Решение № 424 от 11.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 817/2015 г.

Решение № 424 от 11.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 817/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитникът на подсъдимата Г. И. В. пред Хасковския окръжен съд като въззивна инстанция, вече в качеството и на осъдена по нейното дело, е подал на 5.V. 2015 г. до ВКС "молба", в която иска отмяна на въззивния съдебен акт. "Молбата" от името на осъдената В. се явява всъщност "искане" по реда на глава тридесет и трета от НПК, а оспореният с нея въззивен съдебен акт е решение № 37/10.III. 2015 г. по внохд 595/2014, с което е потвърдена присъда № 89/26.IХ. 2012 г. по нохд 291/12 на Хасковския районен съд. Голямата продължителност на периода между двата съдебни акта се дължи на това, че присъдата е била преди това проверявана още на два пъти по същия (въззивен) ред. И двата пъти обаче осъдителната присъда е била отменявана и вместо нея окръжният съд е издавал нова (въззивна) оправдателна присъда. Оправдателните присъди на свой ред са били също отменявани, но от ВКС, по реда-какъвто е и сегашния, на глава тридесет и трета от НПК (за възобновяване на наказателните дела). Потвърдената в крайна сметка първоинстанционна присъда на ХРС от 2012 г. е за извършеното на 17.IV. 2011 г. престъпление по транспорта и по чл. 343, ал. 3, б. "а", във вр. с ал. 1, б. "б" от НК: за причинените две средни телесни повреди (чл. 129 НК), на дясната ръка - на Г. Г. - К., и на долните крайници - на Г. Я., като уврежданията им са получени след инцидент с лек автомобил, поради нарушени правила за движение и проявена от подсъдимата непредпазливост. За извършеното престъпление е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) с 3-годишен изпитателен срок. Присъдата има и гражданскоосъдителна част за обезщетенията на двете пострадали, но оспореното сега нейно потвърждаване в ХОС не се отнася до гражданския иск на Г. Я., защото производството по него не е било възобновено при второто разглеждане на делото във ВКС, а към онзи момент - и след второто оправдаване на подсъдимата, искът на тази пострадала е бил отхвърлен. Подателят на сегашната "молба (а всъщност-"искане") се е позовал на всички основания за възобновяване на делото, завършило с потвърденото осъждане на Г. В., и по-конкретно - на свързаните в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с касационните основания. Аргументите срещу осъждането са обаче изцяло процесуални и могат да бъдат отнесени само към съществените нарушения на процесуални правила (чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК) - доколкото поначало към тези правила се отнася уредбата на доказателствената дейност. В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване на делото е поддържано, а според участващия в заседанието прокурор - неоснователно. ВКС намери, че влязлото в сила въззивно решение на ХОС трябва да бъде оставено в сила и по реда на възобновяването. Забелязаното в "молбата" ("искането") несъответствие между претендираните основания за възобновяване на делото и доводите в тяхна подкрепа, е всъщност поредният израз на главната негова особеност, че единственият му спорен проблем е бил винаги за доказаността на авторството при извършване на престъплението. За разлика обаче от предишните два състава на ВКС, разглеждали делото, които в различните му етапи на разглеждане са формулирали спорния проблем и са дали указания как да бъде разрешен, сегашният съдебен състав би могъл само убедено да констатира отстраняването на проблема и правилното решаване на делото. Вече може категорично да се твърди, че истинският автор на престъпното деяние е именно осъдената Г. В., а не нейният тогавашен приятел и син на собственичката на лекия автомобил "Ауди" П. Д. Същият извод е всъщност до голяма степен косвено потвърден от начина, по който е оформено искането за възобновяване на делото - с общо формулирани несъгласия и декларативни упреци към работата на въззивния съд. Ръководен от изложеното и като не намери друго, заради което да внесе промяна във влязлото в сила решение, ВКС-I н. о.