Решение № 1341 от 7.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Рабиша-Ел ЕООД, чрез процесуалните представители адв. Дерелиева и адв. Големанова срещу решение 1105 от 19.02.2020 г., постановено по адм. д. 1674/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените искове против Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за причинени вреди под формата на пропуснати ползи от отменени по съдебен ред издадени от нея административни актове т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г., както лихвите за забава, и законната лихва върху главниците до окончателно изплащане на сумите. Наред с това първоинстанционният съд е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски за производството. В касационната жалба и в съдебно заседание представителите на касатора обосновават мотивирано пороците на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът КЕВР, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание обосновава становище за неоснователност на твърденията, изложени в касационната жалба и иска от съда да остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканите от касатора разноски по представения списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С процесното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на Рабиша-Ел ЕООД срещу КЕВР за присъждане на пропуснати ползи и лихви за забава, съответно в общ размер на 541 859,88 лв. за периода 01.04.2011 г. - 30.11.2018 г. и 48 968,27 лв., изчислени върху общия размер на главниците до датата на предявяване на исковете, ведно с обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Исковите претенции са били прецизирани както следва: Административният съд приел, че в хода на съдебното производство ищецът е доказал само някои от предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ, а именно отменени по съдебен ред постановени от него административни актове т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г на КЕВР, с което се определя, считано от 01.04.2011 г преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч без ДДС за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници до 10 Мвт, въведени в търговска експлоатация до 19 юни 2007 г и последвалото след отмяната на този административен акт Решение Ц-5/20.02.2015 г. на КЕВР, с което отново се определя, считано от 01.04.2011 г., същата преференциална цена 112,48 лв./МВтч без ДДС за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 Мвт, по смисъла на §2, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗВАЕИБ, и то при средногодишна продължителност на работа 2500 часа. Първоинстанционният съд приел, че липсва пряка причинна обусловеност между отменените административни актове и настъпилата вреда. За да достигне до този извод, АССГ приел, че за сочения от ищеца период има действаща норма, която определя цената на изкупуване, а именно 112,48 лв./МВтч, идентична с тази, определена в отменените решения на КЕВР и не са налице реално претърпени от ищеца вреди от пропуснати ползи. Приел, че ищецът не попада в друга категория поради отмяната на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР и такава класификация не може да бъде изведена и от заключението на съдебната технико-икономическа експертиза (СТИЕ). Посочил, че категоризацията си производителите следва да защитават при сключването на договорите с електроразпределителните дружества, задължителни по силата на чл. 31, ал. 2 от Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Съдът обосновал извода си с представения по делото договор на ищеца с ЧЕЗ Електро България АД, при сключването на който дружеството е поставено в категорията по т.7 от решението на Комисията и произведената електроенергия да бъде изкупувана на цена 112,48 лв./МВтч. Приел, че самата категория на ВЕЦ се определя при преговорите с трето лице, като определянето на принадлежността на всяка ВЕЦ към утвърдените категории се доказва от собственика пред съответния краен снабдител, като определянето на принадлежността към ценова категория може да завърши със съответен протокол. За да обоснове отхвърлителното си решение, съдът приел, че нито ответникът КЕВР, нито СТИЕ може да класифицира групата производители, в която попада ищецът според критериите на Решение Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, макар и да е назначил такава експертиза и експертите да са определили компетентно и безпристрастно тази категория, имайки предвид хидротехническите параметри на централата, съобразно относимите писмени доказателства, издадени от държавни органи. Направени са и изводи, че пропуснатите ползи са една евентуалност, а не реалност и претенцията на ищеца почива единствено на логическо му допускане, но не на закономерното им настъпване. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е изводът на съда, че не е установена пряка причинна връзка между отменените административни актове и вредата, изразяваща се в пропуснати ползи. Разпоредбата на чл. 16 от Закона за възобновяемите и алтернативните източници и биогоривата /ЗВАИБ, отменен/, действал през периода 2007-2011 г., предвижда че общественият доставчик, съответно крайните потребители, изкупуват електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 Мвт, по преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, определена по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, а именно Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно тази наредба държавният орган, който определя тези задължителни цени е КЕВР. Отменените ценови решения на КЕВР - т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г., представляват по своята същност властническо разпореждане. С тях, по силата на императивната разпоредба на чл. 21 от ЗВАЕИБ, КЕВР разпорежда на страните по сделката за изкупуване на електрическа енергия да прилагат задължителна преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч. Отнася се за преференциалната цена, която е определена с административен акт като ищецът и електроснабдителното дружество ЧЕЗ Електро България АД (в случая) не могат да не се съобразят с нея. Това е така и в съответствие с чл. 11, ал. 2 от приобщения към делото договор за изкупуване на електрическа енергия, според която норма купувачът заплаща на продавача количеството електрическа енергия по преференциални цени в съответствие с действащото законодателство. В съответствие с чл. 31 от ЗЕВИ е предвидено, че общественият доставчик и крайните снабдители изкупуват електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 Мвт, въз основа на дългосрочни договори за срок от 15 години, по определена от КЕВР преференциална цена. Разпоредбата на чл. 63 от ЗЕВИ предвижда на обществения доставчик или краен потребител, който не изпълни свое задължение по чл. 31, да му бъде наложена имуществена санкция от КЕВР в размер от 70 000 лв. до 200 000 лв., а при повторно нарушение санкция в трикратен размер. Изложеното обосновава извода, че ищецът не е имал възможност да договоря различна цена от утвърдената такава в двете решения на КЕВР /признати за незаконосъобразни в последствие/, предвид възможността за налагане на санкции. Това налага извод, че между отменените административни актове и вредата, претърпяна от ищеца, е налице пряка причинна връзка. Цената за изкупуване на електрическата енергия, която страните са заложили в сключения между тях договор в размер на 112,48 лв./МВтч, е била задължителна за тях по силата на правомощията, които КЕВР е определила с двете отменени решения - Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г. Най-сетне след като КЕВР е определил цената, която е била задължителна в отношенията на ищеца с трети лица, в нарушение на закона, и неговите актове са били отменени като незаконосъобразни и нищожни от съда, той следва да носи отговорност за вредите, причинени от действието на тези незаконосъобразни/нищожни актове. Неправилен е и изводът на съда, че не може да бъде определен вида на електроцентралата, собственост на ищеца, в зависимост от вида на първичния енергиен източник, по критериите въведени в точки от 1 до 6 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР. Тези критерии са технически, те са доказуеми с писмени доказателства и могат да се установят от представените по делото документи разрешителни за водоползване, сертификати за произход и др., че водноелектрическата централа, притежавана и експлоатирана от ищеца, е с инсталирана мощност 630 кВт и попада в групата по т. 3 от таблицата на Решение Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, която касае среднонапорни деривационни, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад от 30 до 100 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10 000 кВт. В този смисъл е и заключението на назначената и изслушана от съда техническа експертиза. Тази експертиза не е била оспорена от страните, тя е била приета по делото и изводите, направени в нея, следва да се приемат за безспорно доказателство, доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото. Настоящият състав намира, че е изготвена компетентно и безпристрастно, следователно и изводите, направени от нея следва да бъдат възприети от съда. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати в процеса съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е предоставил на страните равни възможности при спазване на правата им и процесуалните срокове да докажат своите твърденията, приел е всички представени от тях писмени доказателства, назначил е исканите експертизи и е изслушал в открито съдебно заседание заключенията на експертите, които не са били оспорени, с което е извършил всичко необходимо за обезпечаване на делото с относими за правилното решаване на спора доказателства. От анализа на изложеното по-горе може да се направи само извод, че обжалваното решение е допустимо и валидно, но постановено в нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От това следва, че на основание чл. 222, ал. 1 от АПК това решение следва да се отмени и делото да се реши по същество, тъй като всички спорни факти по него са установени със събраните писмени и гласни доказателства и не се налага събирането на нови такива. Настоящият състав намира за необходимо извършването на допълнителен анализ по отношение на първата предпоставка, която първостепенният съд е приел за изпълнена, а именно, че с влезли в сила решения на съд, са били отменени като незаконосъобразни, издадени от ответника административни актове т. 7 от Решение Ц-010/30.03 2011 г. на КЕВР и Решение Ц-5/20.02.2015 г. на КЕВР. Това заключение несъмнено е правилно и кореспондира с фактите по делото, но за пълнота, макар и излизащо от процесния период, е нужно да бъде анализирано и последващото поведение на КЕВР след връщането на преписката по Решение Ц-5/20.02.2015 г. за ново произнасяне от страна на административния орган. Установено е и не се спори от страните, че Комисията постановява още два последователни нищожни административни акта /Решение Ц-14/03.04.2019 г. и Решение Ц-12/26.03.2021 г./, с които се опитва отново да обособи същата група водноелектрически централи и да им определи от 01.04.2011 г. преференциална цена от 112,48 лв./МВтч без ДДС за продажба на произвежданата от тях електрическа енергия. Нищожността на тези поредни два административни акта е прогласена с влезли в сила съдебни решения /решение 5129 от 23.07.2019 г. по адм. д. 4506/2019 г. по описа на Административен съд София-град, Трето отделение, 7 състав, потвърдено със съдебно решение 492 от 14.01.2021 г. по адм. д. 13432/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение и съответно с решение 736 от 10.02.2022 г. по адм. д. 3524/2021 г. по описа на Административен съд София-град, Трето отделение, 60 състав, потвърдено с решение 8999 от 14.10.2022 г. по адм. д. 3574/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение/. Необходимо е да се отбележи, че при прогласяване нищожността на последния акт, постановен в тази връзка от КЕВР - Решение Ц-12/26.03.2021 г., първоинстанционната и касационната инстанция не връщат преписката за ново произнасяне, а