Решение № 9260 от 23.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 848/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на изпълнителния директор по заетостта срещу решение 1685 от 5.11.2020 г. по адм.д. 458/2020 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменен отказ на ЕТ С. Джембазка - МусайС. Джембазка да се верифицират разходи и възстановят средства по искания за междинни плащания, включващи средства за възнаграждения и осигуровки за отчетни месеци от февруари до август 2019 г . по изпълнение на договор за осигуряване на заетост 03-ХУ-08-10-1593#6 от 19.02.2019 г. по процедура по директно предоставяне на безвъзмездна помощ BG05M90P001-1.010 Обучения и заетост - Компонент II по ОП РЧР 2014-2020, обективиран в писмо peг. 03-ХУ-08-101533#25/ 05.11.2019 г . по описа на Агенция по заетостта към Министерство на труда и социалната политика. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът не взел предвид, че работодателят сам одобрява насочените от бюрото по труда безработни лица, за което изготвя списък на насочените лица, като в случая работодателят е посочил, че няма изискване за притежаване на допълнителна квалификация, поради което Дирекция Бюро по труда е одобрило лица без квалификация, назначени на длъжност компютърен оператор. Съдът не взел предвид, че в офиса има само едно обособено работно място с лаптоп, че в продължение на 6 месеца работодателят не е осигурил подходящи работни места на наетите лица, поради което продължава да не изпълнява това задължение по договора. Агенцията по заетостта е констатирала неосъществяване на реална трудова дейност. Съдът не разгледал оспореното писмо в неговата цялост, вкл. писмото на Дирекция "Инспекция по труда". Съдът не взел предвид, че с писмо рег. ОЗ -ХУ-08-10-1593#28 от 20.12.2019 г. на Агенцията по заетостта до ЕТ С. Джембазка - Мусай работодателят е уведомен, че е прекратен рамковия договор и няма ангажимент за представяне на отчетни документи в дирекция Бюро по труда. На 2.01.2020 г. ЕТ С. Джембазка - Мусай е получила писмо, с което се уведомява, че няма ангажимент за представяне на отчетни документи поради неговото прекратяване и в него е визирано уведомителното писмо от 05.11.2019 г. за прекратяване на договора, получено от работодателя на 11.11.2019 г., с което повторно е била уведомена за прекратяването на договора. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че едностранното прекратяване на административния договор - с писмено волеизявление, обективирано в процесното писмо, въз основа на което Агенцията е постановила и отказ за възстановяване на междинни плащания, включващи средства за възнаграждения и осигуровки за отчетни месеци от февруари до август 2019 г. е лишено от мотиви, които да обосновават основания за неговото издаване, т.е защо се прекратява едностранно, без предизвестие договор за осигуряване на заетост 03- ХУ-08-10-1593#6 от 19.02.2019 год., съдържа и властнически изявления за факти и обстоятелства извън конкретната процедура. В глава III. Права и задължения на страните, т. 6, изрично и лимитативно са посочени всички задължения на работодателя във връзка с осигуряване на заетост по реда на КТ в рамките на конкретното правоотношение с източник сключения договор. В акта административният орган посочил единствено като основание за прекратяване на договора чл. 10,3, б. а от Общите условия, съставляващи неразделна част от договора за осигуряване на заетост, съгласно който възложителят има право да развали договора чрез едностранно 10-дневно писмено предизвестие, без да изплаща каквито и да било обезщетения, в случай, че работодателят не изпълни някое от поетите задължения по договора. Тази клауза от Общите условия не освобождава възложителя да мотивира прекратяването на договора чрез едностранно 10-дневно писмено предизвестие, а го задължава да посочи неизпълнението на кое конкретно поето от работодателя /изпълнител/ задължение от договора е налице при мотивирането на акта. От посочените в акта общи мотиви за необходимостта вменена на възложителя да изпълнява договора с грижата на добър стопанин, при спазване на принципите на икономичност, ефикасност, ефективност, публичност и прозрачност в съответствие с най-добрите практики в съответната област, не е ясно кои разпоредби от европейското и националното законодателство не са спазени в контекста на изрично поети с процесния договор задължения за осигуряване на заетост по процесния проект, не е посочена правната норма, чийто фактически състав не е изпълнен поради което липсва правно основание на акта. Решението е правилно като правен резултат. В оспореното пред съда писмо относно изпълнението на договора за осигуряване на заетост е посочено, че от ЕТ С. Джембазка - Мусай е подадена заявка за разкриване на 2 свободни работни места на длъжност Компютърен оператор" която заявка и документи за допустимост са одобрени и е сключен договор за осигуряване на заетост 03-ХУ-08-10- 1593#б от 19.02.2019 г. Съгласно т. 12 от сключеният с Агенция по заетостта, договор за осигуряване на заетост, възложителят или оторизираните контролни органи имат право да извършват проверки на Работодателя по време на изпълнението на договора, за което съответното длъжностно лице на възложителя или оторизираните контролни органи съставя протокол. От Агенция по заетостта са извършени три проверки на следните дати: 13.03.2019 г., 19.07.2019 г. и 23.08.2019 г. (Констативни протоколи 292,429 и 484) на посочения от Вас, в графика за работното време и местонахождението на обектите на работа, адрес, а именно: Пункт за застраховане - с. Краище. При извършване на проверките експертите от Агенция по заетостта са констатирали, следното: Наетите лица са на обекта, но същите не изпълняват дейности, съгласно подписаната длъжностна характеристика; На обекта е обособено едно работно място, въпреки назначаването на две лица с трайни увреждания; От дирекция Инспекция по труда" - гр. Благоевград на 14.08.2019 г. също е извършена проверка на посочения в графика за