Решение № 7081 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13631/2009 г.

Решение № 7081 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13631/2009 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Емилия Иванова Христова от гр. София, против решение № 27 от 19.06.2009 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 30 състав, по адм. д. № 1500/2007 г. С жалбата се релевира касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Според касаторката съдебното решение е недопустимо - постановено в нарушение на чл. 222, ал. 2 от АПК. Жалбоподателката твърди, че след отмяна на прекратително определение делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, но същият 30- ти състав го е разгледал и решил. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като недопустимо. Ответникът - кметът на Столична община оспорва касационната жалба с писмено становище чрез упълномощен адв. Цв. Василева, която пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за просроченост на касационната жалба, защото съобщението за решението е от 30.06.2009 г., а жалбата е от 17.07.2009 г., като клеймото на плика е от 15.07.2009 г. По същество е неоснователна, тъй като решението е съобразено с разпоредбата на чл. 32, ал. 4, изр 2 от ЗАП (отм.). Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена е от надлежна страна, за която атакуваното съдебно решение е неблагоприятно. Относно възражението на представителя на прокуратурата за просроченост на касационната жалба, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се сподели, защото върху приложения пощенски плик са нанесени два печата - освен този с дата 15.07.2009 г. има още едно пощенско клеймо, което обаче е зацапано и от него не може да се установи датата. Тъй като единият от печатите е неясен, тази неяснота следва да се тълкува в полза на касаторката, поради което се приема, че жалбата й до Върховния административен съд е подадена в законния 14-дневен срок, съобразно изискванията на чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 27 от 19.06.2009 г. е отхвърлена жалбата на Емилия Иванова Христова от гр. София срещу писмо № 1194р - 10 - 10/99 от 06.03.2001 г. на кмета на Столична община, с което кметът на СО съобщава на жалбоподателката, че молбата й за възстановяване на собственост по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. не може да бъде удовлетворена, защото е подадена на 27.12.2000 г. - след изтичане на законния преклузивен срок, а молбата от 06.03.1998 г. е предявена само от Иван Йорданов Стоянов и по нея е постановен отказ, който следва да се връчи по реда на ГПК. В касационната жалба се съдържа оплакване само за недопустимост на обжалваното решение. Твърдението на касаторката е, че е допуснато в нарушение на чл. 222, ал. 2 от АПК, понеже атакуваното решение е постановено след отмяна на прекратително определение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, но същият 30- ти състав го е разгледал и решил. Решаващият състав на Върховния административен съд не възприема тази теза, защото с определение № 4793/2009 г. по адм. д. № 13323/2008 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил определение № 1918/2008 г. на Административен съд - София - град, II отделение, 30 състав и е ВЪРНАЛ ДЕЛОТО НА СЪЩИЯ СЪД за продължаване на съдопроизводствените действия. По адм. д. № 1039/2007 г. първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество и не е постановил решение, а е прекратил производството с определение, поради процесуална недопустимост на жалбата. Именно за това, Върховният административен съд не се е произнесъл в касационно производство, а в частно производство, с което след като е отменил прекратителното определение е върнал делото на същия съд с указание за продължаване на процесуалните действия по него. В тази хипотеза делото не се изпраща за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав, а се връща за продължаване на съдебното производство и произнасяне по съществото на спора с решение. С оглед на това следва да се приеме, че в случая не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 222, ал. 2 от АПК и обжалваното съдебно решение е ДОПУСТИМО постановено. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че атакуваното съдебно решение е валидно - не е нищожно и е постановено в съответствие с материалния закон. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е преценил, че спореният отказ на кмета на СО е законосъобразен, тъй като молбата на жалбоподателката е предявена през 2000 г. - след изтичане на преклузивния срок, регламентиран в § 2 от ПЗР на ЗОСОИ във връзка с чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. По отношение на предходната молба от 06.03.1998 г. Административният съд - София - град правилно е установено, че е подписана само от Иван Йорданов Стоянов, който не е бил пълномощник на жалбоподателката, а подаденото от него заявление по приложимия закон не ползва останалите наследници /за разлика от ЗСПЗЗ/. Обжалваното решение е мотивирано и с разпоредбата на чл. 32, ал. 4, изр. 2 от ЗАП (отм.), по силата на която отказът за преразглеждане, независимо дали е изричен или мълчалив, не подлежи на обжалване по съдебен ред. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати релевираните от касаторката отменителни основания. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение