Решение № 9020 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3361/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Янев, срещу Решение 651/15.02.2024 г. по адм. дело 727 по описа за 2023 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р 16001621004860 091 001/05.04.2023 г. на ТД на НАП, потвърден с Решение 225/22.06.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който за периода 2014 - 2018 г. са установени допълнително задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер 26 603,14 лв. главница и 11 385,86 лв. лихви и данъчната администрация е била осъдена за разноски. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че при обстойно изследване на приходите и разходите на РЛ за 2012 г. и 2013 г. е установено, че към 31.12.2013 г. то има отрицателно крайно салдо, поради което е направен и изводът, че към 01.01.2014 година. Т. не разполага с налични парични средства. Неправилно в изцяло кредитираната от съда ССчЕ е било посочено, че доходите от наем на лицето не са включени при формиране на началното салдо за 2014 година. Преводът от 35400 британски лири е посочен като разход, тъй като сметката не е била декларирана от Т. и няма данни да е негова. Мотивира се с това, че липсват доказателства за внасяни парични средства в България. Липсвали и доказателства, че сумата от 32 575 лв., представляваща преведена сума за покупка на имот, е върната на лицето. Излага подробни съображения в касационната жалба. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба С. И. Т., притежаващ [ЕГН] я е оспорил чрез адв. Бангеев, с подробни доводи, изложени в писмено становище. Моли за присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е РА Р 16001621004860 091 001/05.04.2023 г. на ТД на НАП, потвърден с Решение 225/22.06.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на С. Т. за периода 2014 - 2018 г. са установени допълнително задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер 26 603,14 лв. главница и 11 385,86 лв. лихви. По делото е установено следното: Ревизията за установяване задълженията на С. Т. по ЗДДФЛ е повторна във връзка с Решение 443 от 13.08.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив. С. Т. по справка от ЕСГРАОН е физическо лице с българско гражданство и с деклариран постоянен и настоящ адрес гр. Пазарджик, [улица]. Т. е едноличен собственик на капитала и представляващ МАЕРС - ГРУП ЕООД и съдружник в ДАЙМЪНД ПАЛАС ДЗЗД. Изпратено е Искане за обмен на информация по реда на чл. 25 от СИДДО с Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия с изх. 04-01- 1441/07.12.2021 г. Получен е отговор от данъчната администрация на Великобритания с вх. 04-01-1941 #2/07.03.2022 г., в който е посочено, че С. Т. е вписан в техните данъчни регистри като самоосигуряващо се лице с дейност строител, бояджия и декоратор. Представени са данни за размера на данъчната основа и платения данък и социални осигуровки от лицето в за периода 2014 г. - 2019 година. Към отговора на британската администрация са приложени копия на данъчните декларации за същия период, които са съхраняват в техните регистри. Изискана е информация за задграничните пътувания на С. И. Т. за периода 01.01.2014 г. -31.12.2018 година. Според данните, предоставени от МВР, са регистрирани влизания и излизания от лицето, като за по-голяма част от влизанията и излизанията няма данни към коя държава са, тъй като са регистрирани на ГКНП Аерогара София и Пловдив. По данни от представената справка органите по приходите са направили извод, че С. Т. е пребивавал на територията на България повече от 183 дни: през 2014 г. - 354 дни; през 2015 г. - 355 дни; през 2016 г. - 348 дни; през 2017 г. - 351 дни; през 2018 г. -344 дни. В хода на ревизията е установено, че лицето С. Т. има постоянен адрес в Република България, притежава недвижими имоти, и управлява собствеността си от територията на Република България. За ревизирания период е установено, че ЗЛ притежава множество банкови сметки в Инвестбанк АД, Експресбанк АД, КТБ АД, ОББ АД, Юробанк България АД, Уникредит Булбанк АД, ПроКредит Банк ЕАД, ПИБ АД, които са открити в ревизирания период. Органите по приходите са направили извод, че центърът на жизнените интереси на С. Т. се намира в Република България и той е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ и Спогодбата между Правителството на Република България и Обединено Кралство Великобритания за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Установено е, че лицето е придобило недвижими имоти през ревизираните периоди. Също така С. Т. е внасял парични средства в дружеството, на което е едноличен собственик, както и е заплащал изцяло за своя сметка разходи, извършени от дружеството. Ревизираното лице е посочило като източник на доходи за покриване на разходите за придобиване на движимо и недвижимо имущество, както и на вноски в дружеството му и по банковите му сметки, реализирани