Решение № 7940 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1309/2009 г.

Решение № 7940 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1309/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производство е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Станка Костадинова, срещу Решение № 1611 от 1.12.2008 г. по адм. дело № 1565/2008 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, шести състав, с което е обявен за нищожен РА № 030003656/18.03.2008 г., издаден от ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 215 от 21.05.2008 г. на в. и. д. директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който са определени задължения по ЗДДС в размер на 7009, 73 лв. и са начислени лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Експрессервиз 02" ЕООД гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По съображения изложени в с. з. и в писмени бележки, моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да приеме, че издаденият РА е нищожен, първоинстанционният съд е обсъдил безспорно установения по делото факт, че за същия период има влязъл в сила ДАПВ № 926/16.02.2005 г., издаден от орган по приходите при ТДД гр. Варна с резултат ДДС за възстановяване в размер на 7402, 99 лв. Съдът е установил, че заповедите за възлагане на ревизията № 2854/14.09.2007 г., № 3416/23.11.2007 г. и № 3656/27.12.2007 г. са издадени от зам. директора на ТД на НАП - Варна Тошко Янев, а тази за определяне на компетентния орган за издаване на РА № К 3656/8.02.2008 г. е издадена от Даниела Новакова - зам. директор на ТД на НАП - Варна - изпълняващ правомощията на Т. Янев - зам. Директор съгласно Заповед № Д-61/7.02.2008 г. Същите са били издадени в нарушение на чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Решаващият съд е обосновал извода, че процесната ревизия е възложена от некомпетентен орган, с оглед на което издаденият РА е нищожен. Така постановеното решение е правилно. Даденото тълкуване на правното естество на ДАПВ от страна на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Установената съдебна практика по подобна фактическа обстановка при действието на отменения ДПК приема, че ДАПВ е данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и след като същият е влязъл в сила, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условия и реда на чл. 115 и 116 от ДПК (отм.). В практика не са редки случаите, когато са налице влезли в сила ДАПВ, а ревизионното производство се развива по действието на ДОПК, което е наложило необходимостта да се даде тълкуване на правния характер на ДАПВ, респективно акта за прихващане или възстановяване по смисъла чл. 129 от ДОПК. В тази насока в съдебната практика се приема, че и при действието на ДОПК (до изменението) допълнението на нормата на чл. 129, ал. 3 - ДВ бр. 108/2007 г. при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен, както правилно е приел първоинстанционният съд. Настоящият състав намира, че АС-гр. Варна е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер - 795 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.03.2009 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,