Решение № 11366 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3858/2023 г.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет- Банско, представляван от председателя му Г. Икономов, приподписана от адв. Башлиева, срещу решение 254 от 17.02.2023 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. 986/2022 г. Релевирани са доводи, че решението е недопустимо, алтернативно- неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения се отправя искане атакувания съдебен акт да бъде обезсилен, а производството по делото- прекратено, като недопустимо. Поддържа се и алтернативното искане решението на Административен съд- Благоевград да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването на Областния управител на област Благоевград против Решение 824 по протокол 46/ 28.10.2022г. на Общински съвет- Банско, с което е потвърдено Решение 805 по протокол 45/30.09.2022г. Не се претендират разноски. Ответникът - Областен управител на област с административен център Благоевград, в писмен отговор на касационната жалба, изразява подробно мотивирано становще за нейната неоснователност. Отправя искане обжалваното решение да бъде оставено в сила, като обосновано и законосъобразно. Ответникът М. Цигорийн, чрез пълномощника адв. Везенков, в депозирано писмено становище навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Ответниците Р. Цигорийна и А. Цигорийн не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по реда на чл.145 и сл. вр. чл.45, ал.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ по оспорване от областния управител на област Благоевград, обективирано в Заповед ОА- АК-373/14.11.2022г., на Решение 824 по протокол 46/28.10.2022г. на Общински съвет- Банско, с което не е прието предложението на кмета на гр. Банско с изх. 30-22-205- (2)/ 17.08.2022г. за вземане на решение по параграф 27, ал.2, т.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ за предоставяне на земеделска земя от общинския поземлен фонд в землището на град Банско по влезли в сила решения с 177/01.04.1993г. и 177а/ 09.05.2006г., двете на общинска служба по земеделие- гр. Банско /ОСЗ/ за признато право на собственост на наследниците на А. Цигорийн, бивш жител на гр. Банско. С обжалваното решение е отменено Решение 824 по протокол 46/28.10.2022г., с което е потвърдено Решение 805 по протокол 45/30.09.2022г.- двете на Общински съвет- Банско, като преписката е изпратена на Общински съвет- Банско за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания от съда по приложението на закона. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че при приемането на Решение 824 по протокол 46/28.10.2022г., Общински съвет- Банско не е изложил каквито и да е мотиви, поради което оспореният акт не отговаря на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съгласно чл.59, ал.1 от АПК, административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й представлява основание за отмяна на административния акт по чл.146, т.2 от АПК. Решаващият съд е счел наред с това, че дори и да се приеме, че оспореното решение е мотивирано, то същото е взето в противоречие с материалния закон, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че образуваното пред първоинстанционния съд производство е недопустимо, поради което е следвало да бъде прекратено. Атакауваното пред първата инстанция решение на Общински съвет- Банско е взето на основание чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, част е от процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи, чието право на възстановяване е признато при условията на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ с влезли в сила решения на ОСЗ Банско и представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Несъмнено за допустимостта на оспорването е задължително актът да уврежда адресата, засягайки пряко и непосредствено правната му сфера, като в случая, с оспореното решение на общинския съвет се накърнява правната сфера на наследниците на А. Цигорийн, видно от съдържението на акта, възпроизведено по- горе. В тази връзка, релевираните доводи за наличие на предпоставки атакуваното решение да бъде обезсилено се явяват напълно неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Видно от събраните по делото доказателства, фактите по спора са правилно установени от административния съд, който приема за установена следната фактическа обстановка: Със Заповед ОА-АК-310/13.10.2022г. Областният управител на област с административен център - Благоевград е упражнил правото си на контрол за законосъобразност върху актовете на общинските съвети по силата на чл.45, ал.4 от ЗМСМА, като е върнал Решение 805 по Протокол 45/ 30.09.2022г., в срока по чл.45, ал.6 от ЗМСМА, като незаконосъобразно, за ново обсъждане в общинския съвет. При новото обсъждане административният орган е разгледал върнатото свое решение и го е потвърдил с Решение 824 по Протокол 46/ 28.10.2022г. Със Заповед ОА- АК-373/14.11.2022г. Областният управител на област с административен център- Благоевград е оспорил Решение 824 по протокол 46/28.10.2022г. на Общински съвет- Банско, с което не е прието предложението на кмета на Община Банско с изх. 30-22-205-(2)/17.08.2022г. за вземане на решение по § 27, ал.2, т.1 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на земеделска земя от общинския поземлен фонд в землището на гр. Банско по влезли в сила Решения с 177/ 01.04.1993г. и 177а/09.05.2006г., двете на Общинска служба по земеделие и гори- гр. Банско /ОСЗГ/. за признато право на собственост на наследниците на А. Цигорийн. Противно на твърденията в жалбата, настоящият състав намира, че съдът е изяснил всички относими към спора обстоятелства и правилно е оставил без уважение искането за назначаване на съдебно- техническа експертиза с посочените от Общински съвет- Банско задачи, като изцяло ирелевантни към предмета на спора. Обосновани са изводите на съда за липса на фактически основания в обжалвания акт, които да имат характера на мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Налице е констатираното от съда нарушение на административно- производствените правила. Правилна е преценката, че в протоколите, материализиращи както първоначално приетото решение 805/30.09.2022г., така и Решение 824/28.10.2022г. е налице пълна липса на мотиви, както и че не е извършено препращане към друг документ по преписката. Едва в становището си до административният съд процесуалният представител на Общински съвет- Банско е уточнил, че отказът да бъде прието предложението на кмета на Община Банско се дължи на установеното несъответствие между постановените от ОЗСГ решения за признаване право на собственост и представените скици. Липсват данни, обаче, как решаващият административен орган е стигнал до тези констатации. Недопустимо е едва в хода на съдебното обжалване, административният орган да сочи мотивите, обусловили взетото решение. В този контекст следва да се подчертае, че е неоснователно твърдението на касатора, че общинският съвет е бил длъжен да обсъди констатираното несъответствие между решението на ОСЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, и скиците- проект на имотите. Установяването на границите на поземлените имоти се реализира от ОСЗ, а не от общинския съвет, който осъществява проверка единствено в границите на предоставената му от закона компетентност. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, скица- проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В случая административният орган е сезиран по инициатива на Общинската служба по земеделие с предложение от кмета на община Банско при условията на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в което е посочено, че е необходимо съгласно чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, Общински съвет- Банско да се произнесе за предоставяне на подробно индивидуализираните имоти, находящи се в землището на община Банско, които са общинска собственост. Към искането са приложени и изискуемите документи. По силата на чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2016 г.). Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. От цитираната разпоредба става ясно, че общинският съвет е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на наследниците на А. Цигорийн, въз основа на което Общинската служба по земеделие да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ. В кръга на правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно налице ли е решение на Общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване, мотивирано искане от ОСЗ- Банско и приложена към него скица-проект. Както законосъобразно е приел и първостепенният съд, след като всички тези изискуеми императивни условия в случая са били налице, общински съвет- Благоевград не е имал правно основание да постанови обжалвания отказ. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения от ОСЗ, която е компетентният орган, т. е. произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция, в това число дали претендираният имот е бил собственост на заявителят или на негов наследодател, а общинският съвет единствено следва да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Постановеното решение кореспондира и с установената съдебна практика по аналогични спорове, повдигнати по административни дела 8549/2019г., 2789/2022г., 8863/2022г., всичките по описа на ВАС, четвърто отделение. По изложените съображения, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема, че обжалваното решение не страда от сочените от касатора пороци и при направената корекция на мотивите, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, се дължи произнасяне по своевременно направеното от ответника М. Цигорийн, чрез пълномощника му, искане за присъждане на разноски по делото. Представени са доказателства за изплатено в брой адвокатско възваграждение в размер на 1000лв., които касаторът следва да бъде осъден да му заплати. Останалите ответници не претендират разноски и такива не им се дължат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,