Решение № 9860 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2011 г.

Решение № 9860 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Иванов Букурещлиев, действащ като ЕТ "Георги Букурещлиев", гр. Пловдив, срещу решение № 1514/12.11.2010 г. по адм. дело № 794/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 160901331/10.02.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 215/31.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е приел за установено, че с РА на жалбоподателя за данъчен период м. 08.2007 г. законосъобразно е доначислен ДДС в размер на 35 204, 94 лв. и лихви за забава 11 777,84 лв. за осъществено вътреобщностно придобиване (ВОП) на ново превозно средство от нерегистрирано по ЗДДС лице по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС вр. § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят, който е нерегистрирано по ЗДДС лице към спорния данъчен период, е закупил в Германия автомобил марка "Мерцедес", модел "С 420 Лимузина" с фактура от 7.08.2007 г. на стойност 90 000 евро, от които данъчна основа 75630,25 евро и ДДС - 14 369,75 евро, издадена от "Даймлеркрайслер" АД, Щутгарт, регистрирано за целите на ЗДДС лице в Германия. Автомобилът е въведен на територията на България на 10.08.2007 г. и е регистриран в Пътна полиция на 22.08.2007 г. Автомобилът е деклариран като акцизна стока в Митница - гр. Пловдив. Същият отговаря на дефиницията за ново превозно средство - работен обем на двигателя 3997 куб. см (над 48 куб. см), мощност - 235 kw (над 7,2 kw), първа регистрация в Германия - 10.04.2007 г. (към датата на възникване на данъчното събитие не са изминали повече от шест месеца от първата регистрация). Решението е правилно досежно преценката за наличие на ВОП на ново превозно средство и частично неправилно относно размера на данъчната основа и съответно размера на дължимия ДДС. С придобиването в друга страна - членка на ЕС и въвеждането на новия автомобил на територията на България е извършен ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Тази правна норма е специална за извършен ВОП на ново превозно средства, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка. В процесния случай автомобилът е закупен в държава-членка - Германия и е въведен на територията на друга държава-членка - България. Разпоредбата на чл. 168 ЗДДС също е специална, тъй като регламентира подаването на декларация от лицето, което извършва ВОП на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 ЗДДС. Посочената правна норма е в съответствие с общностното право и не прави разграничение кой е получателят по доставката, за когото възниква във всички случаи задължение да заплати ДДС. В решение от 18.11.2010 г. по преюдициално запитване по дело № С 84/09 г. на СЕС в Люксембург изрично е посочено, че при осъществено ВОП, каквото в настоящия случай е налице, ДДС се дължи в държавата по местоназначение на новото превозно средство. В същото решение съдът е разграничил от една страна в освобождаването на доставката, довела до вътреобщностно изпращане от държавата-членка, от която е започнало изпращането или превозът на стоките съчетано с правото на приспадане или възстановяване на платения по получени в тази държава-членка доставки ДДС, и от друга страна в облагане с ДДС на вътреобщностното придобиване в държавата-членка, в която е приключило изпращането или превозът на стоките. Според СЕС целта на посочения механизъм е да гарантира ясното разграничение между данъчните правомощия на държавите членки. В т. 28 от решение по дело С-84/09 г. се приема, че "... вътреобщностната доставка на стока и вътреобщностното й придобиване представляват в действителност една и съща икономическа операция". Именно освобождаването на вътреобщностната доставка, съответстваща на вътреобщностното придобиване, позволява да се избегне двойното данъчно облагане. В този смисъл е цитираната по-горе разпоредба на чл. 168 ЗДДС. Във връзка с посочените по-горе мотиви на СЕС в Люксембург е разпоредбата на чл. 138, § 2, б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, в която е предвидено, че се освобождават от облагане с ДДС доставката на нови транспортни средства, изпратени или превозени до клиента на местоназначението. За дружеството, издало фактурата за покупка на автомобила в Германия е била налице вътреобщностна доставка (ВОД), поради което издадената фактура е следвало да бъде без дължим ДДС (в случай, че доставчикът е бил уведомен, че автомобилът ще бъде транспортиран за България), който ДДС касаторът би могъл да претендира за връщане след като докаже, че със същия автомобил е извършено ВОП по смисъла на чл. 2, § 1, б. б) и Б. ii) от директивата 2006/112/ЕС, но не от българските данъчни власти. Няма възможност за приспадане на недължимо платен ДДС в друга страна - членка от дължимия ДДС за ВОП в държавата по местоназначението. Аналогията със самоначисляването и правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на регистрирани по ЗДДС лица не кореспондира с разпределението на данъчните правомощия между различните държави - членки на ЕС. Ирелевантно за облагането с ДДС е и дали получателят по ВОП придобива собствеността в СИО, тъй като ДДС не е данък върху собствеността на получената стока, а върху възмездна облагаема доставка с доставчик и получател. Съдът, макар и да не е изложил изрични мотиви, е приел за законосъобразна данъчната основа от 176 024,70 лв. като равностойност на 90 000 евро при фиксинг на БНБ 1 евро = 1,95583 лв. Заплатеният в Германия ДДС неправилно е включен в данъчната основа. Следва да се приложи нормата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, към която препраща чл. 64, ал. 1 ЗДДС, според която данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон - тоест без заплатения ДДС. Абсолютно ирелевантно за определяне на данъчната основа в България по ВОП е защо е заплатен ДДС в другата страна членка на ЕС, поискал ли е жалбоподателят връщане на заплатената сума в Германия или не, доколкото от представените документи се разграничава възнаграждението, получено от доставчика и представляващо данъчна основа и сумата ДДС, върху него, която не би могла да бъде включена в данъчната основа. Законосъобразният размер на данъчната основа е 75630,25 евро с равностойност в лева 147 919,91 лв., върху която дължимият ДДС при ставка 20 % е 29 583,98 лв. със съответствуващите на тази главница лихви за забава. Предвид изложеното решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА за определения дължим ДДС в размер над 29 583,98 лв. до 35 204, 94 лв. и съответния размер лихви над съответствуващите на главницата от 29 583,98 лв. и вместо това да се отмени РА в същата незаконосъобразна част. Предвид новото съотношение уважена част от жалбата срещу РА и отхвърлена част, решението следва да бъде отменено и относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер над 950 (деветстотин и петдесет) лева на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив до присъдения размер от 1390 лв. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции следва да бъде уважена пропорционално на интереса по уважената част от жалбата срещу РА, а именно в размер на 425 (четиристотин двадесет и пет) лв., платими от дирекция "ОУИ". Независимо от изхода на делото и осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт и на дирекция "ОУИ" не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първата съдебна инстанция в пълен размер съгласно чл. 161, ал. 1 изр. 3 от ДОПК и то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,