Решение № 10625 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10274/2018 г.

Решение № 10625 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10274/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. Петрова, против решение № 143 от 13.07.2018 г., постановено от Административен съд - Ямбол, четвърти състав, по адм. д. № 72/2018 г. С жалбата и с писмена молба от 11.06.2019 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно извършената оценка по критерия за подбор № 8.3. Касаторът счита, че не може да се приеме заключението на вещото лице - архитект. Изразява твърдение, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че при приемане на втората експертиза не е докладвана молба, изпратена по ел. поща, в която становище по експертизата от страна на ДФ "Земеделие" не било изразено. С оглед на това касаторът намира за неправилен изводът на съда, че двете експертизи са приети без възражения от ответния административен орган. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на първоинстанционната жалба. Заявява искане за присъждане на сторените по делото разноски в двете съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ответника по касационната жалба. Ответникът - И. К. оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Кожухарова, която с писмен отговор от 13.08.2018 г. и писмена молба от 05.06.2019 г. пледира за оставяне в сила обжалваното решение и за отхвърляне на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът правилно е приел, че административният орган незаконосъобразно е преценил, че не следва да се предоставят на кандидата за подпомагане 10 точки по критерий 8. 3 "Проекти с инвестиции в строителство или обновяване на сгради, помещения или на друга недвижима собственост, пряко свързани с производство, съхраняването и подготовката на продукцията за продажба, включително съоръжения, оборудване и машини различни от земеделска техника, които са монтирани в тях", до който извод съдът е достигнал след като се е позовал на заключенията на назначените по делото съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, съгласно които допустимите инвестиционни разходи по проекта, свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост, са на обща стойност 218 979.72 лева, което представлява 79.41 % от общата стойност на предвидената инвестиция. Спред участващия по делото прокурор административният орган е издал заповедта и в противоречие с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9/2015 г., тъй като по делото липсват доказателства, че преди издаването й е приключил процесът на реално договориране по мярката, разписан в чл. 41 от същата наредба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 143 от 13.07.2018 г. е отменена по жалба на И. К. заповед № 03-РД/6970 от 19.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие"; Държавен фонд "Земеделие", гр. София е осъден да заплати на И. К. разноски по делото общо в размер на 3720 /три хиляди седемстотин и двадесет/ лева; преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", гр. София, за ново произнасяне по заявление на И. К. за подпомагане по ИД № на проект 28/04/1/0.0.1476, УРН 360056. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Ямбол е приел, че процесният акт е издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в рамките на неговите правомощия, съобразно разпоредбите на чл. 20а ЗПЗП и § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, поради което издателят на акта притежава необходимата материална компетентност. Констатирано е, че атакуваната заповед е издадена на основание чл. 20а ал. 2 ЗПЗП и чл. 42, ал. 1 за прилагане на подмярка 4. 1"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4"Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., като на основание чл. 39, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е разпоредено, че заявлението за подпомагане следва да получи пълен отказ за финансиране поради недостатъчен бюджет по подмярката. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че в заповедта е вписано, че вследствие на цитираните редукции, сумата на допустимите инвестиционни разходи по проекта възлизат на 218979, 72 лева, защото за разходи по критерий 8. 3. са признати само част от допустимите разходи за обект Склад за съхранени на концентриран и и груби фуражи, понеже според обяснителната записка в част "Архитектурна" от цялата сграда със застроена площ 370 кв. м. една част - 223 кв. м. е предвидена за склад, а 147 кв. м. представлява гараж, поради което от допустимите разходи за обекта са извадени разходите за гаражни врати, които се отнасят само за гаража и останалата сума е разделена за двете помещения пропорционално на техните площи. С оглед на това размерът на спорните инвестиционни разходи, свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост и/или съоръжения, оборудване и машини различни от земеделска техника, които са монтирани в тях, съгласно условията на 8. 3. възлизат на 100 188, 89 лв, което според издателят на процесната заповед представлява 45, 75 % от инвестициите по проекта. След като е извършил подробен фактически и правен анализ на относимите обстоятелства и се е позовал на приети без възражения съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, първостепенният съд е преценил процесният административен акт като незаконосъобразен, защото изложените в него факти не отговарят на действителните такива. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Тава е така, защото Административен съд- Ямбол точно е констатирал, че заявлението за подпомагане на земеделския производител е получило 48 бр. точки при извършеното класиране, предвид критериите за подбор, посочени в чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4"Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., който брой е недостатъчен за финансиране в процесния период на прием на заявления за подпомагане по подмярката. В мотивите на процесната заповед е отразено, че проектът на кандидата е оценен според критериите за подбор, посочени в чл. 30, ал. 1 и приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9, по следния начин: 1. / За заявени от кандидата 19 броя точки по критерия за подбор посочен в т. 1. 2 "Проекти с инвестиции и дейности насочени в сектор "животновъдство" от приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 са присъдени 19 броя точки; 2. / При заявени от кандидата 5 бр. точки, за критерия "Проекти, при които одобрените инвестиции и дейности води до осигуряване на допълнителна заетост в земеделските стопанства" от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 са присъдени 5 броя точки; 3. / 10 точки е оценен и критерия Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на селските райони"; 4. / За критерия за подбор " Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на необлагодетелствани райони с природни и други ограничения" 9 точки; 5. / По критерия за подбор " Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на места по Натура 2000" от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 са присъдени 9 точки; 6. / При заявени от кандидата 10 броя точки, поради претендирано съответствие с критерия за подбор, посочен в т. 8. 3 "Проекти с инвестиции за строителство инвестиции за строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост, пряко свързани с производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба, включително съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях. " от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. са присъдени 0 точки, понеже част от заявените разходи, отнасящи се до този критерий, не са одобрени за подпомагане. В резултат на гореописаните редукции сумата на допустимите инвестиционни разходи по проекта са изчислени на 218, 979, 72 лв., тъй като издателят на оспорената заповед е счел, че размерът на инвестиционните разходи, свързани със строителството или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост и /или съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях, съгласно критерий 8. 3 възлизат на 100 188, 89 лв, което представлява 45, 75% от инвестициите по проекта, с оглед на което точките по този критерий се отнемат. В процесния адм. акт е изложено, че за разходите по критерий 8. 3 са признати част от допустимите разходи за обект Склад за съхранение на концентрирани и груби фуражи, доколкото в обяснителната записка в част "Архитектурна" от цялата сграда със застроена площ 370 кв. м. частта от 223 кв. м. е предвидена за склад, а друга част от 147 кв. м. представлява гараж. По тази причина от допустимите разходи за обекта са изключени разходите за гаражни врати, които според адм. орган, се отнасят единствено за гаража, а останалата сума е разделена за двете помещения пропорционално на техните площи. Съдът е допуснал две експертизи: с вещо лице архитект и с вещо лице икономист-счетоводител, с оценителска правоспособност на земеделски земи, търговски предприятия и трайни насаждения. В СТЕ изслушаният експерт е установил, че се касае за техническата грешка, която в уведомителното писмо изх. № 01-6500/5386 от 10.08.2017 г. за непълноти и грешки на ДФ"Земеделие" изобщо не фигурира. Вещото лице е дал заключение, че констатираният пропуск не променя съществото на проекта и прилага към СТЕ снимков материал, от който е видно, че в спорния обект няма никакви гаражи и същият се стопанисва именно като склад за концентриран фураж. Освен това експертът категорично се е произнесъл, че според техническите чертежи и количествени сметки няма предвиден за строеж "гараж" в обект "склад за съхранение на концентрирани и груби фуражи" в УПИІХ-52 кв. 15 по плана на с. Ситово, община Болярово, област Ямбол. Чрез изслушаната СИЕ безспорно е установено, че за размер на инвестицията по критерий 8. 3. следва да се приемат одобрените от ДФ "Земеделие" инвестиционни разходи за строително-монтажни работи за склад за съхранение на концентрирани и груби фуражи 370 кв. м застроена площ, възлизащи на 173 900, 00 лв. При така установените обстоятелства, административният съд е извел обоснован извод, че процентното съотношение на размера на инвестиционните разходи за СМР – 173 900, 00 лв. спрямо установените като допустими разходи по проекта – 218 979, 72 лв. възлиза на е 79, 41%. Това означава, че при така извършените изчисления от изслушаните експерти инвестиционните разходи отговарят на условията, зададени в критерий 8. 3 и точките по този критерий са 10 точки. Първостепенният съд се е мотивирал, че двете експертизи са приети без възражения, поради което решаващият съдебен състав ги е кредитирал като обективни, всестранни и пълни. В касационната жалба, предмет на настоящото дело, се заявява, че не може да се приеме заключението на вещото лице - архитект и касаторът развива тезата, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато с това, че при приемане на втората експертиза - СИЕ не е докладвана молба, изпратена по ел. поща, в която ДФ" Земеделие" не бил изразил становище. От тук касаторът извежда заключение за неправилен извод на първоинстанционния съд, че двете експертизи са приети без възражения от ответния административен орган. Настоящият съдебен състав не възприема тази теза и намира, че е недопустимо едва в касационното производство административният орган да възразява срещу приемането на двете експертизи и да изразява несъгласие с тях. Следва да се има предвид, че ДФ"Земеделие" е бил редовно призован за съдебно заседание на 25.05.2018 г., когато е приета СТЕ и за съдебно заседание, проведено на 22.06.2018 г., когато е приета СИЕ. В горепосочените две заседания не се е явил процесуален представител на ответника в първоинстанционното производство. Следователно от страна на ДФ"Земеделие" не е изразено никакво възражение или несъгласие, не е поискано назначаване на повторна, допълнителна или тройна СТЕ, съответно СИЕ. По отношение на твърдението на касационния жалбоподател, че първостепенният съд не е докладвал молба на процесуалния представител на ДФ"Земеделие" касационният съдебен състав счита, че в случая не е налице релевираното нарушение на съдопроизводствените правила. Това е така, защото от л. 537 и л. 538 по адм. д. № 72/2018 г. е видно, че сочената от касатора молба е получена по електронна поща на 22.06.2018 г. в 10, 03 ч. Съдебното заседание е насрочено и проведено на същата дата в 10 ч. и по делото няма никакви данни, че визираната молба е била донесена и докладвана на съдията при провеждане на съдебното заседание. От съществен значение в случая е обстоятелството, че в цитираната молба изобщо не се съдържа изявление за оспорване на някоя от двете експертизи, а е вписано, че се предоставя на съда и е заявено, че страната няма доказателствени искания. При това положение следва да се приеме, че при приемане на визираните по-горе СТЕ и СИЕ, които правилно и законосъобразно са приети и са мотивирали първоинстанционния съд, не е допуснато твърдяното от касационния жалбоподател нарушение, защото съдът е действал изцяло в съответствие със съдопроизводствените правила. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните в касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата своевременно поисканите разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Тъй като касаторът е заявил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, касационният съдебен състав намира, че то е основателно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на ответника, се редуцира на 500 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на правния спор. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,