Решение № 6707 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12706/2017 г.

Решение № 6707 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12706/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 227 във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба на В. Г. А., против решение № 5483/28.09.2017 г., постановено по адм. д. № 2006/17 г. по описа на Административен съд гр. С. /АС/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК. Касаторът счита, че цялото предприятие на ЕТ е прехвърлено още преди възлагането на ревизията, като в изпълнение на чл. 77, ал. 1 от ДОПК е уведомил НАП за извършеното прехвърляне на предприятието е вписано в търговския регистър на 28.11.2014 г., от която дата се счита, че това обстоятелство е станало известно на третите добросъвестни лица. Твърди, че с прехвърлянето на предприятието съгласно чл. 15 от ТЗ правоприемникът поема както правата, така и задълженията на поетото предприятие на едноличния търговец. В тази връзка твърди, че носителят на задълженията е не той, а приобретателят на предприятието, като дейността по установяване на задължения следва да бъде извършена на приобретателя на предприятието, т. е. той не би следвало да е субект на извършената ревизия, което е съществено нарушение на административно производствените правила. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Б. излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт (РА) № Р - 22220215009506 - 091 - 001 от 12.07.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., с който на В. Г. А. са установени данъчно - осигурителни задължения за довнасяне в размер на 103 991,36 лв. и лихва за забава в размер на 37 978,78 лв., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ С., при ЦУ на НАП. От фактическа страна за установено съдът е приел, че ревизионното производство е образувано въз основа на надлежно възлагане, като в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Обсъдил е приетия по делото договор за покупко продажба на търговско предприятие, нотариално заверен, от 24.11.2014 г., с който жалбоподателят, в качеството му на едноличен собственик, управляващ и представляващ ЕТ "В. В. А." продава на "Кристобал" ЕООД сд управляващ и представляващ В.. Г. А. търговското предприятие на ЕТ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения за сумата от 100 лв. От фактическа страна за безспорно между страните, съдът е приел, че всички посочени в оспорения РА задължения за ЗО, УПФ, ДОО, ДДС са дължими, поради което е приел, че е налице единствено правен спор, а именно дали установените и вменени с оспорения РА задължения са дължими от жалбоподателя или от приобретателя на предприятието, което е прехвърлено на 24.11.2014 г. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 1 и чл. 14, ал. 2 от ЗДДФЛ, съответно чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ в относимата редакция от ДВ бр. 40 от 2012 г. и чл. 50, ал. 8 от ЗДДФЛ и е приел за безспорно, че по вменените задължения по ЗДДФЛ жалбоподателят е безспорно задължено лице. Съгласно КСО и чл. 40 от ЗЗО жалбоподателят е задължено лице, както за извършване на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, така и като осигурител в качеството си на ЕТ. Относно основния правен спор съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон и е приел, че кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Приел е, че е Приел е, че е неприложима разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ, тъй като липсва споразумение с кредиторите относно отговорността за задълженията на отчуждителя, която да изключва приложението на солидарната отговорност. Не на последно място съдът е приел, че в случая е неприложима хипотезата, при която отговорността е ограничена до размера на получените права при продажбата на предприятието, които според договора от 24.11.2014 г. са на стойност 100 лв. (цена според договора за прехвърляне на предприятие), тъй като съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ ограничаването на отговорността за задължения до размера на получените права се отнася до приобретателя, а не до прехвърлителя. В този смисъл съдът се е позовал на практика на ВАС: Решение № 7632 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9972/2011 г., VIII отд. и. Решение № 3472 от 25.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 12807/2007 г., I отд. и др.. На следващо място съдът е приел, че задължения обхващат само периодите, преди прехвърляне на предприятието, а именно 2009 г. - м. 11.2014 г., като за времето след прехвърляне на предприятието от 24.11.2014 г., а именно за м. 12.2014 г. до 09.2015 г. задължения по отношение на жалбоподателя не са установени. Съдът се е позовал на разпоредбата на че чл. 77, ал. 1 от ДОПК и е приел, че лицето има задължение за уведомление на НАП за извършеното прехвърляне, но изпълнението на това задължение не освобождава задълженото лице от солидарната отговорност, която носи за задължения, възникнали преди прехвърлянето на предприятието. Подробно съдът е обсъдил и възражението за изтекъл преклузивен срок по чл. 109 от ДОПК и е приел, че в случая от 01.01.2011 г. започва да тече пет годишния срок, в който може да се започне ревизия за установяване на задълженията, поради което към момента на започване на ревизията със ЗВР от 20.11.2015 г., този срок не е бил изтекъл. Решението е правилно, като постановено в съотвествие с материалния закон. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е във връзка с отговорността на физическото лице за задължения на ЕТ, чиито собственик е бил към момента на установяване на задълженията, но не е бил към момента на започване на ревизионното производство. В тази връзка основното възражение на касатора е, че не той, а приобретателят дължи заплащането на тези задължения, тъй като ЕТ е прехвърлен на 24.11.2014 г. много преди започване на ревизията и издаване на ЗВР от 20.11.2015 г. Позовава се на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ и в тази връзка посочва, че тъй като предприятието във връзка, с което са установени задълженията е прехвърлено като съвкупност от права, но и задължения, поради което твърди, че задълженията вече следва да се вменят на приобретателя. Посочената разпоредба е подробно обсъдена в обжалваното решение и правилно АС е приел, че същата е неприложима, тъй като липсва споразумение с кредиторите относно отговорността за задълженията на отчуждителя, която да изключва приложението на солидарната отговорност. С прехвърлянето на предприятието не отпада правосубектността на прехвърлителя му физическо лице и не се погасява неговото публично задължение /чл. 168 ДОПК/. Паричните задължения са носими /вж. чл. 68, б. "а" ЗЗД/, поради което от поредността на изискването на търсимите задължения по чл. 15, ал. 3, изр. 2 ТЗ не е обусловен друг извод. Спецификата на установяване на публични вземания с ревизионен акт предполага в хипотезата на универсално правоприемство по чл. 15 от ТЗ притезанието на приходната администрация да е концентрирано до прехвърлителя, правоприемника или солидарно за двамата. Изборът на една от страните по сделката с търговско предприятие, чрез посочването й като адресат в РА, не обуславя незаконосъобразност на утежняващия акт. Текстът на чл. 16а, ал. 1 от ТЗ не ограничав а със срок солидарната отговорност на прехвърлителя на предприятието на ЕТ по чл. 15, ал. 2 от ТЗ, а само е една допълнителна гаранция за кредиторите му за обезпечаване на изпълнението на вземанията им срещу него. В този смисъл Решение № 10723 от 21.12.2004 г. по адм. д. № 7165/2004 г. I отд. на ВАС, Решение № 14888 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 2041/2014 г., VIII отд. на ВАС, Решение № 7632 от 30.05.2012 г. по адм. д. № 9972/2011 г., VIII отд. на ВАС При прехвърляне на търговското предприятие, отчуждителят остава солидарно задължен с приобретателя и то именно в качеството си на физическо лице, т. к. с прехвърлянето той губи търговската си правоспособност /качеството ЕТ/. При прехвърляне на търговско предприятие, солидарната отговорност на отчуждителят и правоприемника не е ограничена със срок, по смисъла на чл. 15, ал. 3 от ТЗ. Този извод следва от уредбата във въпросните разпоредби. Шестмесечният срок по чл. 16а, ал. 1 и 2 от ТЗ е предназначен да даде възможност на кредитора на отчуждителят да се удовлетвори от имуществото, включено в отделно управляваното търговско предприятие на отчуждителят, преди това имущество (след изтичането на шестмесечния срок) да стане част от търговското предприятие на правоприемника. Това е срок за прилагане на определен самостоятелен способ за удовлетворяване на кредитора, и изтичането му преклудира единствено възможността на кредитора да се удовлетвори от отделно управляваното имущество на прехвърлителя, а не изобщо да загуби права спрямо него. Както в рамките на срока по чл. 16а от ТЗ, така и след изтичането му, кредиторът може по свой избор да не пристъпва към изпълнение или обезпечение върху отделно управляваното търговско предприятие, а да се обърне за удовлетворение на своето вземане към длъжника, като цялото имущество на последния ще служи за удовлетворение на вземането. С оглед на изложеното и при липса на други касационни доводи, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид крайният съдебен а кт и изричната претенция на касатора, В. Г. А., следва да заплати на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, сумата от 3 530 лева, юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,