Решение № 4088 от 18.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, чрез процесуален представител, против решение 1400 от 03.08.2022г., постановено по адм. дело 941/2021г. по описа на Административен съд-Благоевград/АС-Благоевград/, с което е отменена негова Заповед РД-07-37/06.10.2021г. С посочената заповед на С. Манолева- директор на дирекция Планове и разрешителни при Басейнова дирекция Западнобеломорски район, на осн. чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във вр. с чл.89, ал.2 т.1 ЗДСл, поради неизпълнение на служебно задължение, произтичащо от т.1 на раздел V преки задължения от утвърдената длъжностна характеристика, а именно: Разпределя, управлява, координира и контролира работата на служителите в Дирекция Планове и разрешителни е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение", и на осн. чл.107, ал.1, т.3 и чл.108 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът С. Манолева, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмени бележки. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил, че оспорената заповед е немотивирана по отношение на наложеното дисциплинарно наказание, като АО е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.91 ЗДСл, и преценката му за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е необоснована съобразно принципа за съразмерност- чл.6 АПК, а наложеното наказание е прекомерно. Съдът е посочил, че липсата на мотиви в заповедта относно налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание води до превратно упражняване на власт и прави акта несъответен на целта на закона. АС-Благоевград е приел, че по делото не е установено извършването на вмененото нарушение от страна на служителя при което оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. При изключително пестеливи и противоречиви мотиви, първостепенния съд е постановил съдебен акт, който като краен резултат е правилен. В настоящия казус на служителя е наложено дисциплинарно наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, за нарушения на чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл- неизпълнение на служебни задължения. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание АО е възприел извършеното нарушение като бездействия: неосъществяване на контрол върху работата на подчинените на Манолева служители във вр. с изготвен отговор от БДЗБР; неизпълнение на служебните задължения във вр. с контрола на съдържанието на писмо с изх.РР-17-4(14)/19.07.2021г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, адресирано до заместник-министъра на околната среда и водите; умишлено насочване писмото за извеждане, знаейки, че в изготвения от подчинените й служители отговор, предоставен й за одобрение и съгласуване не се съдържа отговор на част от въпросите, има неточности и подвеждаща информация. Бездействието е квалифицирано от АО като дисциплинарно нарушение по см. на чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл, което е предпоставка за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя и нарушение по см. на чл.32, вр. чл.5, ал.2 и чл.7, ал.3 от Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация. Дисциплинарното наказание е наложено на основание чл.97, ал.1, вр. чл.90, ал.1, т.5 и чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл, т.е. като основание за дисциплинарната отговорност е прието виновно нарушение на служебни задължения като извършеното дисциплинарно нарушение е неизпълнение на служебни задължения (чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл). Същевременно в чл.89, ал.1, т.5 ЗДСл като дисциплинарно нарушение е определено неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация- нарушение, посочено като извършено в оспорената заповед. Посочването в заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение на две различни дисциплинарни нарушения- неизпълнение на служебни задължения и нарушение(неспазване) на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, за които е определено от АО едно по вид дисциплинарно наказание, в конкретния казус е нарушение на административнопроизводствените правила, което е от категорията на съществените. Тази извод се налага, защото въпреки че последиците от извършване на различните по вид дисциплинарни нарушения са различни в зависимост фактите по съответния случай, и са от решаващо значение за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание при допуснатото от АО противоречие спрямо вида на дисциплинарното нарушение, липсват изложени мотиви както защо е определено извършено конкретно по вид дисциплинарно нарушение, така и защо при възприемането на дисциплинарно нарушение по т.1 на чл.89, ал.2 ЗДСл е определено от АО дисциплинарното наказание по чл.90, ал.1, т.5 ЗДСл. Налице е нарушение на разпоредбата на 91, ал.1 ЗДСл, съдържаща четири кумулативни предпоставки, които АО трябва задължително да вземе предвид при издаване на акта по чл.97, ал.1 ЗДСл, и да изложи отделни мотиви относно определянето на вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание(чл.97, ал.1, т.6 ЗДСл). Допуснатото от органа опущение препятства държания служител да упражни адекватно правото си на защита, и е пречка за извършване контрол за законосъобразност върху акта по чл.97, ал.1 ЗДСл. Не се кредитират доводите на касатора. Недопустимо е мотивите за издаване на административния акт да се излагат едва в касационната жалба, какъвто опит за мотивиране е сторен в процесния случай. С оглед така установеното съществено нарушение на правилата в процесното дисциплинарното производство, останалите мотиви на АС-Благоевград не се обсъждат. На следващо място касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Благоевград е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като окончателният извод на съдебния състав за незаконосъобразност на оспорената заповед кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното, решението на Административен съд-Благоевград като постановено при липса на отменителното основание по чл.209, т.3, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1000 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.02.2023г. с адвокат А.Богоева. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение