Решение № 15637 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5600/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт София град срещу решение 1409 от 06.03.2019 г. по адм. д. 4590 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение 2153-21-84 от 22.03.2018 г. на Директор на ТП на НОИ София град и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Изложени са доводи за немотивираност на съдебното решение, необоснованост, неправилно прилагане на т. 7б и т. 76 от ПКТП (отм.), на чл. 40 и чл. 44 от НПОС. Ответникът Д. Димитров от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмено възражение-отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е решение 2153-21-84 от 22.03.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, потвърждаващо разпореждане [ЕГН]/4 от 21.12.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Димитров от [населено място], в частта за непризнатия осигурителен стаж и неговата категория. За да постанови решението си, Административен съд София град е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересуваните граждани и организации. При определяне на категорията на труда до 31.12.1999 г. следва да се приложат разпоредбите на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП). Административният орган е изложил мотиви, касаещи липса на документи, удостоверяващи твърденията на жалбоподателя за наличие на законови основания за прекатегоризация, но не е проверил дали трудът на заеманите длъжности е бил със същата вредност и тежест, респ. налице ли са основания за прилагане на т. 67 и т. 68 от ПКТП (отм.). Така постановеното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В изложените мотиви първоинстанционният административен съд е пропуснал да обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните относно спорните осигурителни периоди. Не е установил фактите по делото и не ги е подвел към приложимите норми на отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, регламентиращи категорията на спорния труд. В обстоятелствената част на жалбата си подателят й е посочил, че оспорва категоризирането на положения от него труд като химик в Геолого-проучвателно предприятие (ГПП) Ямбол и ГПП Варна. За този труд пенсионният орган е приел, че не е равностоен на труда на сондажните работници и е извън записа на т. 7б от ПКТП (отм.). С жалбата е оспорено и непризнаването на осигурителен стаж по време на обучение в преквалификационен курс съгласно ПМС 57/89 г. Жалбоподателят претендира да бъде зачетен от втора категория и трудът му в Радиозавод Велико Търново и Завод за калцирана сода Девня. Възразил е срещу определянето на продължителността на зачетения му стаж от трета категория. Изготвил е таблица на осигурителния стаж, който според него следва да се зачете. По делото е приложена комплектована административна преписка с всички документи, необходими за изясняване на спорните факти трудова книжка, удостоверения по образец и др. В оспореното административно решение са изложени подробни съображения, по които претенциите на осигуреното лице са приети за неоснователни от гледна точка на представените документи и приложимия закон. Както е посочено и в обжалваното първоинстанционно решение, спорът между страните е правен, но съдът не го е разгледал по същество. Не е предприел и процесуални действия по чл. 171, ал. 2 от АПК за изясняване на факти, по които съществува спор. Не е съобразил, че в пенсионното производство не се привличат заинтересувани граждани и организации с право на обяснения и възражения. Не е обсъдил и преценил нито едно от представените писмени доказателства, след което да изложи мотиви кои от спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях приема за доказани. Вместо това е отменил изцяло оспорения акт без да се произнесе по съществото на спора и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално и допуснати нови доказателства служебно или по искане на страните, и установи фактите и обстоятелствата във връзка със спорните осигурителни периоди и категоризацията на труда съгласно приложимите материалноправни разпоредби. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,