Решение № 9042 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2018 г.

Решение № 9042 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2018 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-С. моли да бъде отменено решение № 7226/30.11.2017 г. по адм. д. № 12757/2016 г. на АССГ в частта, с която е отменен РА № Р-22221416000120-091-001/30.09.2016 г. на ТД на НАП-С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 9960 лв по 7бр. фактури на "Б. а." ЕООД за периоди м. 8 и 9.2013 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена в обжалваната част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Моли решението в частта, обжалвано от другата страна като правилно да бъде оставено в сила. Втора касационна жалба е подадена от "А. Г" ЕООД против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена, Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено като неправилно и да бъде отменен РА и в тази част като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Моли решението в обжалваната от другата стана част да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба.. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-22221416000120-091-001/30.09.2016 г. на ТД на НАП-С. в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 9960 лв. по 7 бр. фактури на "Б. а." ЕООД за периоди м. 8 и 9.2013 г. с предмет кабели, гофрирани тръби и бетон, като е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури от същия доставчик с предмет ремонт на офис, ремонт на склад, рекламни материали и услуги, и наем на строителна техника на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. За да уважи жалбата против РА по фактурите за доставка на кабели, гофрирани тръби и бетон съдът е приел, стоките са транспортирани с товарни автомобили на ревизираното лице, с техническата експертиза е доказано влагането на материалите в последващи доставки на ревизираното лице към негови възложители, стоките са осчетоводени по сметка 302 - материали на жалбоподателя, от която са изписвани с приложени в съдебното производство експедиционни бележки. Съдът в мотивите си е посочил, че фактурите на предходния доставчик "С." ЕООД са с предмет хранителни стоки по опис, но в правните си мотиви необосновано приема, че фактурите на предходния доставчик кореспондират с представените приемо-предавателни протоколи и спорни фактури. На л. 489 от преписката е представена фактура № 282/02.08.2013 г., издадена от "С." ЕООД на прекия доставчик с предмет "по протокол за стоки от 2.08.2013 г.". На л. 490 от преписката е приложен протокол от 2.08.2013 г. за предаване на кабел 75м и гофрирана тръба 1310м. Протоколът и фактурата са подписани за получател от Т. Х. и за доставчика от А. Н.. С протокол за насрещна проверка на "С." ЕООД на л. 631 от преписката са приети, представени от "С." ЕООД фактури № 282/02.08.2013 г., № 301/16.08.2013 г. и № 329/30.08.2013 г. с получател "Б. А." ООД с предмет "хранителни стоки по опис". На л. 650 е приложена фактура № 282/02.08.2013 г. на същата стойност като фактурата със същия номер на л. 490 от преписката, с предмет" хранителни стоки по опис". Аналогични са разликите в двете копия на фактури № 301/16.08.2013 г. на л. 492 и на л. 651, и в двете копия на фактура № 329/30.08.2013 г. на л. 494 и на л. 652 от преписката. За материалите по спорните фактури и приемо-предавателните протоколи към тях са съставяни приемо-предавателни протоколи и експедиционните бележки за транспорт на същите материали от ревизираното лице към неговите клиенти на едни и същи дати, докато спорните фактури са съставяни впоследствие, за някои то тях в нарушение на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС - фактура № 530/28.08.2013 г., съставена по протокол от 13.08.2013 г. и експедиционна бележка от 13.08.2013 г., фактура № 526/26.08.2013 г., съставена по протокол от 12.08.2013 г., и експедиционна бележка от същата дата, фактура № 553/24.09.2013 г. по протокол от 30.08.2013 г. и експедиционна бележка от същата дата. Към датите на издаване на фактурите липсва данъчно събитие, настъпило в предишните 5-дни, по което да бъде издавана фактура, поради което неправилно съдът е приел, че приемо-предавателните протоколи установяват настъпване на данъчни събития по тези фактури. По делото има данни, че материали от същия вид са закупувани от други фирми от ревизираното лице, поради което заключението на техническата експертиза, изработено по актовете обр. 19, съставени между ревизираното лице и неговите възложители, неправилно е прието от съда като