Решение № 1366 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2013 г.

Решение № 1366 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анка Стефанова Христова от гр. Плевен против решение № 285 от 14.06.2013 г., постановено по адм. дело № 384/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалбоподателка поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3 АПК и моли за неговата отмяна. Счита изводите на съда за незаконосъобразни, като се позовава на приложените към касационната жалба писмени доказателства. Ответникът - началникът на РДНСК - Северен централен район - Русе не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становището, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на Анка Христова срещу заповед № ДК-02-СЦР-134 от 13.11.2012 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Северен централен район, със седалище гр. Русе, с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж - "Входно предверие", намиращ се върху терен публична общинска собственост, предвиден за улица, съгласно действащия ПУП на гр. Павликени, извършен без изискващите се строителни книжа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен като издаден от оправомощен орган в рамките на неговата материална компетентност, в предвидената от закона форма с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По делото няма спор за факти. Установено е, че касаторката е съсобственик в УПИ IV-1056, кв. 174 по ПУП на гр. Павликени, одобрен със Заповед № 132/2001 г. /идентичен с парцел III- 1497, по плана на града от 1982 г./ и собственик в самостоятелен обект /първи етаж/ и на съответни идеални части от общите части на построена в него сграда. Между страните не е спорно, че съседна от югозапад на този имот е улица - публична общинска собственост на Община Павликени. В Протокол № 12/25.06.2012 г. от извършена от служители на общинската администрация в Община Павликени проверка е констатирано, че Анка Христова. е изградила в съседния имот, урегулиран като улица, входно предверие към сградата в УПИ IV-1056. По случая е извършена и проверка от служители на РО "НСК" - В. Търново, приключила със съставянето на Констативен протокол от 22.08.2012 г. Въз основа на проверката на място е съставен Констативен акт № 70-НИ/ 05.09.2012 г., като е установено, че процесният строеж представлява едноетажна постройка, с размери на основите 1,94 м. на 1,37 м и височина 2,20 метра, изпълнена е от ограждащи стени - тухлена зидария с дебелина 0,12 м. и плосък покрив с покритие от етернитови плоскости. Същата е разположена в територията на предвидена улица, съгласно действащия ПУП на гр. Павликени и осъществява достъпа до 1-ви жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ IV-4056, кв. 174 по плана на града. По делото няма спор, че строежът е изпълнен без одобрен инвестиционен проект, без издадени разрешение за строеж и строителни книжа, без учредено право на строеж в чужд имот, в нарушение на конкретно посочени норми от ЗУТ. При така установените фактически обстоятелства съдът е приел, че оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е издадена при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗУТ и не страда от твърдяните в жалбата срещу нея пороци. В мотивите на оспореното съдебно решение са обсъдени обстойно и задълбочено оплакванията на жалбоподателката, включително са формирани изводи относно прилагането на принципа на съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК. От събраните по делото доказателства, необорени от оспорващата страна, е прието, че процесната постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - основно застрояване, изпълнен без одобрен инвестиционен проект, без издадено разрешение за строеж и строителни книжа, като строежът навлиза в съседния урегулиран поземлен имот - общинска собственост и не е съобразен с предвижданията на действащия устройствен план на града. Наведен е извод, че извършването на строеж без издадено разрешение представлява основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за неговото премахване. Съдът е посочил, че извършеният строеж не може да бъде отнесен към изчерпателно посочените в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ случаи, в които не е задължително издаването на разрешение за строеж, нито попада в някоя от хипотезите на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, чиято приложимост касае освобождаване от задължението за наличие на одобрен инвестиционен проект, но не и от това за издаване на разрешение за строеж. Приел е, че незаконността на строежа произтича и от несъобразяването на строителството с предвижданията на действащия устройствен план на града, което е самостоятелно основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за премахване на процесната постройка. Според съда по отношение на процесното входно предверие е неприложим режим на търпимост и е невъзможно неговото узаконяване по реда на § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 г./, вр. с § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 65 от 2003 г./. Този извод е обоснован с факта на изграждането му след крайните дати, установени в § 16, ал. 1 - ал. 3 от ПР на ЗУТ, а също и след 31.03.2001 г. - датата установена в § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 г./, както и с обстоятелството, че строителството е извършено в чужд имот без да е налице предварително отстъпено право на строеж, т. е. в противоречие с императивните разпоредби на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ. По делото няма данни за заявено узаконяване на строежа, като доказването на този факт е в тежест на жалбоподателката. С тези мотиви съдът е приел обжалваната заповед за законосъобразна. Решението е правилно. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за липса на основания за отмяна на заповед № ДК-02-СЦР-134 от 13.11.2012 г. на началника на РДНСК - Северен централен район - гр. Русе за премахване на незаконен строеж, поради което оспорването й е неоснователно. Съобразен със закона и с доказателствата по делото е изводът на решаващия съд, че обжалваният административен акт е законосъобразен, като подробно изложените в решението му мотиви, обуславящи постановения правен резултат, се споделят напълно от настоящия касационен състав. Правилно съдът е приел осъществяване на законовите предпоставки за издаване на процесната заповед. Извършването на посочения строеж е безспорно установено, като видно от декларация от 22.08.2012 г. строителството е извършено през месец май 2011 г. Касаторката не оспорва факта, че е изградила в съседния имот, урегулиран като улица, входно предверие към сградата в УПИ IV-1056, основно застрояване, изпълнено без одобрен инвестиционен проект, без издадено разрешение за строеж и строителни книжа. Строежът засяга УПИ - общинска собственост и не е съобразен с предвижданията на действащия ПУП на града. Постройката, чието премахване е наредено, представлява "строеж" съгласно разпоредбата на § 5, т. 38 от ЗУТ, за който се изисква разрешение по чл. 148 от ЗУТ и съобразяване с предвижданията на ПУП (чл. 137, ал. 3 от ЗУТ) - императивни условия за законност на строежа, които в случая не са изпълнени. Следователно съдът законосъобразно е приел, че строежът е извършен при липса на строителни книжа, в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ и не попада в предвидените чл. 151, ал. 1 или чл. 147, ал. 1 от ЗУТ хипотези, поради което са възникнали законовите основания за разпореждане премахването му - чл. 225, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Правилна е преценката на решаващия съд за неприложимост в конкретния случай на режима на търпимост. Не са налице и данни за инициирана от засегнатото лице процедура по узаконяване на строежа. Поради това, като е приел, че административният орган законосъобразно е наредил премахване на констатираното незаконно строителство, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е позоваването на жалбоподателката на представените пред касационната инстанция писмени доказателства - молба до АС-Велико Търново, молба до Районна прокуратура гр. Павликени, нотариален акт № 153, том I, дело № 343/1983 г., заповед № 1024/15.08.1983 г. на ОНС-Велико Търново, скица с изх. № 607/16.09.2011 г. издадена от община Павликени, списък с декларация на живущите на ул. "Трети март" № № 40, 42 и 44 гр. Павликени, 2 бр. снимков материал, удостоверение за търпимост № 4/20.03.2013 г. издадено от община Павликени, декларация-съгласие от 31.08.2012 г. нотариално заверена, скица № 732/11.09.2012 г. издадена от община Павликени, молба до МРРБ, скица № 969/15.10.2013 г. издадена от община Павликени и молба до кмета на община Павликени с рег. № ОССД-05-03-4565/31.08.2013 г. Изброените документи с оглед вида и съдържанието им не опровергават установените от административния съд фактически констатации и съответните на тях правни изводи. Сочените от касаторката обстоятелства, включително в декларация пред ВАС от 03.07.2013 г. и ангажираните пред настоящата инстанция доказателства са неотносими към конкретното спорно правоотношение, не променят установеното по делото от фактическа и правна страна и не могат да дерогират изискуемото от закона издаване на строителни книжа за процесния строеж и задължението за спазване на действащия ПУП. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,