Решение № 4422 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2937/2016 г.

Решение № 4422 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2937/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ "Бургасмед" ЕООД, гр. П., представлявано от управителя С. Г. А., чрез процесуалния представител адв. Й. Н., срещу решение № 46/12.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1678/2015 г. по описа на Административен съд гр. Б., с което е отхвърлена жалбата му против писмена покана № 29-02-573/04.08.2015 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Б. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Б., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. С.-Х., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Многопрофилна болница за активно лечение "Бургасмед" ЕООД, гр. П., против писмена покана № 29-02-573/04.08.2015 г. на директора на РЗОК гр. Б. за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 1314 лв. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на РЗОК гр. Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 321,98 лв. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Направил е извода, че оспорената писмена покана е издадена по реда на приложимия за случая чл. 76б, ал. 2 ЗЗО и е съобразена с характера на нарушенията. Посочил е, че след влизане в сила на наказателното постановление, следва да се приеме, че нарушенията действително са били извършени и спорът в тази връзка е окончателно решен. Съдът е преценил като ненужно изготвянето на исканата експертиза, която да изследва наличието на елементите от фактическия състав на административното нарушение, като е приел, че съдът е обвързан от влязлото в сила наказателно постановление. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, след като подробно е анализирал приетите по делото писмени доказателства. Между НЗОК, чрез директора на РЗОК гр. Б. и "МБАЛ Ч.-Б." ООД /преобразувано в МБАЛ "Бургасмед" ЕООД/ е сключен договор № 021372/18.02.2014 г. за оказване на болнична медицинска помощ. Със заповед № РД-09-1517/25.11.2014 г. на директора на РЗОК гр. Б. е възложена тематична медицинска проверка със задача: медицински контрол относно спазване изискванията на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2014 г. /НРД МД/ и ЗЗО на извършени дейности, приложени медицински изделия и лекарствена терапия през м. октомври 2014 г. от лечебното заведение за болнична помощ, надвишило утвърдената стойност с решение № РД-НС-04-93/08.09.2014 г. на Надзорния съвет на НЗОК. За резултатите от извършената проверка е съставен констативен протокол № 1520/04.12.2014 г., в който по т. 1. е отразено, че при проверка на отчетената от лечебното заведение дейност за м. октомври 2014 г., заплатена до утвърдената за месеца стойност се констатира нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 ЗЗО, определени в НРД МД за 2014 г. в ИЗ № 4855 на здравно осигуреното лице, хоспитализирано във ВО /вътрешно отделение/ от 16 до 19.10.2014 г. по клинична пътека /КП/ № 26 "Заболявания на горния гастроинтестинален тракт" с окончателна диагноза "Хронична язва на дванадесетопръстника и придружаващи заболявания. Състояние след тереоидектомия. Хроничен повърхностен гастрит-хеликобактер пилори отрицателен". При описаните констатации е направен извод, че липсват индикации за хоспитализация, съгласно т. II. 1.1 от алгоритъма на клинична пътека № 26. По т. 2 е констатирано нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 ЗЗО, определени в НРД МД за 2014 г. в ИЗ № 4553 на ЗЗОЛ, хоспитализирано в ХО /хирургично отделение/ от 28.09.2014 г. до 01.10.2014 г. по клинична пътека № 183 "Консервативно лечение при остри коремни заболявания" с окончателна диагноза "П. И.". При описаните констатации е направен извод, че не са потвърдени индикациите за хоспитализация, съгласно т. II. 1 от алгоритъма на КП № 183. На основание чл. 227 НРД МД за 2014 г. и чл. 76б, ал. 1 ЗЗО е издаден протокол за неоснователно получени суми във връзка с извършени нарушения № 1521/04.12.2014 г. Във връзка с констативния протокол № 1520/04.12.2014 г. е издаден акт за установяване на административно нарушение № 1520-А/15.12.2014 г., въз основа на който е издадено наказателно постановление № 334/01.06.2015 г. С това постановление са наложени имуществени санкции на МБАЛ "Бургасмед" ЕООД за всяко от описаните две нарушения. Постановлението е редовно връчено на лечебното заведение на 10.07.2015 г., по делото няма данни, нито твърдения да е обжалвано, поради което е влязло в сила на 18.07.2015 г. На 04.08.2015 г., на основание чл. 76б, ал. 2 ЗЗО е издадена писмена покана № 29-02-573/04.08.2015 г. на директора на РЗОК гр. Б. за възстановяване от МБАЛ "Бургасмед" ЕООД на неоснователно получени суми в размер на 1314 лв., която