Решение № 4200 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15613/2013 г.

Решение № 4200 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15613/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет срещу решение № 154 от 20.09.2013 г. по адм. дело № 353 по описа за 2013 г. на Административен съд - Перник, с което е отменено издаденото от касатора решение в частта му по т. 5 във вр. с приложение № 2 (към т. 5), т. 3738, взето по протокол № 1 от 11.02.2013 г., за отказ за предоставяне на възстановителна помощ за засегнато от природно бедствие жилище и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Тодор Георгиев Тодоров от с. Богданов дол, обл. Перник, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: С обжалваното решение Административен съд - Перник е отменил решението на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВПМС) в частта му по т. 5 във вр. с приложение № 2 (към т. 5), т. 3738, взето по протокол № 1 от 11.02.2013 г., с която на Тодор Георгиев Тодоров е отказано предоставяне на възстановителна помощ за жилището му, находящо се с. Богданов дол, обл. Перник, засегнато от земетресението на 22.05.2012 г. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания. За да постанови решението си, Административен съд - Перник е приел, че оспореното решение носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, който не е изключен от съдебен контрол с изрична законова разпоредба съгласно изискването на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. След преценка на събраните по делото доказателства съдът е стигнал до извод за издаване на оспорения акт в нарушение на обосноваващата го материалноправна разпоредба на чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС, приложена във вр. с § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Позовал се на приетото в административното производство експертно заключение, съгласно което носещата конструкция на сградата, състояща се от тухлени зидове и гредоред, е компрометирана, сградата крие опасност за живота и здравето на обитаващите я, поради което е необитаема и се нуждае от незабавни ремонтно-възстановителни работи, след изпълнението на които ще може да функционира по предназначението си. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Неоснователен е касационният довод за недопустимост на съдебния контрол върху оспорения административен акт, който е издаден в условията на оперативна самостоятелност. Предоставената от закона възможност за свободна преценка трябва винаги да бъде упражнена в рамките на компетентността, предоставена от закона и в изпълнение на неговата цел, за да не се допусне злоупотреба с властническото правомощие. Административният орган е длъжен да изложи приетите за установени от него правно относими факти и да обоснове избора на едно от няколкото възможни решения в обхвата на действие на приложимия материален закон. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК осъществяваният съдебен контрол за законосъобразност включва проверка по чл. 146, т. 5 за съответствие на оспорения акт с целта на закона. С чл. 169 от АПК е предвидено, че съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Административният акт, издаден при неправилно упражнена оперативна самостоятелност, е нецелесъобразен (§ 1, т. 3 от ДР на АПК). С чл. 55, ал. 3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) е предвидено, че възстановителната помощ за пострадали от бедствие лица се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (ПОДМКВПМС), приет на основание чл. 54, ал. 6 от ЗЗБ. Съгласно чл. 29, ал. 1 от цитирания правилник предназначението на възстановителната помощ е да осигури на лицата по чл. 26, ал. 2 средства за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общинската комисия начин. Размерът на предоставената за всеки обект помощ се определя по правилото на ал. 2 на чл. 29: в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2. Съгласно ал. 3 на чл. 29 възстановителната помощ не се предоставя за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ). При разглеждане на заявление за отпускане на възстановителна помощ административният орган е длъжен с оглед установените обстоятелства във връзка с претърпените от природното бедствие вреди да извърши преценка за размера на средствата за закупуване на строителни материали и за извършване на строителни услуги, необходими за осигуряване на минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2. В разглеждания случай е установено, че необходимите строително - ремонтни работи, за които се иска предоставяне на възстановителна помощ, засягат конструкцията на сградата, поради което не представляват текущ ремонт по смисъла на допълнителната разпоредба на § 5, т. 43 от ЗУТ. Този извод се налага от анализа на конструктивната експертиза, изготвена от инж. Василев, съгласно която едноетажната масивна жилищна сграда е с дълбока диагонална пукнатина по цялата дебелина на зида на фасада, дълбока хоризонтална пукнатина в надзида на тавана, по целия контур на сградата, видими диагонални, хоризонтални и вертикални пукнатини по стените, ъглите, вратите и прозорците. Сградата е необитаема и опасна за живеещите в нея, поради което са необходими незабавни ремонтно - възстановителни работи с укрепване на напуканите тухлени зидове (набиване на дюбели във фугите, торкетиране на силен циментов разтвор във фугите, монтиране на арматурна мрежа и др.). Видът на нанесените увреждания от земетресението и необходимостта от строително-монтажни работи за укрепване конструкцията на сградата обосновава наличието на предпоставките по чл. 29, ал. 1 и 2 от цитирания правилник за предоставяне на възстановителна помощ на лицето по чл. 26, ал. 2. Оспореният административен акт, с който предоставянето на възстановителна помощ е отказано на основание чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС, е издаден в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност. Като го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, Административен съд - Перник е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,