обосновано. Вещото лице е установило само влагане в строителството на материали от същия вид, но не и влагане на материалите по спорните фактури. За да се приеме, че стоките по спорните фактури са вложени в обекти на ревизираното лице, следваше да е установено, че "Б. а." ООД е единствен доставчик на стоки от този вид или след направен анализ на всички обекти, изпълнени от ревизираното лице в периода на доставките и всички доставчиците на материали от същия вид да е установено, че без материалите по спорните фактури, обектите не биха били изпълнени, каквито задачи не са поставяне на техническата и счетоводната експертизи. Неправилно съдът е приел, че в РА няма констатации за знание на ревизираното лице, че фактурите са с невярно съдържание. Представянето от издателя на фактурите по предходната доставка "С." ЕООД на копия от фактурите, различни от представените от прекия доставчик разколебава доказателствената стойност на представените фактури от "Б. а." ЕООД за предходната доставка, но и по пряката доставка, след като твърденията за закупени стоки от "С." ЕООД са опровергани от представените от "С." ЕООД копия от фактурите. В РД и РА има констатации, че Т. Х. е подписвал договорите, фактурите и приемо-предавателните протоколи за доставчика "Б. а." ЕООД като подписът се отличава от спесимена в Търговския регистър на л. 71 от преписката. На основание чл. 171, ал. 2 съдът следваше да назначи графологическа експертиза за автентичността на подписа на Т. Х. на фактурите и приемо-предавателните протоколи, подписани от него. Процесуалното нарушение е съществено предвид обсъдените по-горе данни за наличие на абсолютна симулация при издаването и на фактурите за доставка на кабели, гофрирани тръби и бетон. Решението в тази част следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се назначи графологическа експертиза с описаната по-горе задача. В частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет наем на строителна техника съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определени задължения по ЗДДС на ревизираното лице по тези доставки. В съответствие със закона и практиката на СЕО и СЕС съдът е приел, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е налице осъществена доставка. Правилен е изводът на съда, че не са осъществени доставките с предмет наем на комбиниран багер, колесен багер и автокран. Вещите са индивидуално определени, като данни за техният вид, модел и фабричен номер няма във фактурите и приемо-предавателните протоколи. Не са представени товарителници за транспорт на машините, както и протоколи за приемане и връщане на машините. Фактурите от предходните доставчици "Р." ЕООД и "А. 88" ЕООД, представени от "Б. а." ЕООД са с предмет "по протокол за наем от 19.08.2013 г. " /л. 486/ и "по протокол за наем от 2.09.2013 г. " /л. 488/ съответно, се различават от фактурите със същите номера, представени от "Р." ЕООД и "А. 88" ЕООД с предмет "наем на багер" /л. 533 и л. 598 съответно/. В протокола от 19.08.2013 г. са вписани машиносмени на комбиниран багер и автокран, а в протокола от 2.09.2013 г. е вписан колесен багер и машиносмени с автокран, които разлики потвърждават извода на органите по приходите, че спорните фактури са с невярно съдържание. При тези данни обосновано органите по приходите и съдът са приели, че са съставяни документи с невярно съдържание и е налице абсолютна симулация, изключваща добросъвестността на получателя по спорните фактури, използващ фактури с невярно съдържание в дейността си. Съдът се е позовал на относимата практика на СЕО и СЕС в решенията по дело С-152/02 за необходимостта да е осъществена доставката по фактурата, за да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по нея, по дело С-454/89 г. - т. 53, в която СЕО приема, че правото на приспадане на данъчен кредит се ограничава до действително дължимите данъци - тези отговарящи на облагаема сделка, по дело С-285/11 г. - т. 31, т. 32 и т. 33. Решението в тази част е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 3520/20.08.2013 г. 3100 лв и по фактура № 536/02.09.2013 г. в размер 2060 лв със съответните лихви и следва да бъде оставено в сила. По фактурата за рекламни материали и рекламни услуги договорът е с неопределен предмет, липсват оферти и поръчки. Съдът е приел, че представените снимки не установяват изпълнение на договора и не могат да се обвържат с представения приемо-предавателен протокол по време. Разпитаните свидетели са служители на ревизираното лице и показанията им законосъобразно по чл. 172 от ГПК не