Решение № 14483 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8646/2011 г.

Решение № 14483 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8646/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, подадена от процесуалния му представител, против решение № 7104 от 20.05.2011 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 7079 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд. С него съдът е отменил заповедта му № РД-09-976 от 18.12.2009 г. и му е върнал делото като преписка при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По съображения изложени в нея се моли, то да се отмени. От ответната страна е постъпило писмено становище по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна. Изложени са съображения опровергаващи твърденията, направени в жалбата. Моли се, касационната жалбата да не се уважава, като се претендира и присъждането на разноски, общо в размер на 620 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд-I колегия намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) "Югозапад - Еко - БГ - 2009" със седалище в гр. Сапарева баня е кандидатствало за получаване на безвъзмездна финансова помощ по подмярка "Придобиване на умения и постигане на обществена активност на територията на потенциални местни инициативни групи в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Ос 4 Лидер. Проектът му не е бил одобрен, за което дружеството е било уведомено с писмо № 431-2-03-6 от 23.12.2009 г., издадено въз основа на заповед № РД-09-976 от 18.12.2009 г. на министъра на земеделието и храните. Неодобряването на проекта е поради несъответствието му с чл. 5, ал. 1 от Наредба № 14 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка "Придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответните територии за потенциални местни инициативни групи в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., обн. в ДВ, бр. 39 от 2008 г. в редакцията й с изм., обн. в ДВ, бр. 48 от 26.06.2009 г., наричана само "Наредба № 14", тъй като заповедта на министъра е издадена на 18.12.2009 г. Според чл. 5, ал. 1 от Наредба № 14 минималните размери на допустимите разходи за един проект е левовата равностойност на 10 000 евро, а максималният е левовата равностойност на 100 000 евро. Сдружението е попълнило Таблицата за допустимите разходи по дейности, представляваща бюджета на проекта, дадена по образец в приложение към Наредба № 14, без да попълни потъмнените полета, съответно графи 8, 9 и 10, които според указанията се попълват от служителите в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Разплащателна агенция. Проектът е бил отхвърлен, без на сдружението да се дадат указания за отстраняване на нередовността му, каквато възможност е предвидена в чл. 23 от Наредба № 14. Освен тези факти и обстоятелства, тричленният състав на съда е установил кои от разходите, вписани в чл. 18 не са били допустими за подпомагане, както и обсъжданията на комисията относно допустимите и недопустимите разходи по приложението на чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредба № 14. Тъй като потъмнените полета от таблицата не са били попълнени от служителите на МЗХ, както и поради това, че проектът на сдружението е отговарял изцяло на изискваният на Наредба № 14, без да се дадат указания за отстраняване на нередовността, съдът е приел, че заповедта на министъра, с която проектът е отхвърлен, е незаконосъобразна. Според съда, след като сдружението е било регистрирано по ЗДДС, комисията е следвало да даде указания относно заявените разходи дали в тях се включват тези по ДДС или не, както и да попълни таблицата в графите й 8, 9 и 10. Съдът е приел, че при нередовен проект кандидатът може да го представи отново, но вече с отстранени нередовност, а комисията, като не е дала указания на сдружението е нарушила и чл. 25 от Наредба № 14, целта й, защото е лишила от възможност сдружението да подаде проект съответен на Наредба № 14, чиято цел е предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. На следващо място съдът е приел, че е нарушен и принципа на процесуалната икономия, визиран в чл. 9, ал. 4 АПК, защото като не са дадени указания за отстраняване на нередовността на проекта, вторият проект би бил също нередовен с повтаряне на същите грешки, което би довело до новото му отхвърляне, каквато не е целта на закона и наредбата. По така изложените съображения съдът е отменил заповедта на министъра на земеделието и храните, с която проектът е отхвърлен и му е върнал преписката с указания в съответствие с чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е неправилно. То е в нарушение на материалните разпоредби на Наредба № 14. Според чл. 23, ал. 1 от Наредба № 14 заявленията и приложените документи се преглеждат за съответствие с изискванията за административно съответствие и за допустимост на дейностите, кандидатите и/или партньорите и разходите. Проектът на сдружението не е одобрен поради неспазеното условие за максималният размер на допустимите разходи, визиран в чл. 5, ал. 1 от Наредба № 14 - левовата равностойност на 100 000 евро. В чл. 18, ал. 1 от Наредба № 14 са изброени в шест точки не допустимите разходи, които дори и да бъдат извършени и да са във връзка с реализирането на проекта няма да бъдат възстановени на кандидата и ще останат за негова сметка. При попълването на таблицата за допустимите разходи на първо място те трябва да съответстват на изискването за допустимост - чл. 5, ал. 1. Ако разходите съответстват на изискването за допустимост, на следващия етап комисията, която е помощния орган на административния, извършва преценката по чл. 24, ал. 4, според която норма комисията извършва и преценка за основателността на предложените в проекта разходи. При тази преценка комисията попълва потъмнените полета от таблицата, съответно графите 8, 9 и 10. След като проектът не е съответствал на изискването за допустимост на максималният размер на разходите, комисията не е имала задължението да посочи нередовността на проекта и да даде срок на кандидата да отстрани тази нередовност. Всъщност комисията не е извършила нарушение на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 14, защото не е констатирана липса, непълнота или неточност на представените документи, за да уведоми кандидата в срок от 10 дни да отстрани тази нередовност. Проектът не е отговарял на изискването за допустимост за максималният размер на финансовите разходи и комисията не е имала друга възможност освен да предложи проекта за отхвърляне. От приложените писмени доказателства, извършената преценка върху проекта за допустимост лист 31 - 37 към адм. № 2263/2010 г. на Административен съд - София - град се установява, че и двамата членове на комисията, извършили проверката за допустимост са дали едни и същи оценки - несъответствие, поради което е решено проектът да се отхвърли. Тричленният състав на Върховният административен съд не е съобразил и нормите на чл. 8, ал. 6 и чл. 20 от Наредба № 14. Според първата проектите се изпълняват за период не по-кратък от 10 месеца и не по-дълъг от 20 месеца, като крайният срок за осъществяването им е до края на 2011 г. Според втората норма документите за кандидатстване се подават след покана, публикувана поне в един национален всекидневник и на електронната страница на МЗХ, три пъти годишно до края на 2009 г. При така разписаните срокове не е възможно проектът да получи финансиране, защото срокът за изпълнението му не може да бъде спазен, дори и по-краткият - 10-месечния, тъй като към датата на постановяване на обжалваното решение 20.05.2011 г. до края на годината остават по-малко от 10 месеца. Неправилна е преценката на съда и относно целта на наредбата. От съдържанието й се налага извод, че по-добрите проекти, които след като отговарят на критериите за допустимост, се оценяват и тези които са получили максимален брой точки при оценката следва да се финансират. Принципът е състезателен а не задължително безвъзмездно финансиране, каквито са изводите на съда. Решението на съда като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон ще следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. По делото са събрани всички относими към спора доказателства, което налага постановяване на решение по съществото на спора. Според изложените мотиви заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е отхвърлен проекта е правилна и законосъобразна. Тя е издадена след утвърждаване на решението на назначената от него комисия, която е направила преценката си за административно несъответствие на проекта при спазването на разписаните от министъра правила, с което не е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбата против заповедта на министъра като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли. Направеното искане от ответната страна по касационната жалба за присъждане на сторените разноски е неоснователно и с оглед изхода на спора не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия,