Решение № 11794 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1117/2010 г.

Решение № 11794 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1117/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Агенцията по заетостта - Регионална служба по заетостта гр. Бургас срещу решение № 1201/20.11.2009 г., постановено по адм. дело № 230/2009 г. на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Ответната страна - Емил Костадинов Атанасов, чрез адв. Петкова, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Емил Костадинов Атанасов от гр. Бургас, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди и пропуснати ползи и законната лихва върху тях. В исковата молба се твърди, че вредите са в причинна връзка с отменен със съдебно решение отказ на Дирекция "Бюро по труда" за регистрация на ищеца по реда на чл. 14 от ППЗНЗ като активно търсещо работа лице, както и че в резултат на незаконосъобразния административен акт ищецът е претърпял имуществени вреди. Твърди се също, че по време на съдебния процес по законосъобразността на административния отказ в дирекция "Бюро по труда" е била обявена позиция за работа, отговаряща на неговата професионална квалификация. Ищецът е пропуснал възможността да заеме съответната позиция, поради което е претърпял имуществени вреди - пропуснати ползи. По делото пред Административен съд - Бургас са представени документи, удостоверяващи професионалната квалификация на ищеца. Приложена е диплома за висше образование по специалност приложна лингвистика и Сертификат за владеене на Английски език. В процеса е била допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза с поставени на вещото лице въпроси към момента на отказа на регистрация в бюрото по труда имало ли е свободни работни места, които да са отговаряли на квалификацията на ищеца, както и какво би било неговото месечно възнаграждение; ако към момента на отказа е нямало свободни работни места, съответстващи на квалификацията на ищеца, по-късно появили ли са се такива, които е можело да му бъдат предложени, какво би било неговото месечно възнаграждение и за какъв период; какво месечно възнаграждение би получавал Атанасов, предвид неговата квалификация и притежаваните дипломи и квалификации; какво е месечното възнаграждение за лице, притежаващо квалификация като тази на ищеца. По поставените въпроси вещото лице е установил, че към датата на постановения административен отказ в ДБТ не е било обявено свободно работно място, съответстващо на квалификацията на Емил Атанасов. Такова е обявено на 13.10.2008 г. - за преводач по английски език с изисквания за висше образование - английска филология и работа с компютър; месторабота - военно-морска база Атия с месечно възнаграждение 440 лв. Вещото лице е установило също, че предвид представените от ищеца дипломи и сертификати, същият би могло да се предложи и да заеме работното място. Предвид тази установеност, е изчислено че за периода от 13.10.2008 г. до 14.02.2009 г. (4 месеца), Атанасов би получавал основно месечно възнаграждение между 440 лв. и 586 лв. Тъй като административните дейности обхващат широк спектър от длъжности, според експерта не може да се определи средномесечно възнаграждение само за длъжността "преводач". За да уважи исковата молба на посоченото правно основание, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки, визирани в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е възприел заключението на вещото лице и е мотивирал размера на обезщетението въз основа на данните от изготвената съдебно-икономическа експертиза. Решението е неправилно, поради неправилно тълкуване на материалния закон и следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В рамките на процеса съдът е събирал редица доказателства, които обаче не могат поотделно и в съвкупност да обосноват извод за претърпените на основанията по чл. 1 от ЗОДОВ имуществени вреди. Наличието на вреди е част от предмета на доказване, а от друга страна ищецът не е доказал, че тези вреди са в пряка последица единствено и само на отменения като незаконосъобразен административен акт. По делото е установено, че в ДБТ е обявено свободно работно място, което е можело да се предложи на кандидата, но дали последния ако е участвал в конкурса е щял да го спечели, не може да се предвиди и да се приеме като установен факт. Не може да се даде и категоричен отговор на въпроса, ако бе предложена позицията на кандидата, дали същият ще участва в конкурса, дали ще приеме условията на позицията и не на последно място дали ще сключи трудов договор точно за тази позиция с този работодател. Още по неясен е и отговорът на въпроса какво би било месечното възнаграждение на ищеца, за да може да бъде изчислен и размера на полагащото му се възнаграждение. Във фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, както бе посочено по-горе, е необходимо безусловно и безсъмнено да се установи, че вследствие на отменения акт са настъпили твърдените вреди, както и че те са в претендирания размер. Вероятностите в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са изключени. Не на последно място по отношение на размера на обезщетението, следва да се има пред вид, че това е въпрос, на който ще се отговори при вече установена каузална връзка между незаконосъобразния административен акт и вредите. Безспорен е фактът на отменен по съответния ред административен отказ, но нито са доказани настъпили вреди, нито е определен размерът на вредите (включително и от вещото лице), нито е доказана причинно-следствената връзка, част от фактическия състав на който е нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че решението е неправилно и са налице основания за неговата отмяна. С оглед изхода на делото и направеното изрично искане на процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, на Агенция по заетостта, ДРСЗ - Бургас, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Предвид изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,