са кредитирани от съда. Представен е приемо-предавателен протокол от 20.09.2013 г., по който са предадени рекламни платна 6 бр., извършено е брандиране на микробус и лек автомобил, доставени са надписани химикалки, изготвен е проект за рекламни флаери, изготвени са идейни проекти за брандиране на микробус и лек автомобил. Видно от приложените на стр. 342 до стр. 349 от преписката снимки са направени рекламни платни 6 бр., брандиран е микробус, изработен е проект на рекламни флаери, доставени са надписани химикалки, които подкрепят данните в приемо-предавателния протокол. За брандиране на лек автомобил не са представени доказателства, които да подкрепят протокола от 20.09.2013 г. поради което от общата стойност от 8700 лв по протокола и фактурата следва да се спадне стойността на проект за брандиране на лек автомобил и брандиране на лек автомобил - общо 1300 лв, на която данъчна основа съответства ДДС 260 лв със съответни лихви, за които съдът правилно като краен резултат е отхвърлил жалбата против РА. По делото няма данни в други периоди ревизираното лице да е получило рекламни услуги и материали от същия вид, за да се поддържа, че снимките не могат да се обвържат с представените договор, фактура и протокол от 20.09.2013 г., както неправилно е приел съдът. Решението в тази част следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 1480 лв по фактура № 550/23.09.2013 г. със съответните лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. По договорите за ремонт на офис от м. 4.2013 г. и за ремонт на склад от м. 9.2013 г. не са уговорени конкретни видове СМР. Договорът от м. 4.2013 г. е сключен с представляващ "Б. а." ЕООД Т. Х., който е управител на дружеството от 10.06.2013 г. до 14.10.2013 г. За доставка на материалите е представен договор между прекия доставчик и "В. т." ЕООД, оферта и приемо-предавателен протокол за материали от 3.06.2013 г., а е издадена фактура от "В. т." ЕООД на "Б. а." ООД № 92/08.10.2013 г. с предмет "СМР по протокол от 3.06.2013 г.", за изпълнение на доставката по която няма доказателства. "Б. а." ЕООД е издал фактура № 465/10.06.2013 г. на ревизираното лице с предмет "ремонт на офис по протокол от 10.06.2013 г.", приложен по делото, в който няма данни за кой обект се отнася, поради което съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставка по фактура № 465/10.06.2013 г. За ремонт на склад по договора от м. 9.2013 г. са представени договор за доставка на материали, протокол от 18.10.2013 г. за предаване на материали от "В. т." ЕООД на "Б. а." ЕООД, по който са съставени две фактури № 94/15.10.2013 г. и № 96/28.10.2013 г. от "В. т." ЕООД с получател "Б. а." ЕООД с предмет "СМР по протокол от 18.10.2013 г.", за изпълнението на които няма доказателства. За ремонта на склад е представена фактура № 586/22.10.2013 г., издадена от прекия доставчик на ревизираното лице с предмет ремонт на склад по протокол акт № 19/22.10.2013 г., който е приложен по делото. В протокола няма данни за обекта, на който са извършени описаните СМР. Съдът е приел, че посочените несъответствия в представените частни документи за ремонтите налагат извод, че фактурите не отразяват действително осъществени доставки от "Б. а." ЕООД. Съдът следваше да постави задача на техническата експертиза след оглед на обектите офис и склад да даде заключение изпълнени ли са описаните СМР в протоколите акт 19. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно обстоятелството осъществени ли са фактурираните услуги. Представените фактури за ремонт на офис № 465/10.06.2013 г. и за ремонт на склад № 568/22.10.2013 г. са компютърни копия без подписи на съставител и получател. Съдът следваше да задължи ревизираното лице да представи оригиналите на фактурите, за да обоснове знание на ревизираното лице, че същите са с невярно съдържание. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите с предмет ремонт на офис и ремонт на склад и съответните лихви, и в тази част следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се постави допълнителна задача на техническата експертиза за осъществяване на фактурираните ремонтни СМР, а също следва графологическата експертиза да даде заключение документите за ремонт на склад и ремонт на офис - договори, фактури, протоколи акт 19 със страни ревизираното лице и "Б. а." ЕООД, договор между "В. т." ЕООД и "Б. а." ЕООД, фактури на "В. т." ЕООД и приемо-предавателни протоколи от "В. т." ЕООД на "Б. а." ЕООД, подписани ли са от Т. Х., И. П. и В. А.. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,