Решение № 1569 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3699/2017 г.
ВАСIII отделение06.02.2018 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 114 от 09.01.2017 г. постановено по адм. дело № 1661/2016 г. по описа на Административен съд С.-град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - С. град. ОТМЕНЯ определение № 809 от 07.02.2017 г. по същото дело. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1569 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3699/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на М. А. А., чрез пълномощника адв. Велинов, против решение № 114 от 09.01.2017 г. постановено по адм. дело № 1661/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на решението. Алтернативно се поддържа становище за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като предявения иск бъде уважен изцяло. Ответната страна - Дирекция за национален строителен контрол, чрез пълномощника В. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозирания писмен отговор. Подадена е и касационна жалба от М. А. А. срещу определение № 809 от 07.02.2017 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на постановеното решение по отношение на претендираната законна лихва. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, по съображения, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе Върховният административен съд, в настоящия състав, взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от касационния жалбоподател М. А. срещу Дирекция за национален строителен контрол, с която се претендира ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Иска се основава на вреди, претърпени от отменената по съдебен ред Заповед № ДК-11- Сф-1/06.01.2015 г. на Началника на РО НСК "Столична област" при РДНСК "Югозападен район", с която е отменено разрешение № 9/15.01.2015 г. за строеж записан като "Вилна сграда със ЗП-89.22 кв. м. и РЗП- 157.26 кв. м. в ПИ № 112, м. мало равнище, землището на с. Г. Окол, общ. Самоков. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск в претендирания размер, като неоснователен и недоказан. Прието е, че исковата молба е подадена от лице с активна процесуална легитимация, съдържа твърдения за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на административни органи. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства от страните, като са събрани посочените такива. След събирането им решаващият съд е приел за изяснена фактическата обстановка по делото въз основа на която е направил своите правни изводи. При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационната жалба пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица - чл. 203 от АПК. Неправилен е изводът на съда в обжалваното решение, че в случая предявения иск за причинени неимуществени вреди, се основава на незаконосъобразно действие на органи и длъжностни лица на ответниците в изпълнение на административна дейност. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че претендираните неимуществени вреди се основават на отменен административен акт- Заповед № ДК-11- Сф-1/06.01.2015 г. на Началника на РО НСК "Столична област" при РДНСК "Югозападен район", с която е отменено разрешение № 9/15.01.2015 г. за строеж записан като "Вилна сграда със ЗП-89.22 кв. м. и РЗП- 157.26 кв. м. в ПИ № 112, м. мало равнище, землището на с. Г. Окол, общ. Самоков. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото съдебното решение, предмет на касационна проверка, е постановено по непредявено с исковата молба основание, то е недопустимо. Предявеният иск е при изпълнение на изискванията за допустимост по чл. 204, ал. 1 АПК, а именно след отмяната на административния акт по съдебен ред, а не, както е приел съдът по реда на ал. 4 на чл. 204 АПК- в хипотезата, при която подлежи на изследване незаконосъобразността на действието или бездействието на административния орган. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася до оплакванията за неправилност на обжалваното съдебно решение, които са наведени в касационните жалби. Решението следва изцяло да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което бъде постановено друго при спазване на указанията, дадени по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. При този изход на спора, атакуваното определение № 809 от 07.02.2017 г. по същото дело следва да бъде отменено, без да бъдат обсъждани основанията за неговото постановяване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение