Решение № 2687 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8181/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадени от Национална агенция за приходите (НАП) против решение 2294 от 08.04.2024 г., постановено по адм. д. 8747/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която НАП е осъдена да заплати на Б. С. Г. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта с присъдените разноски. Касаторът поддържа неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания, съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не е доказано незаконосъобразно бездействие на НАП, както и че не са доказани вредите за ищеца кои негови лични данни са били оповестени, независимо от предоставената възможност за проверка през сайта на НАП. Иска решението да бъде отменено в обжалваните части. Подробни съображения излага в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които представя списък. Подадена е и частна жалба от Б. С. Г., чрез пълномощник, против определение 7493 от 04.06.2024 г., постановено по адм. д. 8747/2021 г. по описа на АССГ, с което решение 2294 от 08.04.2024 г., постановено по същото дело, е изменено в частта за разноските и Б. С. Г. е осъден да заплати на НАП сумата от 150 / сто и петдесет/ лева разноски за юрисконсулт, съобразно отхвърлената част на иска. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Развива доводи, че съдът се е произнесъл по искането за изменение на решението в частта за разноските при несъобразяване с нормата на чл.10 ал.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ/, която предвижда присъждане на разноски на ответника само при отхвърляне на иска, но не и при прекратяване на делото, както и по недопустимо искане, тъй като ответникът не е представил списък на разноските. Ответникът Б. С. Г., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски по представен списък. Ответникът по частната жалба НАП изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови решението си съдът е разгледал иск с правно основание чл.82, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и Съвета /GDRP/. Приел, че НАП, като администратор на лични данни, не е изпълнила задълженията си по чл. 24, чл. 32 от Регламента и чл. 59, ал.1 от ЗЗЛД, поради което на 15.07.2019 г. е осъществен неоторизиран достъп до информационната система на НАП и е разпространена защитена информация на граждани, обработвана от НАП. Съдът е посочил, че ответникът по иска чрез бездействие не е изпълнил по подходящ начин задължението си по чл.59 ал.1 от ЗЗЛД, чл.24 и чл.32 от ОРЗД да гарантира сигурността на личните данни на физическите лица и това е в пряка причинна връзка с негативните преживявания на ищеца. По отношение на претърпяната вреда от страна на ищеца е приел, че не се спори, че на посочената дата е изтекла информация от информационните масиви на НАП, съдържаща лични данни на ищеца, независимо от констатацията му за липсата на доказателства какви лични данни на ищеца са били достъпни. По отношение на доказването на неимуществените вреди, за каквито е приел негативните преживявания на ищеца, съдът се е позовал на събрани при предходното разглеждане на делото гласни доказателства, от които е приел за установено, че ищецът е действително преживял твърдените негативни емоции, резултат от нарушението по Регламента и нерегламентирания достъп до личните му данни. Решението на АССГ е валидно и допустимо, но неправилно. Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение 3782/10.07.2020 г. по адм. дело 11 313/2019 г. на АССГ, с решение 9293/25.08.2021 г. по адм. дело 8960/2020 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В решението касационната инстанция е приела, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка и при липса на конкретни твърдения на ищеца в какво се изразяват допуснатите от ответника нарушения. ВАС е посочил, че наведените в исковата молба твърдения са общи и указанията към ищеца да изложи конкретни твърдения за бездействието на ответника не са били изпълнени, но съдът не е прекратил производството. Указал е на първоинстанционния съд изясняване на делото от фактическа страна, вкл. и чрез служебно събиране на доказателства. При повторното разглеждане на спора от АССГ производството по делото е спряно до постановяване на Решение от СЕС по дело С-340/2021, образувано по отправено преюдициално запитване от Върховния административен съд по адм. д. 1037/2021 г. След постановяване на решението от 14.12.2023 г. на трети състав на СЕС по дело С-340/21, производството по административното дело пред АССГ е възобновено, а постановеното решение е съобразено с дадените задължителни тълкувания. В изпълнение на дадените указания от ВАС, с определение от 09.09.2021 г. първоинстанционния съд е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже настъпването на претендираните вреди, а на ответника - че не е отговорен за събитието, причинило вредата. При новото разглеждане от страна на ищеца не са конкретизирани твърденията му за бездействието на ответника, както и не представени доказателства за настъпването на претендираните вреди, в изпълнение на указанията на административния съд, дадени в определение от 09.09.2021 г. Ответникът от своя страна е представил писмени доказателства установяващи приети вътрешни правила и политики за надеждност на информационната си система. Оспорил е, както при първото разглеждане на делото, така и в производството по адм.д. 8747/2021г. на АССГ претърпяната вреда от ищеца и конкретно е поддържал недоказаност на изтичането на лични данни на ищеца. Във връзка с тежестта да докаже нарушението, ищецът представил копие на съобщение от телефон, с текст НАП: По заявка номер 2028 ИМА неправомерно разкрити лични данни.Mtel 14:40 . В действителност, ищецът, съобразно разпределената му доказателствена тежест, не е ангажирал доказателства от кого е подадена заявката и за лични данни на кое лице се отнася отговора на НАП. Представеното копие на телефонно съобщение по никакъв начин не може да се свърже с ищеца по делото. Липсват и доказателства какви конкретно са неправомерно разкритите лични данни. В допълнение , съдът посочва, че от страна на НАП е създадена възможност да бъде направена конкретна справка от всеки гражданин по имена и ЕГН за вида на неправомерно достъпените лични данни, от която възможност ищецът не се е възползвал и не е представил доказателства за извършване на подобна справка. Доводите на първоинстанционния съд, че от страна на ответника НАП не се оспорва факта, че по отношение на ищеца са налице неправомерно разкрити лични данни, не се основават на фактите по делото. В действителност, още със становището си от 08.11.2019г., при първото разглеждане на делото НАП оспорва това обстоятелство, с позицията, че ищецът не се е възползвал от създадената от страна на НАП възможност да провери и установи чрез публично достъпно електронно приложение на сайта на НАП какви конкретно негови лични данни са били неправомерно разпространени, при което твърдението му за неоторизиран достъп до негови лични данни е останало недоказано. Поради процесуалното бездействие на ищеца Б. Г. делото не е попълнено с релевантни за спора доказателства дали той е сред засегнатите лица от хакерската атака срещу електронните масиви на НАП и какви точно негови лични данни са разкрити. По тези съображения касационната инстанция приема, че в производството не е доказано неразрешено разкриване или достъп до лични данни на ищеца, като основание за заявените опасения на ищеца от възможна злоупотреба с негови лични данни. Като е уважил частично иска и присъдил обезщетение в размер на 500 лева, съдът е постановил неправилно осъдително решение, което следва да бъде отменено, а искът отхвърлен до уважения размер. Решението подлежи на отмяна и в частта относно присъдените в полза на ищеца държавна такса в размер на 7,50 лв. и 600 лв. адвокатско възнаграждение за адв.Юрукова. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски според представения списък - юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции - по настоящето адм.д. 8181/2024г. по описа на ВАС, по адм.д. 8747/2021г. по описа на АССГ, по адм.д. 8960/2020г. по описа на ВАС и по адм.д. 11 313/2019г. по описа на АССГ - общо в размер на 400 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и държавна такса за касационно производство в размер на 70 лв. Частната жалба, подадена от Б. С. Г., чрез пълномощник, против определение 7493/04.06.2024г. постановено по адм.д. 8747/2021г. на АССГ, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е основателна. В производството пред АССГ, от страна на НАП, не е бил представен списък на разноските, а с искането си от 26.04.2024г. НАП е поискала изменение на решението в частта за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на всички инстанции. Съдът неправилно е квалифицирал искането като такова за допълване на решението. Съгласно чл. 250 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане. В заседанието на 14.03.2024г. пълномощникът на НАП е претендирал разноски, без да ги уточнява, при което съдът ги е присъдил за производството по адм.д. 8747/2021г.. При тези установявания, неправилни са изводите за приложимост в конкретния случай на нормата на чл. 250 от ГПК. Касае се за искане за изменение на решението в частта за разноските, което искане, при липса на представен списък на разноските е недопустимо за разглеждане, предвид разрешението по т.9 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. По тези съображения определение 7493/04.06.2024г. постановено по адм.д. 8747/2021г. на АССГ следва да се обезсили, а подаденото искане от 26.04.2024г. на НАП за изменение на решение 2294//08.04.2024г. по адм.д. 8747/2021г. на АССГ в частта за разноските бъде оставено без разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение