Решение № 8549 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14860/2009 г.

ВАСIV отделение24.06.2010 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

Оставя в сила решение № 227 от 29.09.2009 г. по адм. дело № 290/2009 г. на Административен съд - Перник. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8549 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14860/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община - Радомир, подадена чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Антова против решение № 227 от 29.09.2009 г. по адм. дело № 290/2009 г. на Административен съд - Перник, с което е отменена заповед № 435 от 23.06.2009 г. на кмета на Община - Радомир, в частта, с която от Анелия Йорданова Величкова и Димитър Александров Величков, е разпоредено да се изземе имот № 101001, м."Бихор", землище на с. Гълъбник, нива с площ от 14498 кв. м. и нива с площ 12003 кв. м. м."Бихор", землище с. Гълъбник и е прогласена нищожност на заповедта в останалата част, както и е осъдена Община - Радомир да заплати на Анелия Величкова разноски по делото в размер на 110 лева. Излага, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е съобразил, че договорът за наем за ползване на земеделски земи, не е сключен от всички съсобственици, поради което липсва валидно правно основание и наличие на недействителен договор, като се позовава на чл. 31 от Закона за собствеността. Моли да се отмени решението. Ответникът - Анелия Йорданова Величкова, чрез пълномощника си адв. Петров с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - Станой Асенов Чуковски поддържа жалбата и излага доводи, че ползват земята му, но не му дават нищо, както и че не е сключвал договор. Участващия в производството представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Смята, че съдът е извел правилен извод, че Анелия Величкова е ползвател на правно основание договор за наем сключен с част от наследниците на Асен Чуковски, поради и което правилно е отменена заповедта издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а в останалата част след като не ползва имотите предмет на заповедта е прогласена правилно нищожност. Излага, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделение, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 227 от 29.09.2009 г. по адм. дело № 290/2009 г. на Административен съд - Перник, е отменена заповед № 435 от 23.06.2009 г. на кмета на Община - Радомир, в частта, с която от Анелия Йорданова Величкова и Димитър Александров Величков, е разпоредено да се изземе имот № 101001, м. "Бихор", землище на с. Гълъбник, нива с площ от 14498 кв. м и нива с площ 12003 кв. м. м. "Бихор", землище с. Гълъбник и е прогласена нищожност на заповедта в останалата част, както и е осъдена Община - Радомир да заплати на Анелия Величкова разноски по делото в размер на 110 лева. Окръжният съд е приел, че не са налице всички законови предпоставки за издаването на обжалваната заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно, че процесния имот се ползва без правно основание от Анелия Величкова, след като е установил наличие на сключен договор за наем с двама от наследниците на Асен Чуковски за два от имотите предмет на оспорената заповед. По отношение на останалите имоти предмет на заповедта съдът е прогласил нищожност, поради това, че не се ползват от жалбоподателката. Обжалваното решение е правилно и не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като първоинстанционният съд е преценил доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия материален закон. От доказателствата по делото се установява, че производството пред административния съд е започнало по жалба на Анелия Йорданова Величкова против заповед № 435 от 23.06.2009 г. на кмета на Община - Радомир, издадена по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване от имоти - земеделски земи, ползвани без правно основание. Заповедта е издадена по искане на Станой Асенов Чуковски, който се е легитимирал като наследник на Асен Иванов Чуковски, поч. на 02.05.1974 г., на който с решение № 07-ТР от 18.05.1999 г. на ПК - Радомир е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, предмет на заповедта по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По договор от 15.08.2008 г. с наемодатели: Кирил Христов Печурков и Иван Асенов Печурков, наследници на Асен Печурков, е предоставено на Анелия Йорданова Величкова ползването на имот № 101001, м."Бихор", землище на с. Гълъбник, нива с площ от 14498 кв. м. и имот № 103006,нива с площ 12003 кв. м. м."Бихор", землище с. Гълъбник. По отношение на останалите имоти предмет на заповедта жалбоподателката Анелия Величкова е възразила, че не ги ползва и в тази част претендиращият права върху имотите Станой Чуковски, както и административният орган не са представили доказателства, че се ползват от жалбоподателката и липсва правно основание за изземване на тези имоти. При напълно изяснени фактически обстоятелства съдът е извел законосъобразен и обоснован извод, че заповед № 435 от 23.06.2009 г. на кмета на Община - Радомир, е издадена при липса на една от предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно имотите да се ползват без правно основание. В случая са установени материалните права на наследниците на Асен Чуковски по решение на ПК- Радомир, а наемодателите Кирил Христов Печурков и Иван Асенов Печурков, са се легитимирали като наследници на Асен Печурков, на който са възстановени правата върху земеделски земи. Наличието на съсобственост по отношение на процесните имоти и упражняването на правата между отделните съсобственици върху тях, не следва да се уреждат в производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ при наличие на сключен договор за наем по отношение на част от тези имоти между част от съсобствениците и третото лице ползвател - Анелия Величкова. Наличието на такъв договор, както правилно е приел административния съд, предполага правно основание за ползване на имотите предмет на договора и липса на предпоставка по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за издаване на заповед от кмета на общината. Неоснователни и неотносими към производството са възраженията на касатора по отношение наличието на съсобственост върху имотите и ненадлежно упражнени права от отделни съсобственици, които са относими към гражданскоправни отношения и предмет на разглеждане по гражданскоправен ред, но не и в административното производство по издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Административният орган е следвало да изследва предпоставките за издаване на заповедта по чл. 34 и при наличие на правно основание за ползване - договор за наем, да откаже издаването на заповед. Следва да се отбележи, че в частта, в която е прогласена нищожност на заповедта на кмета на общината, по отношение на имоти, които не се ползват от първоначалната жалбоподателка, макар, да не е направен касационен довод, съдът неправилно е приел, че е налице нищожност, поради това, че лицето спрямо което е постановено заповедта, не е ползвател или държател. Отнася се до незаконосъобразност при постановяване на административен акт по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, която обаче не е от степен да обуслови нищожност на самия акт, след като е постановен от компетентен административен орган. Като краен резултат и предвид последиците от прогласената нищожност, наличие на незаконосъобразност на административния акт в тази част, постановеното решение на административния съд в тази част не обуславя съществено процесуално нарушение. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, съобразено с изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1