Решение № 497 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2017 г.

Решение № 497 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез неговия пълномощник срещу решение № 9419/17.07.2017 г. по адм. д. № 8447/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Г. З. П. чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. З. П. от град Б. срещу заповед № 8121К-2357/20.06.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че на 23.07.2015 г. главен инспектор Г. З., в качеството му на началник на РУП Приморско, след като е получил в деловодството на районното управление преписка вх. № 463500-475/06.07.2015 г., в която се съдържат данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 131, ал. 1, т. 2 и 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, не е разпоредил преписката да бъде регистрирана като заявителски материал и не е упражнил контролно-методическите си функции, разпореждайки и давайки указания за обективно и задълбочено разследване. Със своя резолюция "КД" е разпоредил приключване на работата по преписката и архивиране на материалите към дело и не е предприел действия материалите да се изпратят в компетентната прокуратура, с което е превишил властта си и е лишил съответния прокурор да упражни правомощията си по НПК, да образува или откаже образуване на досъдебно производство и е злоупотребил с предоставената му власт и доверие. Със заповедта е прекратено и служебното му правоотношение в МВР. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Квалифицирането на нарушението като "тежко нарушение" на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. първо ЗМВР представлява превишаване на власт от страна на служителя в МВР, а т. 8 от ЗМВР визира две алтернативни хипотези: 1. злоупотреба с власт и 2. злоупотреба с доверие. Нарушенията по т. 7 и 8 са свързани с действия на служителя, които не са в изпълнение на професионалните му функции и отговорности, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата от него държавна служба за лично облагодетелстване. Цитираните разпоредби могат да бъдат приложени, когато служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за провокиране на правонарушения и създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. В случая поведението на Петков е било в изпълнение на служебните му задължения, който ДНО е приел, че не са изпълнени качествено, но не са налице никакви доказателства, които да обосноват превишаване на властта или злоупотреба с власт и доверие. Извършените от жалбоподателя действия представляват негови служебни задължения съгласно длъжностната му характеристика и вътрешноведомствени актове на МВР. Следователно твърдяното от ДНО би могло да бъде нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 1 или 3 от ЗМВР, т. е. неизпълнение на служебните задължения, или неспазване на служебните му правомощия. Поради това обжалваната заповед е материалнонезаконосъобразна. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че по длъжностна характеристика служителят е задължен да проверява и оценява съобщения и други материали с оглед данни за извършени престъпления от общ характер, като съблюдава стриктно разпоредбите на НПК. Към момента на представянето на преписката на жалбоподателя от служителя И. Д., в нея не са се съдържали данни за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, а единствено за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Поради това е била приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 4 от Вътрешните правила, която предвижда, че не се регистрират като заявителски материал сведения и сигнали за престъпления, за които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. При преценката да събраните данни от неговия подчинен служител, жалбоподателят е приложил именно посочената хипотеза. Спрямо установените факти решаващият съд правилно е приложил материалния закон. В случая адекватно съдът е приел, че описаното в заповедта поведение на жалбоподателя е именно в рамките на служебните му правомощия, за които ДНО приема, че не се изпълнени качествено. Поради това поведението на служителя би могло да се квалифицира като неизпълнение на служебните му задължения или неспазване на служебните му правомощия - нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 и 3 ЗМВР. По преписката не са налични данни за извършване на действия от служителя, които да представляват превишаване на власт или злоупотреба с власт и доверие. Същите изискват използване на властта за лична изгода, създаване на условия чрез властова позиция за лично облагодетелстване. В случая такива действия от страна на уволнения служител не са извършени. Извършеното от същия е в рамките на служебните му задължения. Настоящата инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд, че дори да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение на на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за извършени престъпления от общ характер, утвърдени в МЗ рег. № 8121з-780/24.10.2014 г., според които разпоредби: "в структурите на МВР задължително се приема и регистрира всяко съобщение за извършено престъпление, получено в деловодството на съответната структура и след приключване на проверката, служителя незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се изпращат в компетентната прокуратура", то това нарушение не представлява "тежко нарушение" на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение първо и т. 8 от ЗМВР и за него не може да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид изложеното, като е приел материална незаконосъобразност на обжалваната заповед и е отменил оспорения административен акт, съдът е постановил съответно на приложимата норма решение. Същото е обосновано и в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,