ЗЗДискр, да изложи ясно, точно и кратко с какви действия/бездействия счита, че е дискриминирана, да обоснове жалбата си с доказателства относно посочените признаци. Уточнението е от 20.02.2023 г. и е в следния смисъл:1.жалбата срещу банката не е по отношение на уволнението, а за допусната дискриминация по посочените три признака при упражняване на право на труд и твърди, че не разполага с нови данни и факти. С доклад- заключение /л.90 и сл./ на докладчика по преписка 283/2022 г. е направено следното изложение: а/възпроизведено е съдържанието на жалбата до КЗДискр с подробно описана фактология по прекратяване на служебното правоотношение по чл. 328, ал. 2 от КТ, включваща ситуацията по време на Ковид 19 в страната, подаване на молба за отпуск на 26.05.2020 г. с довод за възрастни и болни родители, които се грижели за 2 годишното й дете, издаване на заповед за прекратяване на правоотношенията на същата дата, б/ описано е, че жалбоподателката се е върнала на работа веднага след изтичане на разрешен отпуск поради бременност и раждане по чл.163, ал.1 от КТ с цел поемане ръководството на отдел "Маркетинг", а впоследствие и на допълнителни функции и задачи, отговарящи на компетенциите и отговорностите на директор на дирекция "Бизнес развитие" без да й предложи допълнително трудовото споразумение със съответното заплащане. Получавала сумата от 300 лв месечно, в/ изложено е становището на банката, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, а хипотезата на чл. 328, ал. 2 от КТ не попада в приложението на чл. 21 от ЗЗДискр, г/ избран е нов управителен съвет на банката, правомощията на които са влезли в сила на 31.03.2020 г., а от 13.04.2020 г. до 24.05.2020 г. М. З. ползва отпуск поради временна нетрудоспособност, като на 26.05.2020 г. подава молба за отпуск за отглеждане на дете, с което е показала, че не желае да бъде част от ръководния екип на банката и търси начини да не изпълнява задълженията си, д/ посочено е възражението на банката за недопустимост и неоснователност на жалбата по твърдението за дискриминация при прекратяване на трудово правоотношение, няма никакви конкретни факти за специално отношение или нетърпимост към пола и семейното положение на М. З.. Именно въз основа на очертания в доклада-заключение предмет на спора, КЗДискр е провела производство и се е произнесла с решението си. Предвид влязлото в сила решение 81/ 26.02.2024г. на КЗДискр, с което отхвърлена жалбата против банката по оплакването за нарушение по чл. 14 от ЗЗДискр поради липсата на годен сравнител /С. С./, срещу членовете на Управителния съвет на банката, срещу Върховния касационен съд, както и по доводите за дискриминация по признак "лично положение", "обществено положение" и "семейно положение", предмет на съдебен контрол пред съда е само решението на КЗДискр., в частта, с която е установеното нарушение на забрана за дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр по признак "пол", която се изразява в прекратяване на трудовото правоотношение от "Интернешънъл Асет Банк" АД без да обсъди и уважи депозирано искане за ползване на неплатен отпуск по чл. 167а от КТ. Решението е неправилно. В административното производство и в съдебното производство не са представени и доказани факти, които да могат да създадат предположение за нарушение на забраната за дискриминация като неблагоприятно третиране основано на признак "пол". Това означава, че жалбоподателят е длъжен пред КЗДискр. да посочи фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на жалбоподателя в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на жалбоподателката на задължението й по чл.9 от ЗЗДискр. е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат. Нито в жалбата до КЗДискр, нито в хода на административното производство М. З. е посочила конкретни обстоятелства за дискриминационно отношение, допуснато от страна на "Интернешънъл Асет Банк" АД като работодател, което да се изразява в неравно третиране при неразглеждане и неразрешаване на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст, поради признак "пол". В случая с уточняваща молба М. З. твърди, че оплакването й не е свързано с дискриминация при прекратяване на трудово правоотношение, а при упражняване на право на труд, което КЗДискр. е приела като оплакване за допусната дискриминация при упражняване на право за ползване на отпуск по реда на чл. 167а, ал.1 от КТ по признак "пол", изразяваща се прекратяване на трудово правоотношение без предварително разглеждане на молбата за отпуск. Първоинстанционният съд, сезиран с жалба само от работодателя, изцяло е възприел в решението си такъв предмет на спор и позовавайки се на чл. 9 от ЗЗДискр. приел за доказана пряка дискриминация по признак "пол". Обсъдил е и ирелевантни за спора факти, които имат отношение към спора по чл.14 от ЗЗДискр, който не е висящ пред съда, но това нарушение не е основание за връщане на делото за ново разглеждане. За да е налице дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр е необходимо да има "неблагоприятно третиране" по смисъла на определението, дадено с пар.1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр като акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Това означава, че за установяване на дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр се изисква сравнител, т.е. лице, което да е поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя и това да е на основата на признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка или непряка, а липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя/ите спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. М. З. не е посочила такъв сравнител, въпреки дадените от КЗДискр. указания за уточняване на жалбата чрез навеждане на конкретни факти. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. урежда последиците на тежестта на доказване само при представяне на факти, които създават основателно предположение за дискриминационно отношение по някой от посочените в закона признаци, какъвто не е настоящия случай. Прилагане на разпоредбата от съда има за последица постановяване на материално незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, тъй като липсват доказани факти, които могат да бъдат подведени под правната норма на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. за дискриминация по признак "пол". Дискриминация основана на "пол" означава неблагоприятно третиране основано на факта, че дадено лице е жена или мъж, което е резултат на изградени стереотипи, дължащи се на културни, социални, религиозни и исторически разбирания за ролята на жената и мъжа в обществото. В случая нито е наведен конкретен факт, който да сочи за неравно третиране основано на пола на М. З. при неразглеждане на молбата за отпуск, нито има изследвано такова обстоятелство. Това налага отмяна на съдебното решение и по същество отмяна на решението на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която е установила по отношение на "Интернешънъл Асет Банк" АД, че е допуснала като работодател нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак "пол" спрямо служителката М. И. З. и е наложила имуществена санкция в размер на 2000 лв. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на направени от касатора разноски за процесуално представителство пред две съдебни инстанции. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП Комисията за защита от дискриминация следва да бъде осъдена да заплати направените от касатора разноски в размер общо от 400 лв., по 200 лв. за всяка съдебна инстанция за процесуално представителство от юрисконсулт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗЗДискр., състав на пето отделение на Върховния административен съд