Решение № 8806 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3230/2010 г.

Решение № 8806 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3230/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 17.12.2009 г., постановено по адм. д. № 4849 от 2009 г. на Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата Мая Георгиева Чалъкова от София против Решение № 107 от 14.05.2009 г. на главния директор на СУ "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 212-001455-1 от 03.04.2009 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО, с което й е отказано правото на парично обезщетение за безработица. Против това решение на административния съд Мая Георгиева Чалъкова е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. В оплакването, което е формулирано и изложено в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от административния съд, не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. От административната преписка се установява, че от 16.10.2006 г. до 15.03.2009 г. Мая Георгиева Чалъкова /касаторка в това производство/ е била без работа поради уволнение, че това уволнение е признато за незаконосъобразно от съда и след като е възстановена на работа на 16.03.2009 г. отново е била уволнена, считано от 18.03.2009 г. и че от датата на незаконното уволнение на 16.10.2006 г. до възстановяването на работа на 16.03.2009 г. /в продължение на 2 години и 5 месеца/, са направени осигурителни вноски само за фонд "Пенсии". При тези констатации, които не са опровергани, административният съд е приел, че касаторката не е отработила 9 месеца, т. е. тя не е подлежала на осигуряване за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца пред последните 15 календарни месеца и затова същата няма право на парично обезщетение за безработица. Това становище на административния съд е правилно. Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването. Времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, се зачита за осигурителен стаж, по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО. За този период се правят осигурителни вноски само за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Това е регламентирано с чл. 9, ал. 5 КСО. За този период лицата не са били осигурявани за всички осигурени социални рискове. За да получават отново обезщетение, е необходимо безработните да отговарят на условието на чл. 54а, ал. 1 КСО, т. е. да са били осигурявани нови девет месеца за всички осигурени социални рискове. В случая касаторката няма право на парично обезщетение за безработица за уволнението веднага след възстановяването й на работа, тъй като не отговаря на условията на чл. 54а, ал. 1 КСО, а именно - не е подлежала на задължително осигуряване за всички осигурителни социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването на 18.03.2009 г., тъй като за периода от 16.10.2006 г. до 16.03.2009 г. е била без работа поради уволнение признато от съда за незаконно. От обстоятелството, че това време - от датата на уволнението до възстановяването й на работа - се зачита за осигурителен стаж, не следва друго. Следователно изискването на ал. 1 на чл. 54а КСО не е било налице, тъй като лицето не е подлежало на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове. Законодателят е поставил като изискване за наличие на правото на обезщетение принадлежността на правоимащите към категорията на лицата подлежащи на задължително осигуряване за всички социални рискове. След като касаторката не е от тази категория, то същата няма правото на обезщетение за безработица. Касае се до действаща законова разпоредба, която съдът е бил длъжен да приложи според нейния точен смисъл, независимо от това доколко социално и житейско оправдано е това законодателно решение. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,