Решение № 584 от 3.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1090/2008 г.

Решение № 584 от 3.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1090/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Ж., М. А. И. и С. К. Ц. и З. И. А., от гр. В., и касационна жалба на Ж. С. Ж. от с. гр. срещу решение от 4.06.2007 год., постановено по гр. дело № 1148/2005 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение, постановено по гр. д. № 3779/2004 г., с което по молба на М. Л. Х. срещу етажните собственици Е. Д. Ж., Ж. С. Ж., М. А. И., С. К. Б., З. И. А., А. М. А., В. М. С., Г. А. Д., Н. И. Т., А. Т. А. и С. А. М. са отменени като незаконосъобразни решенията на ОС на етажните собственици на обекти в жилищната сграда, находяща се в гр. В., бул. "..." № 34, проведено на 30.08.2004 год. на осн. чл. 15 ПУРНЕС (отм.) на ищцата са присъдени разноски. С първата касационна жалба се застъпва становище, че въззивният съд неправилно в закрито заседание от 4.01.2006 год. е конституирал като страни по делото останалите етажни собственици, които не са взели участие в производството пред районния съд, вместо да обезсили като недопустимо или да отмени решението на районния съд като постановено при съществено процесуално нарушение и да постанови ново решение по съществото на спора. Правят се оплаквания, че съдът необосновано е приел наличие на нарушена процедурата по свикване на Общото събрание. Посочват, че в обжалваното решение не е обсъден довода им, че събранието е било свикано от 1/5 от собствениците на отделни обекти в сградата, а именно от Е. Ж. и А. М., което е в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ПУРНЕС, както и че неправилно е приел, че събранието не е проведено при необходимия кворум. Касаторите молят решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Касаторът Ж. С. Ж. прави оплаквания, че съдът неправилно го е включил в списъка на собствениците на обекти в етажната собственост, доколкото апартамента е лична собственост на неговата съпруга. Счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, поради което решението постановено по отношение на него е процесуално недопустимо и следва да се обезсили. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че Е. Ж. не е управител, както и че реда за свикване на Общото събрание е бил спазен, доколкото е свикано от 1/5 от етажните собственици. Прави оплакване, че при преценка на кворума, при който е проведено събранието съдът не е отчел обстоятелството, че е бил упълномощен от В. С. да я представлява на това събрание. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответницата по касационните жалби М. Л. Х. оспорва същите чрез процесуалния си представител адв. П. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответниците по касационната жалба на Ж. С. Ж. - Е. Д. Ж., М. А. И. и С. К. Ц. и З. И. А., всички от гр. В. не оспорват касационната жалба. Останалите ответници по касационните жалби К. И. С., М. К. С. и А. К. С. /конституирани на мястото на В. С., като нейни наследници/ Г. Д., Н. Т., А. А. и С. М., не вземат становище по жалбите. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от страни имащи право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Изложените доводи и оплаквания и в двете касационни жалби обосновават касационните основания за отмяна по чл. 218б, б. "в" ГПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от една страна общото събрание не е свикано по предвидения в чл. 6, ал. 1 от ПУРНЕС ред, доколкото по делото не е установено, че свикалата го Е. Ж. към датата на поканата за събранието, е имала качеството на управител. От друга страна съдът е приел, че въпросите, които са били предмет на разглеждане на събранието са били от компетентността на Общото събрание на собствениците по чл. 4 ПУРНЕС и че на събранието не е бил налице предвидения по чл. 9а, ал. 3 от ПУРНЕС кворум за да бъдат взети валидни решения. На тези основания съдът е приел, че обжалваните решения са били опорочени и е потвърдил решението на районния съд за тяхната отмяна. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба на Е. Д. Ж., М. А. И. и С. К. Ц. и З. И. А., че съдът в нарушение на процесуалните правила е конституирал за пръв път пред въззивната инстанция, останалите етажните собственици, които не са участвали в производството пред първата инстанция. Доколкото решението по делото следва да бъде еднакво по отношение на всички етажни собственици, същите имат качеството на необходими другари в процеса. С оглед на това и съгл. т. 17 от TP № 1/2000 г. постановено по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК ако всички необходими другари не са били конституирани в първата инстанция, същите следва да бъдат конституирани от въззивния съд като инстанция по същество, което в случая е било сторено. Въззивният съд правилно е приел, че събранието не е било свикано по предвидения в ПУРНЕС ред. Представените пред двете инстанции доказателства не установяват качеството на управител на касаторката Е. Ж. Такъв е бил избран на последващо събрание, проведено на 13.09.2004 год., видно от представения пред въззивната инстанция протокол. Наведените в двете касационни жалби твърдения, че събранието е било свикано при усл. на чл. 6, ал. 2 от ПУРНЕС по искане на 1/5 от собствениците е голословно и не намира опора в доказателствата по делото. Видно от представената пред първата инстанция покана, събранието е било свикано еднолично от Е. Ж. Обстоятелството, че в дневния ред е бил включен въпрос, поставен друг етажен собственик - А. М. А., не може да обоснове извод, че събранието е било свикано от двамата етажни собственици. Правилни са изводите на въззивният съд и относно това, че събранието не е проведено при предвидения в чл. 9а от ПУРНЕС кворум. Действително данните по делото сочат на това, че етажната собственост разполага със 9 самостоятелни обекта - девет жилища /едно от които преустроено в ателие/ и два магазина, а не 10 такива, както е приел въззивният съд. Това е така, доколкото А. Т. А. и Н. Т. се явяват собственици на един апартамент, независимо, че правата си в него са придобили на самостоятелно основание. Съгласно чл. 7а от ПУРНЕС, в общото събрание, собственикът на един или повече самостоятелни обекти /жилище, ателие, гараж и др./ има право на един глас, а съсобствениците заедно имат право на един глас. При съпружеска имуществена общност съпрузите заедно имат право на един глас като правото на глас се упражнява от съсобственика, съпруга или техен представител, който присъства на събранието. По делото няма данни някой от етажните собственици да собственик на няколко самостоятелни обекта в етажната собственост. При това положение за да е налице изискуемия от закона кворум, в събранието е следвало да участват седем / 7 /собственика или техни пълномощници. Видно от протокола на събранието са присъствали А. М. А., А. М., Е. и Ж. Ж., Н. Т. и К. Б. като ползувател и пълномощник на дъщеря си М. И. Последната няма право на глас, доколкото заедно със съпруга си К. Т. Б. са дарили на дъщеря им С. К. Б. собствения си апартамент, находящ се в процесната сграда / нот. акт № 93, том II, peг. № 3639, нот. д. № 228/2001 г./и са запазили правото на ползване върху него пожизнено, но по делото няма данни С. Б. да е упълномощавала майка си К да я представлява на общото събрание. Ж. Ж. е имал право да участва в гласуването като пълномощник на В. С., за което по делото е представено пълномощно, макар и това да не е изрично посочено в протокола. Същото се отнася и за А. М., която е разполагала с пълномощно от етажния собственик и неин син С. М. При това положение, на събранието са присъствали лично и надлежно упълномощени общо петима души с право на глас, поради което събранието не е имало необходимия кворум и взетите от него решения са незаконосъобразни. Неоснователни са оплакванията на касатора Ж. Ж. относно това, че постановеното по отношение на него решение е недопустимо. По делото не е установено дали жилището, което същият обитава е индивидуална собственост на неговата съпруга или представлява семейна имуществена общност. По изложените съображения обжалваното решение не страда от пороци водещи до неговата отмяна и същото следва да бъде потвърдено. Искането на адв. П като процесуален представител на ищцата - ответница по касация - М. Х. за присъждане на разноски е неоснователно. Така както са поискани - за направени транспортни разходи, същите не следва да се присъждат. Съгл. чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.), страната в чиято полза е решено делото, може да претендира само разноските по производството, които не включват пътните разходи на адвоката. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.