Решение № 1744 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3144/2016 г.

Решение № 1744 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3144/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - П. против решение № 42/5.02.2016 г. по адм. дело № 985/2015 г. на Административен съд - гр. П. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Районна здравноосигурителна каса - П. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът правилно е приел, че за осигурителен стаж следва да се приеме времето от датата на незаконното уволнение до датата на изтичане на сключения срочен договор, а именно 17.05.2010 г., независимо че съдебното решение е влязло в законна сила на 09.06.2011 г. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 42/5.02.2016 г. по адм. дело № 985/2015 г. Административен съд - гр. П. е отменил решение № 2153-14-38/05.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД - 1 - 14 - 00068184 / 02.10.2015 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ. Решението е правилно. По делото е установено, че със задължителни предписания № ЗД-1-14-00068184/02.10.2015 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ на РЗОК - П. в качеството й на осигурител е предписано да подаде данни в Регистъра на осигурените лица по декл. обр. № 1 за В. М. за периода 15.12.2009 г. - 09.06.2011 г., както следва: в т.12 - вид осигурен, за целия период да се посочи 18 -уволнение, признато за незаконно; в т.14 - ден, от който осигуряването е възникнало да се посочи дата 15.12.2009 г.; в т.15 - последен ден в осигуряване да се посочи дата 09.06.2011 г.; в т.16.1 - дни с осигурителни вноски за м. 12.2009 г. да се посочат 11 дни, за м. юни 2011 г. да се посочат 7 дни, а за останалия период да се посочат пълни месеци; в т.21 - осигурителен доход, върху който се дължат вноски за м. 12.2009 г. да се посочат 872,74 лева, за м. юни 2011 г. да се посочат 555,38 лева, а за останалите периоди да се посочат 1666,24 лева за всеки месец. Определен е 10 дневен срок за изпълнение. Против задължителни предписания № ЗД-1-14-00068184 / 02.10.2015 г. РЗОК - П. е подала жалба с вх.... 4023-14-1#2 / 15.10.2015 г. до директора на ТП на НОИ П., по която последният е издал решение № 2153-14-38 / 05.11.2015 г., с което е отхвърлил същата като неоснователна. Горестоящият административен орган е изложил мотиви, че на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа и за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а незаконно уволненото лице се счита за осигурено лице. Административният съд обосновано е ценил факта, че между В. Д. М. и РЗОК - П. е възникнало правоотношение въз основа на проведен конкурс за заемане на длъжността директор на РЗОК, като договорът е бил с продължителност три години, считано от 17.05.2007 г.. Уволнението е настъпило преди изтичането на тригодишния срок - на 15.12.2009 г., а отмяната му като незаконно е станала със съдебни решения № 1211/21.06.2010 г. по гр. дело № 913/2010 г. по описа на Плевенския районен съд; решение № 479/27.10.2010 г. по в. гр. дело № 658/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд и определение № 815/9.06.2011 г. по гр. дело № 134/2011 г. на Върховния касационен съд, с което не е било допуснато касационно обжалване на решението на въззивната инстанция. С чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО като краен момент за зачитане на осигурителен стаж и внасяне на осигурителни вноски при незаконно уволнение се приема датата на възстановяване на уволненото лице на работа. Изключение от това правило ще е налице при срочно трудово правоотношение. В случая срокът на трудовия договор е изтекъл докато е траел процеса за незаконното уволнение. Това е нов факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Законосъобразно административният съд е отбелязал, че материалното потестативно право за възстановяване на предишна работа на незаконно уволнения работник не съществува към момента на приключване на процеса, с оглед на което правилно е приел, че за периода след изтичане на срока на срочния трудов договор, поради несъществуване на трудовото правоотношение и невъзможността същото да бъде възстановено, не се дължи плащането на осигурителни вноски, не се дължи и подаване на информация в Регистъра на осигурените лица. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение