Решение № 4755 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5893/2016 г.

Решение № 4755 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5893/2016 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") гр. С., против решение № 1256 от 26.02.2016 г., постановено по адм. дело № 10341/2015 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), с което е прогласено за нищожно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-220-6500/1648 от 23.09.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 14 дни от влизането му в сила. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Д. Л. Д. от гр. Б., чрез адв. Иванова, в писмен отговор и в открито заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи за законосъобразност на атакуваното съдебно решение и иска от съда да го потвърди, а касационната жалба да остави без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, поради липса на касационни снования по чл. 209, т. 3 от АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 1256 от 26.02.2016 г., постановено по адм. дело № 10341/2015 г. по описа на АССГ е обявено за нищожно Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., с изх. № 02-220-6500/1648 от 23.09.2015 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", преписката е върната за ново произнасяне от органа при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила и ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на Д. Д. разноски по делото в размер на 1010 лева. За да достигне до този резултат Административен съд С.-град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Позовал се е и на нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК и е приел, че административният орган е постановил отново същия административен акт без да посочи конкретни и ясни причини за недопустимост на парцелите и без да изпълнил задължителните указания на съда дадени с Решение № 2241 от 04.04.2014 г. на Административен съд С.-град по адм. дело № 8434/2012 г., влязло в сила на 01.06.2015 г., след потвърждаването му от Върховния административен съд с Решение № 6315/2015 г. по адм. дело № 7060/2014 г. С цитираното решение е отменено първоначалното уведомително писмо и върната преписката на административния орган за повторно произнасяне, съобразно изложените мотиви. Предвид изложените мотиви първоинстанционният съд е обявил за нищожен административния акт. Така постановеното решение е неправилно. Безспорно по делото е установено, че за кампания 2011 г. земеделският производител Д. Д., гр. Б., УРН 331584, е подал Общо заявление за единно плащане на площ с УИН 22/170611/44427, с което е поискал подпомагане по СЕПП и НР1. С Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1648 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е отказано напълно подпомагане и по двете мерки. Уведомителното писмо е отменено с Решение № 2241 от 04.04.2014 г. на Административен съд С.-град по адм. дело № 8434/2012 г. и административната преписка е върната на компетентния орган за повторно произнасяне. Същото е потвърдено с Решение № 6315/2015 г. по адм. дело № 7060/2014 г. на Върховния административен съд. След връщане на преписката, административният орган е изискал становище от МЗХ и представяне на доказателства за извършените проверки. С писмо изх. № 13-4664/20.08.2015 г. заместник-министърът на земеделието и храните е предоставил на ДФ "Земеделие" Таблица със заявените за подпомагане от кандидата площи за кампания 2011 и причините за изключване на части от тях от "допустимия слой", както и относимите към спора протоколи от теренни проверки и снимки към тях. Въз основа на отговора на МЗХ, административният орган - изпълнителният директор на ДФЗ е издал процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-220-6500/1648 от 23.09.2015 г., предмет на оспорване пред АССГ, с което отново е отказано финансирането и по двете мерки, съответно по СЕПП сумата в размер на 42415,44 лева, а по НР1 - 12420,31 лева. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че административният орган при издаването на новото уведомително писмо е допуснал отново същите съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като отново не е посочил конкретни и ясни причини за недопустимост на парцелите. От мотивите на цитираните решения на АССГ и Върховния административен съд става ясно, че първото уведомително писмо е отменено, тъй като не е изяснена фактическата обстановка, с оглед на което преписката е върната на административния орган със задължително указание за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства относно процесните БЗС-та и извършване на съответна преценка за това дали са налице основания за подпомагане. Видно от приложеното процесно УП, същото е издадено в предвидената от закона форма, мотивирано е, като конкретните фактически и правни основания за причините за недопустимост на отделните парцела са изложени подробно в добавената последна колона на таблицата към УП. От направените допълнения става ясно, че причината за недопустимост на една част от парцелите (точно посочени в УП) е "неподдържане на площта в добро земеделско състояние съгласно специализирания слой "Площи подходящи за подпомагане за 2011 г. " като конкретно е описана в какво се изразява недопустимостта на площта, а за друга частта от тях се установява, че представляват застъпване, което не е отстранено в полза на кандидата, с правно основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. Съдът приема, че дадените с цитираните влезли в сила решения на АССГ и ВАС задължителни указания в конкретния случай са изпълнени от административния орган с възможните доказателствени средства, като се има предвид периода за който са дадени указанията - стопанската 2011 г. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че постановеният административен акт не съответства на материалноправните разпоредби на ЗПЗП. Съгласно чл. 30 от ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК). ИСАК се състои от: система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, система за идентификация на земеделските парцели, система за идентификация и регистрация на животните и интегрирана система за контрол. Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПЗП, системата за идентификация на земеделските парцели е географска информационна система и се създава въз основа на ортоизображения чрез дигитализиране на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства. В системата се включват данни от картата на възстановената собственост и регистрите към нея и се поддържа от Министерството на земеделието и храните, като на министъра на земеделието и храните е възложена организацията по създаването и актуализирането на цифровите изображения на физическите блокове. Специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" се обновява ежегодно чрез включване или изключване на площи с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Всяка година след приключване на обновяването Министерството на земеделието и храните оповестява включените в специализирания слой физически блокове и дава възможност за предложения и възражения от страна на земеделските производители и браншовите организации до министъра на земеделието и храните. След извършването на проверки на получените възражения и предложения Министерството на земеделието и храните изготвя окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните. Въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Настоящият състав не споделя мотивите в първоинстанционното решение, че административният орган ДФ "Земеделие" не може да се позовава на специализирания слой за 2011 г., тъй като оспореният административен акт е издаден на 23.09.2015 г., след влизане в сила на новата разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, съгласно която РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. По аргумент на цитираните разпоредби, Министерство на земеделието и храните е компетентният орган по създаване и поддържане на слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2011 г., като част от СИЗП. Този "слой" се приема от МЗХ по реда на издаване на общ административен акт. В случая специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2011 г. е одобрен със заповед № РД-09-1214 от 22.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните и е предаден на ДФ "Земеделие" на 28.02.2012 г., видно от писмо вх. № 02-0400/533 от 28.02.2012 г. Относно действието на одобрения специализиран слой следва да се отбележи, че ДФ "Земеделие" е обвързана при произнасянето по заявлението за подпомагане, с това дали са включени в специализирания слой заявените от земеделския стопанин парцела и в каква част, като в производство по оспорване на УП на ДФ "Земеделие" не може да бъде осъществен инцидентен контрол на заповедта на министъра на земеделието и храните относно одобряването или не на конкретната заявена площ на парцела, предвид на това, че актовете се издават от различни административни органи и съдебният контрол се осъществява от различни съдебни инстанции. Следва да се отбележи и това че в т. IV от заповед № РД-09-1214 от 22.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните, изрично е предвидена възможността за земеделските стопани да подават възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", в срок до 20.01.2012 г. При постъпили възражения Областните дирекции "Земеделие" са задължени да извършат необходимите проверки на физически блокове с оглед включването или невключването на определени площи. По делото няма данни, а и не се твърди жалбоподателят да е подавал възражения срещу обновения специализиран слой в дадения едномесечен срок. В тази връзка изводите на административния съд, че административният орган не може да се позовава на становището на МЗХ относно причините за изключване на парцелите от допустимия слой са необосновани, тъй като е налице обвързана компетентност при издаване на УП от ДФ "Земеделие", във връзка със заповедта на министъра на земеделието и храните, с която той е одобрил специализирания слой за съответната година. Необоснован е изводът в оспореното решение, че административният орган не е извършил проверки, поради което неговите изводи за недопустимост са останали необосновани. Подобно възражение има и в отговора по касационната жалба. Видно от оспореното УП, в колона 4 на таблиците на стр. 2 и 3 "Площ на парцела след извършване на ПнМ (ха)" липсват попълнени данни, от което следва, че проверка на място не е извършена и това не се спори по делото. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска, т. е проверките на място не са задължителни за всички земеделски производители, което следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая анализът е направен въз основа на административни проверки, а неизвършването на проверки на място не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото този вид проверки не са задължителни. Този факт се установява и от данните, обективирани в обжалваното уведомително писмо. В този смисъл не е налице неизпълнение на указания, дадени в предходно отменително решение. Неоснователно е и възражението в отговора по касационната жалба относно установеното в УП застъпването на площи. На първо място подобни задължителни указания, свързани с преразглеждане на застъпените площи в отменително решение не са давани. Следва да се отбележи и това, че в изготвеното и неоспорено заключение на СТЕ, допусната в първото първоинстанционно производство, изцяло е потвърдило констатациите на административния орган, относно недопустимите площи поради неотстранено в полза на земеделския стопанин застъпване, което обосновава липсата на дадени в този смисъл задължителни указания. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че оспореното уведомително писмо е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон и неговата цел. Противно на приетото от първоинстанционния съд, атакуваният пред него акт съдържа подробни съображения относно наличието на посочените в него основания за отказ от финансово подпомагане - "неподдържане на площите в добро земеделско състояние", съгласно утвърдения от министъра на земеделието и храните, специализиран слой "Площи, подходящи за подпомагане за 2011 г." и неотстранени застъпвания, при това в размер от 20% до 50%, при което правилно административният орган е приложил текста на чл. 58 на Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за СЕПП и чл. 16 от Регламент 65/2011 г. за НР1, според които разпоредби при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките от 20% до 50% - санкционираната площ е равна на установената. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не се установява съществен порок при постановяване на оспорения в първоинстанционното производство, административен акт, а оттам и че решението на АССГ, с което този акт е обявен за нищожен, е неправилно. При наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата, подадена от Д. Л. Д. от гр. Б., срещу уведомително писмо № 02-220-6500/1648/23.09.2015 г. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касационния жалбоподател направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, възлизащи общо на 400 лв. - по 200 лв. юрисконсултско възнаграждения, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в производствата пред Административен съд С.-град и пред Върховния административен съд. Видим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,