Решение № 6094 от 6.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2150/2025 г.

Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от В. В. Й. и Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) против решение 23286/13.11.2024 г., постановено по адм. д.2471/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба на В. В. Й. се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалбоподателка иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и да се потвърди решението на Комисията. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена молба. Претендира разноски. В касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и необосновано-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложен в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът М. М. оспорва и двете касационни жалби по подробни съображения в два писмени отговора. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 23286/13.11.2024 г., постановено по адм. д.2471/2024 г. по описа на АССГ е отменено Решение 30/18.01.2024г. по преписка 43/2023г. на КЗД частта му по т.ІІ-ІV, с която е установено, че М. М., ръководител Индустриализация в АПС ТРЕЙДИНГ ООД, е извършил дискриминация осъществена под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗЗДискр на основата на признак пол ; наложена му е на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр и чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр глоба в размер на 500 лева за извършването на установената с решението дискриминация и му е предписано на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия на основата на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и да не допуска наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт на Комисията е издаден от компетентен орган в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решаващият съд е обосновал извод, че от всички свидетелски показания се установява конфликтна работна среда, в която част от служителите са били толерирани от М. М. като ръководител, а спрямо друга част същият е проявявал негативно отношение, а спрямо В. Й. е употребявал обидни думи като [заличен текст], [заличен текст], [заличен текст] и [заличен текст]. Но въз основа тези фактически установявания АССГ е приел, че не е доказано по несъмнен начин, че поведението на ръководителя, който поддържа подобна среда и отношение, е основано на защитен признак пол , поради което и не е налице дискриминация под формата на тормоз, както е прието от КЗД. Този правен извод дава основание на решаващият съд да отмени решението на КЗД поради липса на безспорно установяване, че негативното отношение спрямо В. В. от страна на М. М. е обосновано по защитен признак пол . Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалба против подлежащ на съдебен контрол акт от лице с правен интерес, за което оспореният акт е неблагоприятен. Законосъобразно съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено в предписаната от закона писмена форма от компетентен орган на основание чл. 48, ал. 2, т. 2 от ЗЗДискр във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр постоянен тричленен заседателен състав на Комисията, определен от нейния председател като специализиран в материята по дискриминация на основата на признак "пол". В съответствие с данните по делото е и заключението за липса на допуснати от КЗД нарушения на административнопроизводствените правила. Но в противоречие с правилата за разпределение на доказателствената тежест, установени в специалния закон чл. 9 от ЗЗДискр, административният съд необосновано е приел, че установените по делото и от КЗД факти не може да се направи безпротиворечив извод за осъществена дискриминация . Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр в производство за защита от дискриминация след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В производството пред КЗД В. Й. е заявила, че по отношение на нея е осъществена дискриминация под формата на тормоз от конкретно лице М. М. и е посочила конкретни израз: [заличен текст], който обобщава причината за негативното отношение, довело не само на нейното напускане на работата в АПС Трейдинг ООД, но и на още три жени. АССГ е приел за доказано съществуването на конфликтна работна среда, както и използването на думи от страна на М. М. към В. Й., които са със същия смисъл като описаните от нея в жалбата й до Комисията, а именно [заличен текст] и [заличен текст]. Другите думи, за които се споменава, че е използвал по отношение на нея, а именно [заличен текст] и [заличен текст] при употребата им в преносен смисъл имат негативна конотация и обичайно служат за демонстриране на принципна представа за липсата на достатъчно знания и умения у всички представителите на женския пол. Решаващият съд не е посочил изрично, че не кредитира показанията на която и да е група свидетели, а само възможното им повлияване в зависимост принадлежността към една от двете противопоставени групи служители. А липсата на съвпадение в показанията при тяхната съвкупнат преценка е послужила на АССГ да приеме, че те безпротиворечиво налагат извод, че работната среда в предприятието е била разделена, като част от служителите са били толерирани от жалбоподателя М. М. като ръководител, а спрямо друга част същият е проявявал негативно отношение . Очевидно В. Й. е между служителите, към които е проявявано негативно отношение, а използваните от М. М. спрямо нея думи, които се споменават в част от свидетелските показания, обичайно се използват с цел накърняване на достойнството на лица от женски пол. Наличието на враждебна и обидна среда на работното място, за чиято организация като ръководител е отговорен М. М., също се приема за доказана от първата инстанция. Следователно при тези установени факти АССГ незаконосъобразно е приел, че те не са достатъчни, за да се направи предположение за наличие на дискриминация, с което да се обърне доказателствената тежест между страните по правоотношението в съответствие с правилото на чл. 9 от ЗЗДискр. Фактическите констатации на първата инстанция са идентични с установяванията, направени от Комисията, но в случая правните изводи на КЗД са формирани в съответствие с правилното разпределение на доказателствената тежест в този вид производства и законосъобразно е прието за установено, че М. М. е извършил дискриминация осъществена под формата на тормоз спрямо В. Й. доколкото не е доказано по несъмнен начин, че нежелано от нея поведение, изразено словесно, имащо за резултат накърняване достойнството й и създаване на враждебна и обидна среда, не е обусловено от нейния пол, а от други причини. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение подлежи на отмяна на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а вместо него трябва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на М. М. против законосъобразното решение на КЗД. Само за пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че развитите в касационната жалба на В. Й. доводи за наличие на пряка и непряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр са наведени за първи път пред настоящата инстанция и по тази причина е недопустимо да бъдат обсъждани, а липсата на анализ по тях от АССГ не обуславят касационно основание за отмяна на съдебното решение, защото в производството пред КЗД са поддържани и разглеждани само твърдения за дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. По водене на делото В. Й. е направила разноски в размер на 1800 лв. (в списъка по чл. 80 от ГПК са включени и 60 лв. за държавна такса, за които няма доказателства, че са направени), поради което с оглед изхода на спора и направеното искане трябва да й бъдат възстановени, при липсата на възражения за прекомерност, в тяхната цялост от М. М.. По водене на делото Комисията не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора има право на разноски за юрисконсулт в размер на 200 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд