Решение № 12858 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 105/2014 г.

ВАСVIII отделение29.10.2014 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 572/7.11.2013 г. на Административен съд-Велико Търново, постановено по адм. д. № 976 по описа за 2012 г. на този съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12858 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 105/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Балкантрейд" ЕООД чрез адв. Благовест Петров решение № 572/7.11.2013 г. на Административен съд-Велико Търново, постановено по адм. д. № 976 по описа за 2012 г. на този съд. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната по жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на "Балкантрейд" ЕООД против ревизионен акт № 111103087/4.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 485/3.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново, с който на дружеството за данъчни периоди м. 06 и м. 07.2011 г. е отказано приспадане на данъчен кредит в размер на 13 064.00 лв. по фактури № 164/20.06.2011 г., № 187/30.06.2011 г. и № 269/20.07.2011 г. с предмет "сухо мляко", издадени от "Медита 11" ЕООД и 1 200 лв. по фактура № 4/18.07.2011 г. с предмет "консултантски хонорар по договор", издадена от "Асет Билд" ООД, като са начислени и лихви в размер на 1 138.28 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства. В мотивите си съдът е приел, че при спазване на материалния закон е отказано право на данъчен кредит по фактури № 164/20.06.2011 г., № 187/30.06.2011 г. и № 269/20.07.2011 г. с предмет "сухо мляко", издадени от "Медита 11" ЕООД, както и по фактура № 4/18.07.2011 г. с предмет "консултантски хонорар по договор", издадена от "Асет Билд" ООД, тъй като нито в ревизионното производство, нито в съдебното производство са представени даказателства за действителното извършване на фактурираните доставки на сухо мляко и консултантската услуга. Оплакванията на касатора са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че по издадената фактура от "Асет Билд" ООД, с предмет "консултантски хонорар по договор" не е налице реално осъществена доставка. За установяване реалност на доставката в тежест на жалбоподателя е да конкретизира каква точно е извършената услуга, че същата е извършена и от кое лице, както и че извършената услуга е послужила за търговската дейност на жалбоподателя. В тази връзка от страна на РЛ е представен договор от 17.06.2011 г., сключен между "Асет Билд" ООД и жалбоподателя за наем на строителни машини и транспортни средства и консултантски услуги, свързани с безопасна работа, начин на събаряне и почистване на площадка. Представен е и протокол от 12.07.2011 г., с който е прекратен договора между двете дружества и страните са се договорили, че жалбаподателя следва да заплати консултантски хонорар в размер на 6 000 лева. При насрещната проверка в придружителното писмо, с което са представени изисканите от ДЗЛ документи, е посочено, че консултантската услуга е извършена от управителя на дружеството Тодор Тодоров, като е приложено копие от дипломата му за завършено средно образование специалност "Геодезия, фотограметрия и картография". Но както правилно е приел административният съд сам по себе си договорът за консултантска услуга не доказва нейното изпълнение, както и протокола, констатиращ събарянето и почистването на площадката, като краен резултат, но не и начина по който е постигнат. Пред съда не са представени доказателства, въпреки указанията на първоинстанционния съд за представяне на такива с оглед доказване изпълнението на тази услуга. Всички описани по-горе доказателства, представени в хода на проверката преценени, в тяхната съвкупност водят до извода, че е не е доказана реалност на услугата с доставчик "Асет Билд" ООД и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданата фактура е начислен без основание. По отношение непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Медита 11" ЕООД с предмет на доставката сухо мляко съдът е приел за недоказано, че доставчика е доставил сухото мляко на ревизираното лице. Съдът е приел, че не са представени доказателства за произход на стоката, транспорт на стока и липсват документи които да установяват реалното предаване на стоката. При тези данни съдът обосновано е приел липса на реалност на доставките. Съдът правилно е приел, че процесните фактури, издадени от "Медита 11" ЕООД представляват документи, които не отразяват реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, респективно, възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък от доставчиците, поради което пък, не се е породило и правото на данъчен кредит, т. е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Установените в настоящото производство факти не съответстват на фактите по главните производства на съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което в случая не е приложимо и задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на Европейския съюз. Решението на административния съд е резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена обстановката по спора и са формирани обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалния закон. Обжалваното решение като обосновано и правилно следва да се потвърдено. Разноски: Относно искането на ответника по касационната жалба - директора на дирекция "ОДОП" Велико Търново, юрисконсултско възнаграждение не се присъжда на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, тъй като то е присъдено от първоинстанционния съд и то е за цялото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,

Цитирани разпоредби

2