приходи във Великобритания, за което е предоставил единствено подадени декларации за получени доходи. Органите по приходите са изискали от С. Т. данни за внесени в страната парични средства или направени преводи по банковите му сметки, но лицето не е представило такива. До приключване на ревизията от С. Т. не са представени доказателства в подкрепа на декларираните данни, че направените разходи от лицето са покрити със средства, придобити във Великобритания. При тези обстоятелства ревизиращият екип е приел, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. На С. Т. на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е връчено уведомление и е връчена за попълване декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, относно данни за имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица. В резултат на направената съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и получени от него доходи е установено несъответствие, както следва: за 2014 г. в размер на 16 551,32 лв.; за 2015 г. в размер на 52 083,47 лв.; за 2016 г. в размер на 73 391,94 лв.; 2017 г. в размер на 56 044,24 лв.; 2018 г. в размер на 72 356,69 лв. След тези констатации органите по приходите са приели за облагаем доход и основа за облагане на лицето установеното несъответствие и са изчислили допълнителен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 26 603,14 лв., с прилежащите лихви за просрочие в размер на 11 385,86 лева. Съдът изцяло е кредитирал заключението на вещото лице по назначената ССчЕ и показанията на разпитаните свидетели. За да отмени като незаконосъобразен процесния РА административният съд е приел, че доходите от Великобритания и източниците им са надлежно установени и че не е налице превишение на разходите над получените парични средства. Решаващият състав е стигнал до извод, че неправилно органите по приходите са игнорирали доходите на РЛ от Великобритания от ревизирания период. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява първоинстанционното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Законосъобразно ревизията е била проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК при доказано наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т. 7 ДОПК. Органите по приходите са изследвали приходите и разходите на лицето за 2012 г. и 2013 г. и са стигнали до обоснования извод, че Т. не е разполагал с налични парични средства в брой към 01.01.2014 година. Противно на изложеното в заключението на вещото лице, приходните органи са съобразили получените от лицето доходи от наем през 2012 г. и 2013 г. видно от л.67 и л.68 от РД. Неправилно и необосновано в тази връзка е посочено, че наличните парични средства в брой към 01.01.2014 г. са в размер 45 278,53 лв., която сума представлява левовата равностойност на нетния доход на лицето в британски лири. Представените декларации за доходи от Великобритания не са достатъчни, за да се приеме за доказано внасянето на посочените суми в България в брой или по банкови сметки. Кредитираните от съда показания в насока, че Т. е внасял в България парични средства в брой, са общи и неподкрепени с други доказателства. Следва да бъде посочено, че неправилно сумата от 35 400 британски лири (86331,83 лв.) е изключена в ССчЕ от разходната част на съпоставката за 2014 година. Преводът обосновано е квалифициран като разход от органите по приходите, защото сметката, по която е извършен трансферът във Великобритания, не е декларирана от С. Т., като не са представени пълни данни за движенията и наличностите по нея. Също така, на 13.01.2014 г. от банкова сметка, собственост на Т., е наредена сума в размер на 32 575 лв. с основание покупка имот. Неправилно са кредитирани показанията на К., която твърди, че имотът е нейна собственост и парите, които С. Т. е превел, са му били възстановени. Липсват представени убедителни доказателства в тази насока. Съдът неправилно е преценил за достоверни и убедителни показанията на свидетелката Г. Т.-Д., според която тя е заплащала разходите за консумативи за жилището на Т., находящо се в гр. Пазарджик, [улица]. Липсват други доказателства в тази насока. Въз основа на изложеното и достигайки до различни правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу РА като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която Дирекция ОДОП Пловдив е осъдена на разноски. С оглед на резултата по спора и направеното искане от касационния жалбоподател, в полза на данъчната администрация следва да бъдат присъдени сторените разноски пред двете съдебни инстанции. На приходната администрация следва да бъдат заплатени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 3 689,10 лв. и за държавна такса в размер на 303,91 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 3 689,10 лева. Общо С. Т. следва да заплати на НАП разноски в размер на 7 682,11 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение