Решение № 10929 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4320/2016 г.

Решение № 10929 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4320/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката, подадена чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 13954/18.12.2015 г., постановено по адм. д. № 2328/2015 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № РД-16-1623/23.12.2014 г., на министъра на икономиката и министъра на енергетиката и административната преписка е изпратена на министъра на икономиката за произнасяне по заявление вх. № 94-А-257/27.10.2014 г., подадено от А. Н. С.. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното първоинстанционно съдебно решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Павлов. Ответникът - А. Н. С. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния й представител излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - министърът на енергетиката, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Върховния административен съд, пето отделение е образувано по жалба на А. Н. С. срещу Решение № РД-16-1623/23.12.2014 г., на министъра на икономиката и министъра на енергетиката, с което на основание чл. 7, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е отказан достъп до информация по Заявление с вх. № 94-А-257/27.10.2014 г., подадено от жалбоподателката. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в преписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, с оглед на което е отменил административния акт като незаконосъобразен и е изпратил преписката на министъра на икономиката за произнасяне по цитираното по-горе заявление на Сорокина. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Ето защо, макар и непосочено в касационната жалба като основание за отмяна на съдебният акт, настоящият касационен съдебен състав следва служебно да провери приложението от първоинстанционния съд на материалния закон спрямо обжалвания административен акт. Решението, в частта му, с която административният акт е отменен е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт не съдържа фактически основания, обосноваващи отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, като в същия е цитирана цифрово и словом разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ т. е. в нарушение на чл. 38 ЗДОИ в административният акт не са изложени фактически основания за постановяването му, което води до неговата незаконосъобразност. Споделя се и изводът на съда, че издаденото решение за отказ на достъп до обществена информация не е мотивирано, като в него само е посочено, че поисканата информация се отнася до трети лица, които не са дали съгласие за предоставянето й, но доказателства относно това твърдение на административния орган изобщо не са представени, както липсват и такива, които да сочат, че тези трети лица са били изобщо уведомени. Преди да издаде акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи относимите и релевантни факти и обстоятелствата по направеното искане за предоставяне на достъп до информацията. Административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Случаите в ЗДОИ, когато исканата информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, са два: когато тя съдържа лични данни на участващите в сделката лица или когато представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци. В първата хипотеза, при несъгласие за предоставянето й от страна на третото лице органът, на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Във втората хипотеза, съобразно общият принцип, прогласен в чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ, исканата информация при посочените условия се отказва. Законът обаче сам предвижда изключение от този общ принцип с чл. 17, ал. 2, пр. последно и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ: задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на § 1, т. 5, б. "е" ДР ЗДОИ, когато исканата информация е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. С други думи, законодателят сам е приел, че в хипотеза, когато търговската тайна е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 ЗДОИ, е налице надделяващ обществен интерес. С тази норма законодателят е създал оборима презумпция, че в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес. П. презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване - не заявителят, а органът следва да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес. В настоящия случай, органът в процесното решение, с което е отказан достъп до информация не е изложил мотиви за наличието или липса на надделяващ обществен интерес, а както бе посочено, тъй като законодателят е създал оборима презумпция то не е необходимо заявителят да сочи доказателства в подкрепа на твърдението си. Поради това липсата на мотив на органа и съответно отсъствието на негов довод, че не е налице хипотезата на надделяващ обществен интерес, водят до извода за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, както правилно е приел и първоинстанционният съдебен състав. За да е оборена презумпцията на надделяващ обществен интерес, е необходимо органът да е доказал, че общественият интерес от разкриването не е убедителен и не превишава явно интереса на третата страна от запазване на търговската тайна. Тоест, органът трябва да докаже, че неразкриването на информацията балансира обществения интерес от прозрачност и желанието на третата страна да опази търговската тайна, което в случая не е направено. Споделя се и изводът на съда, че в случая не е налице условието на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ за отказ за достъп до исканата информация, тъй като в случая липсва друг закон, в който е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. По делото е установено, че само част от исканата информация се съдържа в Националния концесионен регистър и този факт не освобождава задълженият субект да предостави цялата поискана информация по реда на ЗДОИ. Съгласно правилото на чл. 96, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите (ЗК) Министерският съвет поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии и към него се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии. Разпоредбата на чл. 97 от ЗК сочи минималното съдържание на данните, които се включват в регистъра и се публикуват на сайта в интернет. Тази информация обаче не обхваща целия обем на информацията, която се съдържа в архива към него, която информация пък не се публикува, но също е предвидена като публична. Нормата на чл. 98, ал. 1 от ЗК регламентира, че в архива към Националния концесионен регистър се съхраняват оригиналите на всички концесионни договори, допълнителните споразумения и приложенията към тях. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗК архивът към Националния концесионен регистър е публичен, като достъпът до информацията в досиетата на предоставените концесии, която не е обявена за конфиденциална по реда на чл. 52 от ЗК, се осъществява при условията и по реда на ЗДОИ. Следователно наличната информация в Националния концесионен регистър не е основание за отказ за достъп до информацията, която се съдържа в архива към него. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е правилен. В касационната жалба е посочено, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което твърдение в случая е основателно. С обжалваното съдебно първоинстанционно решение, съдът след като е отменил решението на министъра на икономиката и министъра на енергетиката е изпратил административната преписка на министъра на икономиката за произнасяне по заявлението на А. Н. С.. Решението в частта, с която преписката е изпратена на министъра на икономиката за произнасяне съгласно дадените указания по прилагане и тълкуване на закона, е неправилно. Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът следва да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 360/12.12.2015 г., е приет нов Устройствен правилник на Министерството на енергетиката (Обн., Д. вестник, бр. 100 от 18.12.2015 г., в сила от 18.12.2015 г.). Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 17 министърът на енергетиката самостоятелно или съвместно с други органи на властта и/или обществени организации провежда държавната политика в областта на геоложките изследвания и управлението на подземните богатства с цел устойчивото развитие на страната, националната сигурност и привличането на инвеститори, като извършва действията, предвидени в Закона за подземните богатства (ЗПБ). В т. 19 на същата разпоредба е посочено, че министърът на енергетиката осъществява контрол по опазването на земните недра чрез рационално използване на подземните богатства при търсенето, проучването, добива и първичната им преработка и управление на минните отпадъци от тези дейности, в каквато насока е и процесното искане за предоставяне на информацията по ЗДОИ. ПМС № 360/12.12.2015 г., е било влязло в сила към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение, поради което решението в частта, с която съдът е изпратил административната преписка на министъра на икономиката, който не е бил вече компетентният орган за произнасяне по заявлението на А. С. по ЗДОИ, първоинстнационният съд е постановил решение в нарушение на съдопроизводствените правила, което в тази му част следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново, с което административната преписка да бъде изпратена на министъра на енергетиката, компетентен да се произнесе по Заявление с вх. № 94-А-257/27.10.2014 г. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски, то Министерство на икономиката и Министерство на енергетиката, като издатели на отменения административен акт ще следва да бъдат осъдени да заплатят на А. Н. С. сума в размер на 500,00 (петстотин) лева, определена на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,