е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Описаните нарушения в писмената покана напълно съответстват на нарушенията, описани в наказателното постановление. От правна страна, в чл. 76б, ал. 1 ЗЗО /в приложимата редакция, съгласно ДВ, бр. 48/2015 г./ е предвидено, че когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закони или в НРД. Според втората алинея на чл. 76б ЗЗО, в случаите по ал. 1, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. В конкретния случай оспорената пред съда писмена покана е издадена след влизане в сила на наказателно постановление № 334/01.06.2015 г. Независимо от обстоятелството, че в протокола за неоснователно получени суми № 1521/04.12.2014 г. конкретно и изчерпателно са изброени допуснатите от МБАЛ "Бургасмед" ЕООД нарушения, в писмената покана № 29-02-573/04.08.2015 г. на директора на РЗОК гр. Б., нарушенията отново са подробно описани, поради което в оспорения акт са изложени фактическите основания за издаването му. В описаните два случая са допуснати нарушения на изискванията хоспитализация на пациента, съгласно алгоритъма на съответната клинична пътека. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения от съда, изразяващи се в отказ от допускане на съдебно-медицинска експертиза. С направеното от оспорващия искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза са поставени въпроси, целящи да изяснят дали нарушенията, констатирани чрез влязлото в сила наказателно постановление № 334/01.06.2015 г. са действително извършени. Процесуалните действия на съда, с които е отменил определението си за допускане на съдебно-медицинска експертиза, са правилни. Въпросът дали нарушенията са действително извършени е разрешен в административно-наказателното производство, която е приключило с издаване на наказателно постановление № 334/01.06.2015 г. Доводите за липса на нарушения биха могли да бъдат наведени и съответно обсъдени в съдебно производство по обжалване на наказателното постановление, но такова не е проведено, поради това че постановлението не е обжалвано. Като не е обжалвало наказателното постановление, дружеството, чиято административно-наказателна отговорност е ангажирана - МБАЛ "Бургасмед" ЕООД, е приело фактическите констатации и правните изводи за допуснати нарушения, както и правните последици на влязлото в сила наказателно постановление. Една от тези последици е издаването на писмена покана по чл. 76б, ал. 2 ЗЗО за възстановяване на неоснователно получените суми. Неоснователни са наведените пред настоящата инстанция доводи на жалбоподателя, свързани с промяна в законодателството, по-конкретно с отмяната на чл. 105а и чл. 105в ЗЗО. От съдържанието на наказателно постановление № 334/01.06.2015 г. е видно, че административното наказание на МБАЛ "Бургасмед" ЕООД е наложено за допуснати нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 ЗЗО, на основание чл. 105а, ал. 3 ЗЗО. В ДВ, бр. 48/27.06.2015 г. са обнародвани изменения на Закона за здравното осигуряване, част от които е отмяната на чл. чл. 105а - 105г ЗЗО. Отмяната на правната норма е влязла в сила преди влизането в сила на наказателното постановление, но поради това, че същото не е било обжалвано, то е влязло в сила съгласно чл. 64, б. "б" ЗАНН. След отмяната на правната норма, представляваща основание за налагане на административното наказание, наказателното постановление, издадено за нарушение по отменената норма, не се отменя по силата на закона. При евентуалното му обжалване, съдът би следвало да съобрази законодателната промяна и да направи извод дали е налице основание за отмяна на наказателното постановление. В случая обаче наказателното постановление не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което са възникнали правните последици от влизането му в сила. Както правилно е посочил първоинстнационният съд, след влизането в сила на наказателното постановление, съгласно чл. 413, ал. 2 НПК, приложим субсидиарно на основание чл. 84 ЗАНН, същото е задължително за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е дееца, наказуемо ли е деянието. В тази връзка и предвид доводите в касационната жалба, следва да се отбележи, че писмената покана е издадена за нарушения, допуснати от лечебното заведение през м. октомври 2014 г. Към тази дата описаното в писмената покана поведение /деяние/ е било обявено от законодателя за административно нарушение, а наказателното постановление, което е издадено при действието на същата правна уредба, е влязло в сила като необжалвано, въпреки последвалата издаването му отмяна на чл. 105а ЗЗО. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. С. Т. решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направен /платена от страната/ разход. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,