Решение № 12241 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10718/2015 г.

Решение № 12241 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10718/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Стоян Василев Георгиев срещу решение № 1768 от 03.08.2015 г. по адм. д. № 1407/2015 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена подадената от него жалба против отказ за издаване на разрешение за дейности с общоопасни средства рег. № 436р-8560 от 29.04.2015 г. - отказ за издаване на разрешение за придобиване на 1 бр. късо нарезно оръжие и до 50 бр. боеприпаси за него за самоохрана, издаден от Началника на Второ РУ при ОДМВР - гр. Варна. Счита решението за неправилно, тъй като на други бивши следователи и други служители на МВР е издадено разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на основание чл. 78, ал. 2 от закона, а по неговото искане е постановен отказ. Сочи, че не е изпълнено решение № 10070 от 12.11.2002 г. по адм. д. № 7201/2002 г. на Върховния административен съд, с което е отменен мълчалив отказ на началника на II РПУ Варна по негово искане вх. № 302/18.02.2000 г. за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган. Когато поискал разрешение почти преди 20 г., бил заплашван от лица бивши обвиняеми, както сега, когато е на 85 г. Представя писмена защита. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 7.08.2015 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 6.08.2015 г. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е потвърдил изводите на админстративния орган, че макар и да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ - заявителят е бивш служител на органите на МВР, то той не е преодолял отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 от същия закон - не е доказал наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение за лично оръжие. Изложил мотиви, че нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не въвежда изключение от изискванията на чл. 58, ал. 1 и не предвижда по-благоприятен режим за изброените в нея лица. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 не създава привилегировано положение, а визира специфични случаи, при които се изискват и специфични други документи, поради което не би могло да се приеме, че ако едно лице е бивш служител на МВР може да получи разрешение за достъп и ползване на оръжие автоматично, само заради това си качество, без да отговаря на останалите изисквания на закона, а именно за основателна причина - самоотбрана или другите цели предвидени в закона. Основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Направил извод, че отсъствието на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, независимо дали са изпълнени останалите критерии на закона. В случаите на издаване /подновяване/ на разрешение, законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. Решението е правилно. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е подал заявление, придружено с изискуемите документи по чл. 78, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 83, чл. 76 и чл. 98 от ЗОБВВПИ и основал искането си на посочените разпоредбите, които уреждат издаването на разрешения за дейности с ООБ за самоотбрана на държавни служители, включително държавни служители на МВР с прекратено правоотношение. При неговото подаване Георгиев не е обосновал необходимост от придобиване на ООБ. Съгласно ЗОБВВПИ доказването на необходимостта от издаване на исканото разрешение е възложено на заявителя. Законът възлага на лицето, подало заявлението за издаване на разрешение, да докаже, не само да заяви, а да подкрепи с убедителни доказателства необходимостта от осъществяването на исканата дейност и от използване на огнестрелно оръжие. В случая от материалите към административната преписка не е установено наличието на това релевантно обстоятелство. Изводите на административния орган в тази насока, потвърдени от съда са правилни. Административният орган е посочил, че жалбоподателят е работил в системата на МВР от 01.01.1973 г. до 22.07.1995 г. Правилно е прието, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не изключва приложението на чл. 58, ал. 1, т. 10 от същия закон. Обстоятелството, че заявителят е бивш служител от МВР, не го освобождава от задължението да посочи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Приложената в административната преписка молба от Стоян Георгиев се сочат разпоредбите на чл. 42, ал. 2 от ППЗКВВООБ, отменен на 18.12.2012 г. Жалбоподателят е напуснал системата на МВР преди 20 г. и не може да се приеме, че има необходимост от защита на това основание, поради което неоснователно се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Административният орган е разгледал и допълнително представена на 31.03.2015 г. молба от жалбоподателя, с която е заявил, че искането е за самоохрана, да охранява жена си и понеже живее на първи етаж, паянтово остъклен със засадени 2 - 3 асми. Правилно е прието от органа, че охраната на конкретно лице по същество представлява охранителна дейност съгласно Закона за частната охранителна дейност, защитата на имота може да се осъществява с други достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото технически средства. Декларативно посоченият в заявлението мотив за самоотбрана - самоохрана не навежда на извода за съществуване на основателна причина по смисъла на закона за издаване на исканото разрешително. Придобиването на огнестрелно оръжие, с оглед високата степен на риск за обществения ред и сигурност, не може да бъде самоцелно, а обосновано от сериозни и уважителни причини. Въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателни, актуални и конкретни причини, които по несъмнен начин обосновават необходимост от носене на оръжие. Доводите на жалбоподателя, че административният орган не се е произнесъл по заявлението му за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие от 2000 г., не касае настоящото производство, отнасящо се за заявлението подадено на 31.03.2015 г. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение