Решение № 379 от 12.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7280/2023 г.

ВАСЧетвърто отделение12.01.2024 г.докладчик т Тодор Петков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 851 от 11.05.2023 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. 742/2022 г.

ОСЪЖДА ЕТ Огняново Спа Рисорт 2012-Л. Петканин с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], община Гърмен, обл. Благоевград, [улица]представляван от Н. Петканин, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" с БУЛСТАТ [номер] с адрес: гр.София, бул. Цар Борис ІІІ , 136, сумата от 21 608,40 лева (словом двадесет и една хиляди шестстотин и осем лева и 40 стотинки), представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Огняново Спа Рисорт 2012 - Л. Петканин - Н. Петканин , със седалище и адрес на управление в [населено място], община Гърмен, представляван от Н. Петканин, подадена чрез пълномощници адвокат В. Мукова-Тонева и адвокат Г. Атанасов, против решение 851 от 11.05.2023 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. 742/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение 01/311/00640/3/01/04/02/ за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/8454#15 от 22.07.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие . С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в обжалваното решение липсват на мотиви за отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт, в него не били обсъдени всички оплаквания в първоначално подадената жалба и депозираната писмена защита, както и част от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Твърди се липса на правни и фактически основания за започване на производство по издаване на оспорения административен акт, като са ирелевантни констатациите по предходно проведено производство, приключило с АУПДВ, отменен впоследствие от ВАС с решение 4571/12.05.2022г. Отделно посочва, че доводите му за изтичането на законовия срок, в който Държавен фонд "Земеделие" може да осъществява контролни функции за спазване на клаузи по договора, на се били обсъдени, както и че не била съобразена и погасителната давност съгласно Регламент 2988/95 на Съвета. Според касатора не било налице и произнасяне на съда относно установената натовареност на къщата за гости за проверявания период. Във връзка с твърдените нарушения на материалния закон и необоснованост, жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение на самия проект. Изразява становище, че съдът погрешно е отхвърлил доводите, че обжалваното решение за налагане на финансова корекция било издадено след изтичане на мониторинговия период. Касационният жалбоподател счита, че след като е налице постановено съдебно решение, с което е отменен предходен административен акт, издаден за същото нарушение, със същия предмет и адресат, то това обстоятелство съставлява абсолютна процесуална пречка за ново произнасяне на административния орган, включително защото преписката не му е била върната за преразглеждане. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на незаконосъобразно издаденото решение за налагане на финансова корекция, като заявява искане за присъждане на направените по делото разноски. С молба от 27.11.2023 г. , поддържана и в съдебно заседание на 04.12.2023г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК касационният жалбоподател е направил искане за спиране на съдебното производство до произнасяне с окончателен акт на Върховния административен съд по адм. д. 2014/2023 г., в което е обжалвана Наредба 30 от 11.08.2008 г. С протоколно определение от 04.12.2023г. настоящият съдебен състав е оставил без уважение искането за спиране на адм. д. 7280/2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с мотиви, че предмет на производството по адм. д. 2014/2023 г. е оспорване на подзаконов нормативен акт, а по силата на чл. 195, ал. 1 АПК действието на съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт, е занапред след обнародване на съдебното решение в Държавен вестник и поради това не е налице преюдициалност по отношение на образуваното административно дело по оспорване на подзаконов нормативен акт и спорът по настоящото дело. В писмената защита след хода по същество е направено искане по реда на чл. 253 ГПК във вр.чл.144 АПК съдът да оттегли определението си като в хипотезата на чл.142 , ал.2 АПК съобрази незаконосъобразността на Наредба 30 от 11.08.2008 г. като противоречаща на нормативни актове от по-висок ранг . Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно, тъй като е мотивирано с обстоятелства, които не могат да бъдат квалифицирани в хипотезите на чл. 253 ГПК във вр.чл.144 АПК, а имено изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск извън тези, които съдът е имал предвид при постановяване на определението. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ оспорва касационната жалба чрез упълномощения адвокат Байчева, който с писмен отговор и в открито заседание релевира обстоятелствено доводи за неосонвателност на касационната жалба и за оставяне в сила обжалваното съдебно решение. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото при постановяване на решението си първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните в производството, и е направил верен извод за законосъобразност на оспореното пред него решение. Според участващия по делото прокурор финансовите показатели са били решаващи за оценката, получена в процедурата по разглеждане на заявлението за подпомагане за одобряването на едноличния търговец за получаване на финансова помощ, като правните изводи на първоинстанционния съд били подкрепени от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и правнорелевантните факти, намира касационната жалба на за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: По реда на чл.145 и сл. АПК по оспорване от ЕТ Огняново Спа Рисорт 2012-Л. Петканин предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Решение 01/311/00640/3/01/04/02/ за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/8454#15 от 22.07.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие , издаден на основание чл. 20а, ал.2 и чл. 27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, т.8.1. и т.4.4., б. б във връзка с т.4.12. и т.4.18. от договор 01/311/00640 от 08.10.2014 г., както и на основание чл. 46, ал.1 и ал.2, във вр. чл. 16, ал.2 и чл. 2, т.1,2 и 3 от Наредба 30 от 08.2008 г. и чл. 72, ал.1 и чл. 73, ал.1 във вр. с чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, както и във връзка с влязло в законна сила решение 4571 от 12.05.2022 г., постановено по адм. дело 6047/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което на ЕТ Огняново Спа Рисорт 2012-Л. Петканин е наложена финансова корекция в размер на 333 932,52 лева. След извършения съдебен контрол по реда на чл.168 АПК е отхвърлена жалбата. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Благоевград е приел, че жалбоподателят във връзка с подадено Заявление за подпомагане 01/311/00640/ 13.05.2013г. е ползвател по сключен с ДФЗ договор за подпомагане 01/311/00640 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР за периода 2007- 2013г., изменен в уводната му част с Анекс I и II, съответно от 19.03.2015г. и от 27.05.2015г. и в частта на Приложение 1 Таблица на одобрените инвестиционни разходи , в раздел ІІ. Размер на помощта и в Приложение 3 - с Анекс I./ 16.09.2015г.. Предмет на сключения между страните по делото договор от 08.10.2014г. е предоставянето на финансова помощ в размер до 70 % от одобрените и реално извършени разходи от едноличния търговец при осъществяването на проект 01/311/00640 от 13.05.2013г. на стойност 350 555. 29 лв. /т. 1.1 и 2.1 - изменен с Анекс от 16.09.2015г. относно размера на финансовата помощ вж. и Приложение 1 към Анекс ІІІ/- Изграждане на къща за гости за развитие на интегриран селски туризъм /три звезди/ и кафе- аперитив в УПИ ІХ-625, кв. 34 по плана на [населено място] /преустройство и надстрояване на съществуваща 2-етажна сграда Бизнесплан - л. 64- 91 от делото на адм. съд/, със срок на изпълнение до 15.09.2015г. т. 3.1 от договора. Договор 01/311/00640 от 08.10.2014г. е сключен след одобряване на заявлението за финансиране със Заповед 03-РД/1012/ 10.06.2014г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена след доклад на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ за съответствие на проекта с изискванията на Наредба 30/ 11.08.2008г. по мярка 311. Докладът е изготвен след извършени административни проверки за съответствие на проекта с изискванията за окомплектованост и с критериите за допустимост, при които не са констатирани несъответствия, и след проверка от посещение на място, при която не са открити несъответствия или нередности /отчет за съответствие на заявлението от 14.05.2014г., като проектът е одобрен и от Експертната комисия за осигуряване на прозрачност. Установено е по делото, че сградата по проекта е изпълнена, съобразно Контролен лист за проверка на място от 17.11.2015г., като е издадено и Удостоверение за утвърдена категория две звезди 00183/ 11.11.2015г. за къща за гости в УПИ ІХ-625, кв. 34 по плана на [населено място]. Не е спорно и че, ДФЗ е изплатил по сключения договор с оспорващия , окончателно сумата от 333 932. 52 лв., от които 80 % от ЕЗФРСР 267 146. 02 лв., и 20 % национално съфинансиране 66 786. 50 лв. /писмо за оторизация на плащането 01/311/ 00640/3/ 01N01/ 12.12.2015г., преведени на 16.12.2015г., видно от Уведомително писмо за одобрение 750/ 311/ 08.02.2016г.. Установено е също, че със Заповед 373790/ 18.06.2019г., началник отдел на Регионален технически инспекторат на ДФЗ - гр. Благоевград е разпоредил проверка на място за изпълнение на условията по договора, в периода 18.06.2019г. - 21.06.2019г. - л. 148 от делото. Проверката на място в [населено място] е извършена на 18.06.2019г., в присъствието на законния представител на ЕТ Огняново Спа Рисорт 2012-Л. Петканин . Констатирано е отклонение от бизнесплана, в частта на заложените финансови показатели за приходи от продажба на услуги за проверените периоди : 01.01.2017г. - 31.12.2017г.; 01.01.2018г.- 31.12.2018г. и 01.01.2019г.- 31.05.2019г., а именно : от заложени 220 000 лв. за 2016г., са реализирани 13 511. 28 лв.; от заложените за 2017г., 220 000 лв. са реализирани 45 614. 49 лв. и от заложените за 2018г., 220 000 лв. са реализирани 12 132. 52 лв. / Контролен лист - л. 151 и сл. от делото на адм. съд/. Установено е още, след справка в НАП, че към 18.10.2019г., регистрираните трудови договори от са 2 бр. сключени на 08.08.2017г. и на 21.05.2018г., а 4 бр., сключени на 28.06.2016г., 03.06.2016г., 24.11.2016г. и 17.01.2018г., са прекратени - на 12.06.2017г., 28.06.2016г., на 17.02.2017г. и на 01.02.2018г. Осигурените лица от едноличния търговец за периода от 01.01.2016г. до 31.10.2019г. са един/ двама / справка л. 208- 216 от делото на адм. съд/. С Писмо изх. 01-6500/8454/ 23.10.2019г. /л. 217- 223 от от делото на адм. съд /, ЕТ е уведомен за откритото производство за издаване на АУПДВ, както и че има право на писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, като при необходимост може да приложи доказателства. В цитираното писмо подробно са посочени данните по неизпълнението на бизнесплана. В срока, посочен в писмото, оспорващият е представил Писмено възражение без приложени към него документи. След обсъждане на представеното възражение, Изпълнителният директор на ДФЗ е издал Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/311/00640/3/01/04/01 изх. 01-6500/8454/ 08.05.2020г., с който на е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 333 932. 52 лв., ведно със законната лихва от изтичане на срока за доброволно плащане - 14-дневен от връчване на акта /л. 245- 256 от делото/. ЕТ Огняново Спа Рисорт 2012-Л. Петканин е оспорил АУПДВ по съдебен ред, като по жалбата е било образувано адм. дело 512/ 2020г. по описа на Административен съд - Благоевград, който с Решение 353/ 26.02.2021г. е отхвърлил жалбата срещу оспорения АУПДВ. Решението на първата инстанция е обжалвано пред ВАС, който с Решение 4571/ 12.05.2022г. постановено по адм. дело 6047/ 2021г. по описа на ВАС, VIII отд. е отменил акта на първоинстанционния съд и оспорения акт. Решението е влязло в законна сила на 12.05.2022г. ВАС е приел, че АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП /ДВ, бр. 51/ 2019г., в сила от 28.06.2019г./ и съответно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения ред в ЗУСЕСИФ /ЗУСЕФСУ/, и именно по този процесуален ред, следва да бъде издаден подобен акт. Доколкото съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51/ 2019г., в сила от 28.06.2019г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 от ЗУСЕСИФ, същото следва да се установи с издаването на РФК по реда на чл. 73 от същия закон и предвид трайната съдебна практика, че непостигането на заложените в бизнесплана финансови показатели, представлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /ЗУСЕФСУ/, е направен извод, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, е следвало да се установи с издаването на РФК по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ /ЗУСЕФСУ/, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изложени са и мотиви за неприложимост на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007- 2013г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014- 2020г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг/, тъй като в случая от една страна мониторинговият период е изтекъл, а от друга е налице нова норма в специалния закон. С Писмо изх. 01-6500/8454/#11/ 03.06.2022г. на Изпълнителният директор на ДФЗ, оспорващият е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ /ЗУСЕФСУ/ и влязлото в сила Решение 4571/ 12.05.2022г. постановено по адм. дело 6047/ 2021г. по описа на ВАС, VIII отд., се открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с констатациите, направени въз основа на извършената извънредна проверка след плащане в периода 18.06.2019г. 27.06.2019г. и допълнителните административни проверки по изпълнението на Договор 01/311/00640/ 08.10.2014г., за установено неспазване на договорни и нормативни задължения, а именно че : 1. реалното изпълнение на приходната част от одобрения към Договор 01/311/00640/ 08.10.2014г. бизнесплан средноаритметично за всички /три/ пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, е 8. 96 % от заложените приходи и 2. неизпълнение на заложени в бизнесплана параметри по отношение на устойчивата заетост : за проверения период е изчислено средноаритметично изпълнение за всички пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, възлизащо на 1. 67 бр. средно годишно заети лица, или 33. 5 %, като в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнесплан, е залегнало разкриване на общо 5 бр. работни места : 1 бр. управленски и 4 бр. производствен персонал и поддържането им за всички прогнозни пет години. В уведомителното писмо са посочени заложените в одобрения бизнесплан приходи от субсидираната дейност за всяка една от финансовите 2016г., 2017г. и 2018г., реализираните приходи за всяка една от тези години и % изпълнение на бизнесплана за всяка година. Посочено е и, че на основание на т.4.4,б. б и т.8.1 от Договор 01/311/00640/ 08.10.2014г., както и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/ 2008г. във връзка с неизпълнението на т.4.12 и т. 4.18 от същия договор и Правилата, на бенефициента следва да бъде наложена финансова санкция и издадено РФК. По съображения, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20 % от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнесплан, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило над една финансова година, е посочено, че се налага възстановяване на финансовата помощ в размер на 100 % от предоставената финансова помощ, като е прието, че подлежащата на възстановяване сума възлиза на 333 932. 52 лв., от получената субсидия. По съображения, основани на чл. 3, ал. 1 от Правилата /че размерът на подлежаща на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира, а се определя в размера на най- голямото от тях/, е посочено, че във връзка с констатираните нарушения, ДФЗ ще пристъпи към издаване на Решение за налагане на финансова корекция на ЕТ Огняново Спа Рисорт 2012-Л. Петканин , в размер на 333 932. 52 лв. В съответствие с изискването по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ /ЗУСЕФСУ/, е предоставена възможност на оспорващия да изрази становище, съответно да направи възражения в двуседмичен срок. В предоставения срок по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ /ЗУСЕФСУ/, с Възражение вх. 01-6500/8454#12/ 15.06.2022г., бенефициентът е подал писмено възражение, с което по подробно изложени съображения, се оспорва наличието на основания за налагане на финансова корекция. Поддържа се, че при определяне на процента на изпълнение на заложения по проекта бизнесплан е следвало да се вземе предвид целия период на функциониране на изградената по проекта инвестиция, както и че заложените в бизнесплана финансови стойности са прогнозни, като приходите не представляват самостоятелен критерий за допустимост и оценка. Сочи се, че липсва поет ангажимент за постигане на не по- малко от 50 % от прогнозните приходи за всяка отделна година от бизнесплана. С оспореното в първоинстанционното съдебно производство Решение 01/311/00640/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. 01-6500/8454/#15/ 22.07.2022г. на Изпълнителният директор на ДФЗ /издадено при условията на заместване от Зам. изпълнителният директор на ДФЗ., съобразно Заповед 03-РД/ 2294/ 11.07.2022г. на Изпълнителният директор на ДФЗ /, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 и чл. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредба 30/ 2008г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на влязло в сила Решение 4571/ 12.05.2022г. постановено по адм. дело 6047/ 2021г. по описа на ВАС, VIII отд., е определена на ЕТ Огняново Спа Рисорт 2012-Л. Петканин , финансова корекция в размер на 333 932. 52 лв. от предоставената финансова помощ по Договор 01/311/00640/ 08.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007- 2013г. В обстоятелствената част на решението е възпроизведено съдържанието на уведомително писмо относно направените, въз основа на извършена извънредна проверка на място след плащане, в периода 18.06.2019г. 27.06.2019г. и допълнителни административни проверки, констатации за неспазени договорни и нормативни задължения, разгледано е, и е обсъдено обстойно, и подаденото от оспорващия възражение, като същото е прието за неоснователно. Като резултат от това с акта е установено следното : По т. I - в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнесплан са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане, и е изплатена субсидията по него. При проверката на място са представени документи за 3 /три/ пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., както и за периода 01.01.2019г.- 31.05.2019г., и е установеното изпълнение на бизнесплана, средноаритметично за горепосочените три пълни финансови години, в размер на 8. 96 % от заложените приходи. За периода 01.01.2019г.- 31.05.2019г., резултатите от проверката на място не са взети предвид, при оценка на финансовите показатели, поради неизтичане на пълната финансова година. Прието е, че за трите пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., реалното изпълнение на бизнесплана е 8. 96 %, което е под 20 % от заложените с бизнесплана приходи. Административният орган е приел, че е нарушена т. 30 от Приложение 1 Общи условия от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП /Правилата/, обвързано с възстановяване финансовата помощ в размер на 100 % от изплатената финансова помощ по договора - 333 932. 52 лв., при реални приходи под 20%, какъвто е настоящия случай. По т. II при извършената проверка на място е установено, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнесплан е залегнало разкриване на 5 бр. работни места, както следва - 1 бр. управленски и 4 бр. производствен персонал, които следва да се поддържат /запазят/ за всяка една година от целия 5г. период на изпълнение на ангажиментите по бизнесплана. За проверения период е изчислено средноаритметично изпълнение за всички пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ възлизащо на 1. 67 бр. средно годишно заети лица, или 33. 5 %. /неизпълнение 66. 5 %/. За календарната и финансова 2016г. при извършени допълнителни административни проверки е установено, че бенефициентът подържа здравно и социално осигуряване за 0. 75 бр. средно годишно заети лица. За календарната и финансова 2017г. при извършени допълнителни административни проверки е установено, че бенефициента поддържа 1. 50 бр. средно годишно заети лица. За календарната и финансова 2018г. при извършени допълнителни административни проверки е установено, че бенефициента поддържа 2. 75 бр. средно годишно заети лица. Посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години, представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения на т.4.12 и т.4.18 от договора, във връзка с дадените определения в раздел IX Други условия , т.9.1, б. г от същия договор и §1, т. 19 от ДР на Наредба 30/ 2008г. За констатираното неизпълнение, административният орган е приел, че е нарушена т. 18 от Приложение 1 към раздел I Общи положения от Правилата, обвързано с възстановяване на финансовата помощ в размер на 100 % от изплатената финансова помощ по договора - 333 932. 52 лв., защото неизпълнението е равно или по- голямо от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост. По т. I. е посочено, че на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, при установени повече от едно нарушения, размерът на подлежащата на възстановяване помощ не се кумулира, а се прилага най- голямата санкция, в случая 100 % от изплатената финансова помощ, в размер на 333 932. 52 лв., която и на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, е определена като подлежаща на доброволно плащане в 14- дневен срок от връчване на акта. В хода на първонистанционното съдебно производство е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза, заключението по която е прието без възражения от страните, съдът и е възприето като компетентно, обективно и обосновано, които по съществото си потвърждава констатациите на административния орган. Изслушани са и свидетели, чиито показания не са променили тези констатации. След подробен фактически и правен анализ на събраните по делото писмени доказателства и приета експертиза първостепенният съд е преценил, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, съответства на изискването за форма, като е изведено правно заключение, че актът е постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и обстоятелства и на аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в случая точно е констатирано, че от касатора сключен с ДФЗ договор за подпомагане 01/311/00640 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР за периода 2007- 2013г., изменен в уводната му част с Анекс I и II, съответно от 19.03.2015г. и от 27.05.2015г. и в частта на Приложение 1 Таблица на одобрените инвестиционни разходи , в раздел ІІ. Размер на помощта и в Приложение 3 - с Анекс I./ 16.09.2015г.. Предмет на сключения между страните по делото договор от 08.10.2014г. е предоставянето на финансова помощ в размер до 70 % от одобрените и реално извършени разходи от едноличния търговец при осъществяването на проект 01/311/00640 от 13.05.2013г. на стойност 350 555. 29 лв. /т. 1.1 и 2.1 - изменен с Анекс от 16.09.2015г. относно размера на финансовата помощ вж. и Приложение 1 към Анекс ІІІ/- Изграждане на къща за гости за развитие на интегриран селски туризъм /три звезди/ и кафе- аперитив в УПИ ІХ-625, кв. 34 по плана на [населено място] /преустройство и надстрояване на съществуваща 2-етажна сграда Бизнесплан - л. 64- 91 от делото на адм. съд/, със срок на изпълнение до 15.09.2015г. т. 3.1 от договора. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 30/2008 г., Наредбата) "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26, ал. 1 от Наредба 30/2008 г. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредба 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1. / целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. / критериите за оценка, посочени в приложение 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи се изготвят от самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин чрез тях се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и на заложения брой работни места води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярка 311, определени в Наредба 30/2008 г. Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността и разкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициента договорни и вменените му нормативни задължения. Съобразно чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно т. 4. 18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Оттук следва обоснованият извод, че заложените в бизнес плана финансови показатели и брой работни места са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Поради това са неоснователни възраженията на касационния жалбоподател, че икономическата жизнеспособност веднъж преценявана при одобрение на проекта не следва да бъде подлагана на последваща оценка, съответно да бъде основание за налагане на финансова корекция. Настоящият съдебен състав не споделя изразеното в касационната жалба становище за липса на мотиви в обжалвания съдебен акт. При преценка на основателността на депозираната пред него жалба са посочени и взети предвид, както сроковете за реализиране на обекта за гости в неговата цялостна функционалност, така тези, свързани с неговата експлоатация по начин и обем, отговарящ на поетия от бенефициера при сключване на договора ангажимент за жизнеспособност на предприятието. Липсата на дословно преповтаряне на становището на жалбоподателя и пунктуално формулиране на отговор по всеки от изтъкнатите доводи не води до липса на мотиви, респективно до необоснованост. Съдът е взел предвид и обсъдил значимите за производството факти, отнесъл ги към времевата им продължителност и по този начин е съобразил наличието или съответно липсата на изпълнение на законовите изисквания за издаване на оспорения административен акт, неговата процесуална и материална законосъобразност. Несъгласието на касатора с изводите на първоинстанционния съд досежно обсъдената погасителна давност не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разгледано е и оплакването на жалбоподателя, че обхватът на проверката от страна на административния орган се ограничавало само до първите три години от изпълнение на бизнес плана. Тук следва да бъде отбелязано, че проверката на място след плащане е извършена в периода 18.06.2019г. - 21.06.2019г. - л. 148 от делото. Проверката на място в [населено място] е извършена на 18.06.2019г., в присъствието на законния представител на касатора. Констатирано е отклонение от бизнесплана, в частта на заложените финансови показатели за приходи от продажба на услуги за проверените периоди 2016, 2017г. , 2018г. и 01.01.2019г.- 31.05.2019г., , а след справка в НАП, че към 18.10.2019г., регистрираните трудови договори от са 2 бр. сключени на 08.08.2017г. и на 21.05.2018г., а 4 бр., сключени на 28.06.2016г., 03.06.2016г., 24.11.2016г. и 17.01.2018г., са прекратени - на 12.06.2017г., 28.06.2016г., на 17.02.2017г. и на 01.02.2018г. Осигурените лица от едноличния търговец за периода от 01.01.2016г. до 31.10.2019г. са един/ двама, поради което логично следва да обхваща предхождащите я три пълни календарни години. Доколкото тази проверка съдържа само частични констатации за 2019 г. /от 01. 01 до 31.05.2019 г./ основателно посочената година не е взета предвид при процентното изпълнение на одобрения бизнес план. Наред с това са неоснователни са и оплакванията, свързани с установената натовареност на къщата за гости за проверявания период, доколкото тази натовареност е неотносима към заложените в бизнес плана индикатори. В тази връзка следва да бъде споделена тезата на ответника, че след като бенефициентът неправилно е извършил преценка на актуалната икономическа обстановка и необосновано е предвидил по-висок размер на приходите в бизнес плана си от реално осъществимите, то това обстоятелство не може да бъде основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Неоснователно е поддържаното от касатора възражение за липсата на възможност и основание за образуване на производството за налагане на финансова корекция поради обстоятелството, че действия от контролния орган в тази насока са предприети след изтичане на мониторинговия период, тъй като с изтичане на този период се преклудирала възможността за извършване на проверки. Константна е практиката на Върховния административен съд, че според § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на приложимите в случая Правила, за сключените преди 1.01.2015 г. договори/какъвто е процесния/, мониторинговия период е с продължителност от 5 години, считано от датата на сключването им. Неправилно е становището на касационния жалбоподател, че с изтичането на този период се изключва възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на помощта. Мониторинговия период обхваща времето, през което ползвателят на финансовата помощ е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена, ведно с всички, поети по силата на сключения между страните договор задължения, в това число и в частта, относно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за предприемане на действия по налагане на финансова корекция. Административният орган има право, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, и задължение да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг, на поетите по силата на договорите за безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите, и в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Следователно, без значение дали мониторинговия период е изтекъл или не, административният орган винаги разполага с правомощието да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите задължения по силата на договорите за безвъзмездно финансиране от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - да наложи съответните финансови корекции. Като значимо за осъществяването на контрол законодателно ограничение, следва да се съобрази предвиденият в чл. 3, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 четиригодишен давностен срок. Пряко приложимата в случая европейска правна уредба, цели гарантиране на защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, като на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени. Относно твърдението на касационния жалбоподател за относимост на натовареността на къщата за гости през проверявания период, касационният съдебен състав намира, че също е неоснователно. Касае се за декларирани по реда на чл. 61, ал. 5 ЗМДТ данни за нуждите на облагане на субекта с туристически данък, които не могат да обосноват изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него показатели за икономическа жизнеспособност. Изводите на административния орган за наличието на неизпълнение на показателите в бизнес плана се потвърждава от събраните в административното производство доказателства, които съгласно чл. 171, ал. 1 АПК имат сила пред съда, и от събраните в съдебното производство нови доказателства, в частност приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Общо реализираните приходи, средноаритметично, били в размер на 8. 22 % от заложените приходи в бизнесплана за трите финансови години, които са в размер на 660 000. 00 лв. /в съдебно заседание експерта споменава за процент на изпълнение около 12 %, който не променя горните изводи по никакъв начин/, , а процентът на изпълнение, спрямо заложените параметри за брой заети лица в бизнесплана на оспорващия , е както следва - за 2016г. - 20 % изпълнение; за 2017г. - 20 % изпълнение; за 2018г. - 40 % изпълнение. Непостигането на заложените показатели в одобрения като част от проекта бизнесплан, относно приходите от подпомаганата дейност, респ. поддържането на определен брой работни места, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, като основание за определяне на финансова корекция. Съгласно чл. 56, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т. 42 от решение на СЕС от 8 май 2019г. по дело С-580/17, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007- 2013г., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, т.е. след 01.01.2014г., правното основание за възстановяването трябва да е чл. 56 от Регламент 1306/ 2013 като пряко приложим. Член 58, § 1 от Регламент 1306/ 2013 задължава държавите членки да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, вкл. да възстановят неправомерните плащания. На основание и по силата на законовата делегация по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, от ДФЗ- РА са приети Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП от ПРСР 2007 2013г. Правилата са обн., ДВ, бр. 69/ 30.08.2019г., и са в сила от същата дата, а извънредната проверка на мястото в стопанството на оспорващия е извършена по- рано, в периода 18.06.2019г.- 27.06.2019г. Релевантно е наличието /влизането в сила/ на цитираните Правила, към момента на откриване на процесното административно производство, респ. към датата на издаване на оспорения акт, а не и в предходен момент. Посочените Правила представляват вътрешен нормативен акт, който установява правилата за определяне на размера на оттеглянията на помощта в случаите по чл. 63, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 при неизпълнение на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, приети в изпълнение на член 35, параграф 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3, Правилата се прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФЗ- РА, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на БФП по мерките от ПРСР 2007- 2013г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ, като размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007- 2013г., са посочени в приложението към Правилата. Съгласно т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнесплан, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило над една финансова година /две или повече финансови години/, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100 % от предоставената такава. Неоснователен и понастоящем е довода за наличие на процесуална пречка, констатациите от извършената проверка на място през 2019г. и от извършените допълнителни административни проверки от ДФЗ РА, които констатации са били основание за образуване и провеждане на административното производство по издаването на отменения АУПДВ /същият акт никога не е влизал в сила/, да бъдат възприети и като основание за проведеното производство по реда на ЗУСЕФСУ и съответно за обосноваване наличието на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция.Въз основа на извършената на място проверка по проект 01/311/00640 и направените от контролните органи на ДФЗ РА констатации за неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на бенефициента, е установена нередност на ползвателя на помощта ЕТ Огняново Спа Рисорт 2012-Л. Петканин , след плащане, засягаща ЕЗФРСР/НБ, ПРСР 2017 2013г., мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007- 2013г. Извършената нередност се свързва с констатацията, че реалното изпълнение на приходната част от одобрения към договора бизнесплан, средно за три пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г/ е 8. 96 % от заложените приходи /според ответника, а според вещото лице 8. 22 %/. Тази нередност, съгласно чл. 56, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, представлява основание за извършване на финансова корекция Ч. частична или цялостна отмяна на предоставената финансова подкрепа със средства от ЕЗФРСР по приложимия процесуален ред в случая по реда на ЗУСЕФСУ. Ирелевантно е обстоятелствато към момента на образуването и провеждането на административното производство по реда на ЗУСЕФСУ, са изтекли допълнителни четири години /след проверените 2016г., 2017г. и 2018г./ от изпълнението на бизнесплана, е възможно да е настъпила промяна в процентното изпълнение на показателите, която да обоснове различен извод относно икономическата жизнеспособност на проекта. В случая обаче, не е било необходимо извършването на нова проверка, като при всички положения, правилно е преценено от първоинстанционния съд, че липсата й не може да бъде определена като съществено процесуално нарушение. Съгласно правната теория и константната съдебна практика съществено е това нарушение, което е повлияло или би могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е такова нарушение, недопускането на което, е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос каквито и да са били икономическите резултати приходи на ЕТ Огняново Спа Рисорт 2012-Л. Петканин за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., те не могат да заличат с обратна сила неизпълнението на заложените в бизнеспана приходи на дружеството за 2016г., 2017г. и 2018г., на основата на които, е издадено оспореното Решение за налагане на финансова корекция ( РНФК ). В касационната жалба е развито и оплакване за допуснато нарушение на чл. 142, ал. 1 АПК, тъй като органът не бил отчел всички факти и обстоятелства от значение за решаване на случая, настъпили към датата на издаване на акта. Оплакването е неоснователно, предвид обстоятелството, че актът е издаден във връзка с неизпълнението на бизнес плана за конкретен период /2016 г., 2017 г., 2018 г./, а не по отношение на целия мониторингов период. Административният орган, а и решаващият съд са взели предвид всички факти и обстоятелства от значение за решаване на случая, които са настъпили към датата на издаване на акта. Следва да бъде съобразено, че Правилата изрично предвиждат възможността органът да извърши проверка само по отношение на част от мониторинговия период, респективно липсва нормативна забрана финансова корекция да се издаде във връзка с трите проверявани години. В случая процесният договор е сключен на 08.10.2014г., мониторинговия период, който е 5г. и изтича на 08.10.2019г., а проверката е завършила на 27.06.2019г., т.е. преди изтичането му. Административният съд - София - област е съобразил и обстоятелствата, свързани с наличието на отменен акт, поради несъобразяването му с разписания в закона процесуален ред. Не е налице пречка да бъде издадено последващо РНФК поради произнасяне със сила на присъдено нещо единствено и само по процесуалната законосъобразност на акта, а не по неговото съобразяване с приложимия материален закон. Неоснователно е твърдението, че е налице приложение на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като процесното РНФК не противоречи на решение 1768 от 23.02.2022 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. 6268/2021 г. Напротив, в мотивите на същото изрично е прието, че органът е следвало да издаде решение за определяне на финансова корекция, по какъвто начин в случая е процедирано. С оглед всичко изложено касационният съдебен състав намира, че с обжалваното съдебно решение безспорно е установено, че ползвателят на помощта е нарушил договорните и нормативните си задължения, поради което за административния орган е възникнало правото да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно със законната лихва, тъй като се касае за неизпълнен договор не само във финансово изражение, но нарушението е засегнало и целите на мярката, по която е получена помощта, както и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали неговата жизнеспособност, предвид което искането на ответника за връщане на част заплатените суми е законосъобразно. Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент 2988/95/, е основният в правото на Съюза, който определя общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като в този смисъл именно в него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по см. на чл. 1 от Регламент 2988/95. Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95 въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Регламентът определя също, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017г. по дело С-436/2015 относно понятието многогодишна програма , момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи. Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Налице е продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 /неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите 2016г., 2017г. и 2018г./, като давностният срок следва да започне да тече от 01.01.2019г. Административното производство за извършване на финансова корекция следва да се счита за образувано на 03.06.2022г. с изпратеното на бенефициента уведомително писмо по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, т. е. в рамките на давностния срок чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95, като образуването на това производство, представлява предприето от компетентния орган действие по чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, прекъсващо давностния срок. Следователно към датата на издаване на решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за определяне по основание и размер на извършваната финансова корекция - 22.07.2022г., предвиденият давностен срок по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/ 95, обективно не е изтекъл. Освен това, Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите- членки на ЕС, Ч. предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент 1303/ 2013 на Европейския парламент и на Съвета. С оглед на което, и при прилагането на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. второ от Регламент 2988/ 95, доколкото не е прекратена многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен Договор 01/311/00640/ 08.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР 2007- 2013г., подкрепена от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони, предвиденият срок за давност в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, се явява продължен и съответно не е изтекъл. Следователно не е погасено и правото на ДФЗ нито за извършване на проверки, нито за образуване на производство за администриране на нередности и за налагане на финансови корекции. С представения и одобрен с договора за подпомагане бизнесплан е предвидено разкриване на 5 бр. работни места, както следва - 1 бр. управленски и 4 бр. производствен. За проверения период е изчислено изпълнение /съвпадат изчисленията и на адм. орган и на вещото лице/, както следва : 2016г. - 20 % изпълнение; 2017г. - 20 % изпълнение; 2018г. - 40 % изпълнение, или средноаритметично изпълнение за всички пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ възлизащо на 1. 67 бр. средно годишно заети лица, или 26. 67 % изпълнение на показателите на бизнесплана, или съответно 73. 33 % неизпълнение на същия. Посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години, е квалифицирано от ответника като нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения на т.4.12 и т.4.18 от договора, във връзка с дадените определения в раздел IX Други условия , т.9.1, б. г от същия договор и §1, т. 19 от ДР на Наредба 30/ 2008г. За същото той е приел, че е нарушена т. 18 от Приложение 1 към раздел I Общи положения от Правилата, обвързано с възстановяване на финансовата помощ в размер на 100 % от изплатената финансова помощ по договора 333 932. 52 лв., защото неизпълнението е равно или по- голямо от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост. С оглед посоченото, за нарушена т. 18 от Приложение 1 към раздел I Общи положения от Правилата, което е обвързано с възстановяване на финансовата помощ в размер на 100 % от изплатената финансова помощ по договора - 333 932. 52 лв., защото неизпълнението е равно или по- голямо от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнесплан параметри по отношение на устойчива заетост, ответникът е постановил, и в посочената част, акт в пълно съответствие с приложимия материален закон и с целта на закона. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. При така установеното се налага извод, че решението е правилно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение за финансова корекция. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата по финансиране на бизнес-план със средства от ЕЗФРСР и национално съфинансиране чрез отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР 2007- 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба 30/ 2008г. и правилно са посочени, тълкувани и приложени относимите правни норми от приложимото материално национално и европейско право, релевантни за правилното установяване на нарушенията при разходване на средствата в процедурата по подпомагане и за налагане на съответната финансова корекция. Наведените доводи в касационната жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които пунктуално са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на първоинстанционния съд касационна жалба е неоснователна, решението не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора съобр. чл.143, ал.3 АПК е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените по делото разноски в касационното производство съобразно представения към писмения отговор по касационната жалба от 19.07.2023 г. списък по чл. 80 ГПК /на л. 38 от настоящото дело/, в размер на 21 608,40 лв., които за доказани като основание и размер съгласно представените писмени доказателства договор за правна защита, фактура и платежно нареждане. Направеното възражение за тяхната прекомерност е неоснователно, тъй като от една страна е необосновано с конкретни доводи за намаляването му, а от друга - размерът е съобразен с чл.8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр.чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и и макар да надвишава предвидения минимален такъв, съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на ответника и поради това следва да му бъде заплатен от касационния жалбоподател ЕТ Огняново Спа Рисорт 2012-Л. Петканин . На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,