постановяват преразпределение на процесната група ВЕЦ, обединени под незаконосъобразен критерий, съобразно хидроенергийните параметри на всяка централа. В решение 8999 от 14.10.2022 г. по адм. д. 3574/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, при прогласяване нищожността на Решение Ц-12/26.03.2021 г. на КЕВР е посочено следното: Безспорно се касае за изтекъл вече регулаторен период и за няколко постановени в тази връзка незаконосъобразни/нищожни/ административни актове на КЕВР, които ясно показват невъзможността на регулатора да обособи ВЕЦ с различни хидроенергийни характеристики в отделна група без да прилага провъзгласения за незаконосъобразен времеви критерий. В допълнение е необходимо да се отбележи, че в случая не се касае за изземване на функциите на КЕВР /чл. 10 от ЗЕ и чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ/, тъй като Комисията сама е определила цени за изкупуване на електрическа енергия, произвеждана от различни групи централи, които са влезли в сила с оглед на което би следвало да се извърши преразпределение и ВЕЦ-овете да бъдат категоризирани единствено спрямо хидроенергийните им параметри, без да се прилага установения за незаконосъобразен времеви критерий. Това преразпределение не следва да се извършва от КЕВР, а то би станало по естествен начин при липсата на незаконосъобразно групиране на база хидроенергийните характеристика на всеки един ВЕЦ. При липсата на административен акт, налагащ прилагането на незаконосъобразното разделение по времеви критерии на водноелектрическите централи, те ще се разпределят съобразно хидротехническите си характеристики в други групи, които са влезли в сила и за които КЕВР е определила други цени, които са влезли в сила. Именно липсата на подобно преразпределение обуславя настъпването на вреда за ищеца, представляваща пропусната полза да получи по-високата преференциална цена определена от Комисията за същата категория производител на електрическа енергия. В процесния случай по силата на закона и с оглед допуснатото предварително изпълнение т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г. са били задължителни за изпълнение от ищеца в отношенията му с трети лица, тъй като притежаваната от него ВЕЦ е попадала в категорията на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. и по тази причина той е продавал произвежданата от ВЕЦ Рабиша електроенергия на ЧЕЗ Електро България АД на цена от 112,48 лв./МВтч. През същия исков период електроенергията, произвеждана ВЕЦ-овете по т. 3 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, какъвто е и ВЕЦ Рабиша с обща инсталирана мощност от 1,1 МВт, са продавали произведената електроенергия на краен снабдител на определената от ответника цена от 178,68 лв./МВтч. Така за процесния период разликата, която ищецът би получил между сумата от изкупуваната от него енергия по 112,48 лв./МВтч и сумата, която би получил, ако беше продавал енергията по 178,68 лв./МВтч е общо в размер на 541 859,88 лв. или 88 362,04 лв. за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г. при действието на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. КЕВР и в размер на 453 497,84 лв. за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г. при действието на Решение Ц-5/20.02.2015 г. на КЕВР. Тази сума е вреда за ищеца под формата на пропусната полза, тъй като електроенергията е реално произведена, осчетоводена и няма съмнение в нейното количество. То не е фиктивно или предполагаемо количество, а точно установено с доказателствата по делото. Тази вреда се намира в пряка причинна връзка с отменените по съдебен ред административни актове, издадени от ответника, тъй като ищецът по силата на закона и допуснатото предварително изпълнение на тези актове е бил длъжен да продава произведената от него продукция електрическа енергия на незаконосъобразно определена от ответника по-ниска цена с отменените два административни акта от 112,48 лв./МВтч, а не по законосъобразно определената по-висока цена от 178,68 лв./МВтч. Посочените размери са изчислени подробно и компетентно от вещите лица по назначената и неоспорена експертиза по делото, поради което съдът ги приема като обосновани и доказани, поради и което основава решението си на тях. Освен тези преки вреди ищецът е претърпял вреди и под формата на законната лихва за забава върху тях, която се равнява на 44 811,21 лв. върху сумата от 88 362,04 лв. за периода от отмяната на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. 17.12.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба 14.12.2018 г.; в размер 4 157,06 лв. върху сумата от 453 497,84 лв. за периода от отмяната на Решение Ц-5/20.02.2015 г. 12.11.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба 14.12.2018 г., като пълния размер на лихвата за посочените периоди е в размер на 48 968,27 лв. От анализа на изложеното следва извода, че след като са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Комисията следва да бъде осъдена да заплати доказаните от ищеца вреди в описания по-горе размер, заедно със законната лихва до пълното им изплащане. С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени и да се уважат изцяло исковите претенции на дружеството. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, КЕВР следва да се осъди да заплати на Рабиша-Ел ЕООД претендираните разноски за двете съдебни инстанции по представения списък, в размер на 1210 лв. Направеното от страна на ответника, възражение за прекомерност на исканите от дружеството разноски, се явява неоснователно. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може да намали разноските по искане на насрещната страна, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая поисканите разноски представляват сумата от заплатените депозити за възнаграждения по комплексната експертиза и държавните такси за двете инстанции. Адвокатско възнаграждение не е претендирано от касатора. Предвид изхода на делото на КЕВР разноски не се следват. Воден от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,