Решение № 12842 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8372/2016 г.

Решение № 12842 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8372/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П. против решение № 304/20.06.2016 г., постановено по адм. дело № 143/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Х. К. А., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане в полза на Националното бюро за правна помощ адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 228 АПК вр. с чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 7 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Решение № 2153-14-12/26.01.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-П. и потвърденото с него Разпореждане № 2/30.09.2015 г. на Ръководителя "Пенсионно осигуряване" ("ПО"), и връща делото като преписка на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ-П. за издаване на ново разпореждане по заявлението на Х. К. А., при съобразяване с мотивите на решението, в 14-дневен срок от влизането му в сила. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт, решаващият съд установява, че със заявление от 24.06.2015 г. оспорващият е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), която с Разпореждане № 2/30.09.2015 г. на Ръководител ПО, при зачетен осигурителен стаж от III категория труд 37 г. 08 мес. 07 дни и навършена възраст 63 год. и 08 мес., е отпусната по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, считано от 27.12.2014 г. - датата на придобиване право на пенсия за ОСВ. Съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО през 2014 г. мъжете придобиват право на лична пенсия за ОСВ при навършена възраст 63 год. 08 мес. и придобит осигурителен стаж 37 г. 08 мес. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО (в редакцията в сила от 01.01.2014 г., понастоящем отменена от 01.01.2016 г.), до 31.12.2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за ОСВ три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски стаж 25 г. и 08 мес. за жените и 30 г. и 08 мес. за мъжете. Разпоредбата на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО определя, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, се изплащат пенсии за ОСВ от фонд "Пенсии" и добавка от учителски пенсионен фонд в размер на 0.33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноски във фонда след придобиване на право на пенсия по ал. 1. С Разпореждане № 2/30.09.2015 г. на Ръководител ПО, към размера на отпуснатата лична пенсия за ОСВ на А., не е включена добавка от Учителски пенсионен фонд по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. Именно от последното не е бил доволен оспорващия, поради което е подал жалба срещу разпореждането до Директора на ТП на НОИ-П. с искане да му бъде отпусната добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. Директорът на ТП на НОИ-П. е отхвърлил жалбата с мотив, че периодът от 01.11.1981 г. до 30.07.1991 г., когато А. е изпълнявал длъжността "лектор по изобразително изкуство" в Окръжен пионерски дом-П., не може да бъде признат за учителски осигурителен стаж по смисъла на чл. 19, ал. 1 от НПОС, поради което не е налице правото по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО и съотв. правото по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. Не се спори по делото, а и се установява от доказателствата, че А. е отговарял и на двете кумулативни условия за отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Не се спори още, че А. е отговарял и на изискванията за заемане на длъжността "Преподавател". Спорен от правна страна е въпроса следва ли стажът на А. през периода 01.11.1981 г. до 30.07.1991 г., когато е изпълнявал длъжността "лектор по изобразително изкуство" в Школа по живопис и графика при Окръжен пионерски дом-П., да бъде зачетен като учителски стаж, и оттам дали има право на добавка от Учителски пенсионен фонд към размера на личната пенсия за ОСВ. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд приема, че поради качеството на пионерските домове и школите създадени в тях, а именно на извънучилищни заведения с приравнени права, категоризиране и заплащане, положеният в тях преподавателски стаж от А. следва да се категоризира като учителски, след като лицето отговаря и на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. В заключение е обоснован извод, съобразно който положеният за периода 01.11.1981 г. до 30.07.1991 г. стаж на длъжност равнозначна на учителската, следва да бъде зачетен за учителски, след което пенсионният орган е необходимо да извърши преценка относно наличието на условията за отпускане на добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО към размера на отпуснатата лична пенсия за ОСВ на оспорващия. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти, които не се оспорват от страните и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение без необходимост да ги преповтаря. Правилно и по аргумент от § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, решаващият състав приема, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, на която се позовава касатора, тъй като същата е материалноправна и не може да преурежда съществували трудови и осигурителни правоотношения. През спорния период - от 01.11.1981 г. до 30.07.1991 г. не съществува легално определението за понятието "учителски стаж", последното е въведено с изменението на чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите - ДВ бр. 40 от 1991 г. Действащата по време на полагане на процесния стаж нормативна уредба е Наредба № 8 за назначаване и освобождаване от длъжност на учителските кадри (обн. 1978 г., отм. 1991 г.), Указ № 330 за народната просвета (Обн. - Известия, бр. 90/1954 г.). и Правилник за школите по изкуствата (обн., ДВ, бр. 13 от 13.02.1981 г.). Според чл. 15 от Указ № 330, в помощ на училището се създават пионерски дворци и домове, станции, лагери, детски и юношески спортни школи, детски библиотеки и други извънучилищни учреждения и се организират разнообразни форми на извънкласна и извънучилищна работа. Съгласно чл. 1 от Правилника за школите по изкуствата (ПШИ), тези школи са извънучилищна специализирана форма на обучение и имат за главна задача да осъществяват всенародната програма за естетическо възпитание на подрастващите. По силата на разпоредбата на чл. 2 ПШИ, като извънучилищни заведения те се приравняват по права, категоризиране и заплащане с пионерските домове, ученическите спортни школи и другите извънучилищни и учебно-възпитателни заведения. Нормата на чл. 4 от ПШИ установява възможността тези учебни заведения да се организират от общинските народни съвети, народните читалища, профсъюзите и други домове на културата при условията и по реда определени със самия правилник. Това нормативно решение е обусловено от организацията на учебния процес, начина на провеждане на заниманията, изискванията към преподавателите и учащите се в школите и пр. обстоятелства, които са съпоставими с изискванията към училищните форми на обучение. В качеството им на извънучилищни заведения с приравнени права, категоризиране и заплащане с пионерските домове, ученическите спортни школи и другите извънучилищни учебно-възпитателни заведения положеният в тях преподавателски стаж при действието на визираната нормативна уредба следва да се категоризира като учителски. Съгласно чл. 44 от ПШИ обучението в тях се осъществява по утвърдени учебни планове, а урокът е основна форма на учебно-възпитателна работа. Преподавателите в тези школи са задължени от чл. 24 от ПШИ да изработват годишни и срочни планове за разпределението на учебния материал, да вписват редовно взетия учебен материал в дневника (материалната книга), да следят за редовното посещение на учебните занятия, да присъстват на заседания на преподавателския съвет и др. Т. е. все изисквания съпоставими с тези към училищните форми на обучение. Предвид изложеното, при анализа на събраните писмени и гласни доказателства решаващият съд правилно обосновава извода, че А. е осъществявал своята дейност съобразно изискванията на действащата нормативна уредба за този период, както и е извършвал задълженията посочени по-горе за преподавателите, т. е. положения от него труд за този период като "лектор по изобразително изкуство" следва да се счита приравнен на преподавателски. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, по който е осъществена правната помощ, на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. чл. 144 АПК във вр. чл. 78, ал. 7 от ГПК отговорността за разноските следва да се понесе от касатора. На основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ТП на НОИ - П. следва да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ разноски в размер на 350 лева (триста и петдесет лева) - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,