работното време и местонахождението на обектите на работа, адрес, дали в качеството си на работодател реално извършва дейности, съгласно сключения договор за осигуряване на заетост, дали наетите лица, реално изпълняват, дейностите описани в подписаната от тях длъжностни характеристики, и дали същите отговарят на длъжността, на която са назначени, съгласно подписания трудов договор; Подавайки заявка за разкриване на свободни работни места е запозната със задължителните изисквания на проекта, едно от които е: Подадената заявка от Работодателите по проект Обучения и заетост", Компонент II, поражда задължението, при обявяване на работни места за хора с трайни увреждания, да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждане при неговото наемане." Описаните обстоятелства не дават увереност на Агенция по заетостта, че е постигнато ефективно социално включване на лица с трайни увреждания на свободния пазар на труда и, че реално се извършват дейности, съгласно сключения договор за осигуряване на заетост. Във връзка с описаното и на основание чл. 10.3, буква а" от Общите условия, които са неразделна част от Договора за осигуряване на заетост, а именно: Възложителят има право да развали Договора чрез едностранно 10-дневно писмено предизвестие, без да изплаща каквито и било обезщетения, в случай че Работодателят не изпълни някое от поетите задължения по договора", Агенция по заетостта прекратява действието на сключения договор 03-ХУ-08-10-1593#6 от 19.02.2019 г. с фирма ЕТ С. Джембазка - Мусай" Във връзка с прекратяването на сключения договор за осигуряване на заетост, Агенция по заетостта я уведомява, че на основание чл. 10.5. от Общите условия, а именно: В случай на прекратяване на Договора Работодателят има право да получи само такава част от средствата, които са счетени за допустими по надлежния ред, отговаря на изпълнената част от Договора, като се изключват разходите, свързани с текущи ангажименти, които следва да бъдат изпълнени след прекратяването на Договора.", исканията за междинни плащания (per. 03-ХУ-08-10-1593#9 от 11.07.2019 г., 03-ХУ-08-10-1593#10 от 11.07.2019 г., 03- ХУ-08-10-1593# 11 от 11.07.2019 г., 03-ХУ-08-10-1593#12 от 11.07.2019 г., 03-ХУ-08- 10-1593#18 от 20.08.2019 г., 03-ХУ-08-10-1593#20 от 13.09.2019 г. и 03-ХУ-08-10- 332#23 от 22.10.2019 г.), включващи средства за възнаграждения и осигуровки за отчетни месеци от Февруари до Август 2019 г., не подлежат на възстановяване от страна на Агенцията. Във връзка с оспорването на надлежното връчване на съобщението за получаване на писмото, съдът е назначил експертиза въз основа на заключението на която е приел, че подписът за получател не е изпълнен от С. Джамбазка. Действително съдът не е установил дали съобщението е получено от служител на едноличния търговец, натоварен да приема книжа. В едното съобщение е записано, че е получено лично от С. Джамбазка, а в другото - от Я. Джембазки, но административният орган също не е установил, че съобщението е получено от служител на едноличния търговец, за да се пиреме, се подадената пред съда жалба е просрочена. Позоваването от органа в последващо писмо от 20.12.2019 г. на писмото за прекратяване на договора от 05.11.2019 г. не може да се приме за надлежното му връчване. Правилно е прието от съда, че писмото не е посочено кое точно задължение по договора не е изпълнено, като основание за развалянето му. Записано е, че едно от задължителните изисквания на проекта е: Подадената заявка от Работодателите по проект Обучения и заетост", Компонент II, поражда задължението, при обявяване на работни места за хора с трайни увреждания, да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждане при неговото наемане", но не е посочено, коя разпоредба и задължение по договора не са изпълнени. Едва в писмената защита пред настоящата инстанция се сочи, че това е записано в Приложение 2 в Условията към проекта. Освен това в случая не става въпрос точно за непригаждане на работното място към нуждите на лицето с увреждания, а за липса на работна място и за неизпълняване на трудовите задължения от наетите лица поради липса на квалификация. Относно констатациите, че не е постигнато ефективно социално включване на лица с трайни увреждания на свободния пазар на труда и че реално не се извършват дейности, не посочено нарушение на кое задължение по договора е. Освен това цитираната разпоредба на чл.10.3, буква а" от Общите условия, неразделна част от Договора за осигуряване на заетост се отнася за разваляне на договора, а цитираната разпоредбата на чл. 10.5. от Общите условия за прекратяване на договора, касаеща разходи свързани с ангажименти след прекратяване на договора, а в случая не се признават разходи преди прекратяване на договора. Не е посочено кое от задълженията работодателя по договора за осигуряване на заетост предвидени в т. 6 от договора не е изпълнено. Не е ясно с обжалваното пред съда писмо дали договорът се разваля от момента на сключването му или се прекратява за в бъдеще от момента на прекратяването му. Цитирана е разпоредбата на чл. 10.3, буква а" от Общите условия, неразделна част от Договора за осигуряване на заетост, съгласно която възложителят има право да развали договора чрез едностранно 10-дневно писмено предизвестие, без да изплаща каквито и било обезщетения, в случай че работодателят не изпълни някое от поетите задължения по договора. Настоящата инстанция не приема изводите на съда, че не са налице основания за прекратяване или разваляне на договора, но правилно е прието, че в оспореното пред съда писмо не са посочени фактическите и правните основания за издаване на акта, което води до неговата незаконосъобразност. Също неправилно е посочено правното основание за отказ за верифициране на разходите, което води до незаконосъобразност на акта и в тази част. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалването съдебно решение, което следва да се остави в сила, като на ответната страна се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделениеи