Решение № 301 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5576/2007 г.

Решение № 301 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5576/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Софийския окръжен съд от 9.07.2007 г. по гр.д. № 1033/2006, с което е потвърдено решението на Самоковския районен съд от 31.07.2006 г.по гр.д. № 319/2005, с което е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост на реална част от имот. Недоволен от решението е касаторът Г. Л. М., койирил Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че дворищния регулационен план от 1978 г. е приложен. Върху придаваемата част е построена сграда, която е единствено жилище за него и се нуждае от ремонт и възстановяване. Ответницата по жалбата М. А. Д. я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че дворищната регулация от 1978 г. е приложена с изплащането на определеното обезщетение през 1986 г. на наследодателя на истците, а сочената от истците паянтова жилищна сграда е полуразрушена и негодна за обитаване, поради което от общината е разпоредено премахването й. Ответниците по жалбата Е. В. Г. и К. Л. М. вземат становище за уважаването й. Ответникът по жалбата Л. М. Г. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по влезлия в сила дворищен регулационен план от 1978 г., изменен през 1985 г., процесните 13 кв. м. от имота на праводателите на истците се придават към имота на ответниците. Върху част от тази площ е стъпила част от паянтова жилищна сграда, която не е запазена като елемент от застрояването на имота. С квитанция № 16/3.07.1986 дължимото обезщетение е изплатено на праводателяна истците, но завземането на придадената част не е извършено на място. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че истците не са собственици на процесната част от имот. Тази част е придадена по регулация към имота на ответниците, които са я придобили с прилагането на влезлия в сила регулационен план. Прилагането на регулацията е станало чрез изплащането на обезщетението, което е съобразено в издадения на името на ответниците нотариален акт за собственост по регулация. Правилно въззивният съд е приел, че придадената част не е завзета на място и истците са продължили да я владеят, но това обстоятелство е без значение за възникналото право на собственост, тъй като реални части от парцели е невъзможно да бъдат придобити чрез давностно владение нито при действието на ЗТСУ, нито при действието на ЗУТ. Възможност за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели съгласно чл. 181, ал. 1 ЗТСУ е било възможно единствено ако давността е изтекла преди влизането в сила на този закон. Също правилно съдът е приел, че без правно значение е и обстоятелството, че върху придадената част съществува част от паянтова жилищна сграда. Собственикът на сградата няма противопоставими права на собственика на мястото, обратното собственикът на мястото може да иска премахването на сградата, доколкото тя пречи на свободното упражняване на правото на собственост върху мястото. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответницата по жалбата М. А. Д. следва да бъде присъдена сумата 300 лева разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение